Объркана съм

[teenproblem_user]

Здравейте.Аз съм момиче на 17 години и си имам приятел от година и половина.Работата е там,че сме на 120км един от друг.По принцип за мен няма проблем или поне така си мисля.За него също.Той е първото ми гадже,както и аз неговото.Идва много рядко,понякога веднъж на 3 месеца или повече,което не е добре за нас.Не знам на него какво му е,защото той не говори много за това,но аз към края на третия месец започвам да се побърквам.Той много ме обича,няма приятели и не излиза много от вкъщи.Много пъти ми е казвал,че има само мен и аз го разбирам,знам какво знача за него.Но това лято,което мина наистина се отдалечихме един от друг.Аз се опитвам да се развивам,стремя се към нещо,имам и други интереси,а той не.Тъй като си пишем всеки ден,всяка свободна минута,аз му казвам какво става с мен,как се чувствам и какво мисля,че не е наред.Той е много раним,чувствителен и гледам да не го засегна,защото не искам да плаче(което става често),но в крайна сметка има неща,които трябва да бъдат казани,а с каквито и думи да се изразиш смисъла си остава един и същ.През лятото стана така,че почти нямаше общи теми между нас.Нямаше за какво да си говорим.Запълвахме си времето с гледане на филми.Аз лично си мислех,че това лято ще си говорим по скайп и ще го виждам поне по камерата почти всеки ден.Обстоятелствата обаче се стекоха така,че цяло лято нито дойде да ме види,нито си говорихме и го виждах.Може би най-много 5 пъти сме говорили за цялото лято.Имаме си наши начини да ми покаже,че ме обича и напоследък не го чувствах.Преди две вечери се скарахме за това и аз се съгласих да му дам още един шанс,пореден,за да ми покаже,че наистина ме обича.Разбирате ли,аз не мога да се отскубна от него.И на двамата са ни се подигравали,на него продължават,и това ни кара да изпитваме силна привързаност един към друг.Не бих могла някога да го оставя,поне така си мисля.Обещала съм му,че дори някой ден да се разделим ние ще продължим да си пишем и той ще продължи да ми бъде най-добър приятел,с когото ще споделям всичко.И нали знаете,когато се разделите с гаджето отивате при най-добрия си приятел.А какво става ако най-добрият ви приятел всъщност е вашето гадже?(Имам и други приятели,момичета,но връзката е по-различна.Друго е да си пишеш с някого година и половина,през цялото време.)Лошото е,че той много ми липсва,а аз най-много искам да съм щастлива.И съзнателно или не си търся неща,които да запълват тези емоционални дупки.Миналата учебна година бях я запълнила с едно момче от училището ми.Той е една година по-голям от мен и живее в моя квартал,което значи,че пътуваме заедно.Не се познаваме официално и не сме говорили.Само една моя приятелка от училище знае за него.Не знам как стана,но аз започнах да изпитвам необходимост да го виждам.Не исках да стане така,но забелязвах,че когато беше наоколо направо летях в облаците и се държах много глупаво,а когато не го виждах ставах нервна и мразех всичко около себе си.Много пъти се опитах да се откажа от това,да наложа на себе си да не изпитвам това към него.Не ме разбирайте погрешно,аз не съм спирала да обичам момчето от другия град,просто той не ми даваше достатъчно внимание и любов,поне не я показваше.Въпроса е,че аз много се колебая и в един момент си казвам "Ма*ната му на всичко,искам да съм с него(второто момче)",а в следващия си казвах "Ей,какво правиш,това не е редно.Ти си имаш приятел,който те обича може би така,както никой друг няма да те обича.Това е само увлечение,не се поддавай.".И така месец след месец,цялата година си мина.Тази година си мислех,че няма да изпитвам това към него.Казвах си,че вече е минало всичко.Само че явно не е така.Дори може би чувствата ми към втория са по-силни.Несъзнателно го търся навсякъде,сънувам го.Не мога да се освободя нито от мисълта за единия,нито от мисълта за другия.И този постоянен страх да не направя грешка.Не смея да мръдна наникъде,за да не сгреша и после да няма връщане назад.Много пъти съм говорила с мои приятелки по въпроса,те ми казват да оставя първия(мнението им обаче е пристрастно,защото те не харесват първото момче,мислят,че не е истински мъж,каквото и да значи това за тях),но аз не мога.Въпроса е,че когато бях седми клас имаше едно момче,което ме харесваше.Когато ми го каза и започна да ми го показва аз моментално се отдръпнах.Бях много срамежлива и си мислех,че и той като другите го прави само за да ми се подиграва.После осъзнах,че наистина ме е харесвал,но вече беше късно.Отне ми много време да го забравя,макар и не напълно.И оттогава си казвам,че никога повече няма да допусна същата грешка,няма да изпусна предполагаема истинска любов.Но друга част от мен иска да намери Принца отведнъж,без да прави грешки.Искам първият да е моят последен.Направо съм разделена на две и двете половини мислят различно,не знам какво да правя.Вие как мислите?

П.С.: Благодаря на тези,които ще прочетат този мини-роман :D не планувах да е толкова дълго,но какво да се прави

[AngelBelchev]

Година и половина + 120км разстояние? Виждате се веднъж на няколко месеца и имате връзка? Не че нещо, ама сега си на 17; колко още време мислиш, че ще продължи тази "връзка" с толкова много контакт?

[teenproblem_user]

Ами не знам.Честно казано не знам и как издържахме толкова много.Доста сме се карали,но накрая винаги си оставаме заедно,защото имаме нужда един от друг.

[fanton1]

рано или късно ще се разделите с първото момче щом не си говорите +120 км сигорно си е намерил друга
ако мислиш че ще ти е по-добре с второто момче и сте по-близки му казваш ,а първото го питаш за съвети няма как да си и с двамата трябва да решош сама кой е по-подходящ

[AnarchyBoy]

Последните няколко реда силно ме впечатлиха.
"Никога повече няма да направиш коя грешка?" - Нима е задължително когато някой те хареса да му се мяташ в ръцете, макар ти да не го харесваш. Добра логика, поне доказва, че си на 17.

По темата- имал съм връзка от разстояние /никога повече/ колкото и да искам да кажа, че си заслужава. Не си. Но всеки /почти всеки/ трябва да мине по този път и сам да изстрада. От връзките от разстояние няма смисъл, независимо какво си научила/разбрала/изпитала. Запознавате се и започвате да си пишете, виждате се и тръгвате, а после единия си отива за няк'во там време. След което се виждате пак и така се затваряте в омагьосан кръг. Проблема е, че се отдалечавате до неузнаваемост и след време, даже няма да се "познавате". Макар да си пишете всяка минута. А чувствата колкото и силни да са. Човек има нужда от близост. Да не говорим, че заради тези връзки човек се превръща в асоциално мекотело.
Ревността е в пъти по-висока от нормална връзка и прочие. С две думи, смисъл нЕма.
Незаменим човек няма и без друго, не се впрягай. ;)
Зарязвай първия, защото не се знае до кога ще издържите така, а пък втория може някоя кака да ти го щипне под носа. ;)

- Мнението ми за връзките от разстояние не важи за връзки, които са започнали нормално и се е наложило да има кратък период от разстояние или ако има изглед да се съберете на едно място в близко бъдеще.

[teenproblem_user]

Разбирам,но не мога просто да го оставя.Той много ме обича и има само мен.Много ми е трудно,не искам да го нараня.Той е като малко детенце,има нужда от някой да се грижи за него,да го обича. :( Ако го зарежа ще е много егоистично от моя страна.

[teenproblem_user]

Винаги съм му казвала,че ще му споделям всичко.Мислила съм да му кажа за второто момче,но се страхувам,че положението ще стане още по-зле.Всеки ден ще ме пита за него,дали съм го видяла и т.н.Никога няма да забрави и може би никога няма отново напълно да повярва на това,че го обичам.Ще си мисли,че единствения човек,на когото е имал доверие го е предал и отгоре на всичкото има наглостта да го лъже и да иска от него разбиране.Аз не искам да страда,обичам си го.Мислила съм си,че може би трябва да прекъсна абсолютно всичко с второто момче.Да съм силна и да започна да го избягвам,да се стремя да не го видя никога повече.Да се съсредоточа върху училището.И наистина съм опитвала,но малко след това започвам да се чувствам ужасно.Ставам тъжна,раздразнителна,мелан холична и изпитвам необходимост да го видя отново.И всичко започва отначало.

[fanton1]

Разбирам,но не мога просто да го оставя.Той много ме обича и има само мен.Много ми е трудно,не искам да го нараня.Той е като малко детенце,има нужда от някой да се грижи за него,да го обича. :( Ако го зарежа ще е много егоистично от моя страна.
все някога ще трябва да ''порасне '' трябва да си намери приятели и да излиза повече разбирасе това ще стане като се разделите и минат поне 1-2 месеца но ще е за негово добро все пак казваш сама че не можеш без двамата но всъщност ми се струва че харесваш втория а с първия си само защото ти е първия и мислиш че е много важен за теб и си свикнала с този начин на живот да си му като най-добър приятел и да се опира само на теб защото няма друг личен живот но все пак трябва да решиш кой е по-важен за теб

[HollyGolightly]

Не виждам какво можеш да "прекъснеш" с второто момче, при все, че с него дори не сте разменили и една дума. Та то няма нищо между вас.
Не бъди с приятелят ти, само защото те е жал за него. Все някак си ще се справи и без теб. Не може да говориш как "той е като малко детенце и има нужда от моята любов и грижи" той не е детенце и не трябва да бъде от тук нататък, а ти не си му майка, че да се грижиш за него. Реши кое е най-добре за теб, какво точно искаш и го направи.

[AngelBelchev]

Разбирам,но не мога просто да го оставя.Той много ме обича и има само мен.Много ми е трудно,не искам да го нараня.Той е като малко детенце,има нужда от някой да се грижи за него,да го обича. :( Ако го зарежа ще е много егоистично от моя страна.

Имам приятелка, която изкара с нейния към 5 години, 4 от които нещата не вървяха и говореше същото като теб - трудно ми е, не искам да го нараня, има само мен, обича ме и т.н. В крайна сметка се разделиха.

[RapExotic]

Идва много рядко,понякога веднъж на 3 месеца или повече,което не е добре за нас.

Той много ме обича,няма приятели и не излиза много от вкъщи.Много пъти ми е казвал,че има само мен и аз го разбирам,знам какво знача за него.

Той е много раним,чувствителен и гледам да не го засегна,защото не искам да плаче(което става често),но в крайна сметка има неща,които трябва да бъдат казани,

Аз лично си мислех,че това лято ще си говорим по скайп и ще го виждам поне по камерата почти всеки ден.

Разбирате ли,аз не мога да се отскубна от него.И на двамата са ни се подигравали,на него продължават,и това ни кара да изпитваме силна привързаност един към друг.Не бих могла някога да го оставя,поне така си мисля.

Миналата учебна година бях я запълнила с едно момче от училището ми.Той е една година по-голям от мен и живее в моя квартал,което значи,че пътуваме заедно.Не се познаваме официално и не сме говорили.

Светът все повече заприличва на сапунка.

Връзки от разстояние.. Раними момчета, които плачат за щяло и нещяло и съответно мъжки момичета, които да ги успокояват.. Любов, пламнала от това, че околните ви се подиграват.. Пък и същевременно несподелена любов с друго момче, което официално не познаваш..

Вземи да пораснеш и тръгни с някой, с когото можеш да има пълноценна връзка. Не такава, в която и двамата да страдате заради разстоянието или пък основаваща се на съжаление и нерешителност.