PDA

View Full Version : Зейбекико - танцът идващ от душата



dimitar_ak
09-19-2014, 10:36
https://www.youtube.com/watch?v=0oBmjm67DNk

dimitar_ak
09-30-2014, 11:00
https://www.youtube.com/watch?v=h1whTqI1uvo

Господин Танос умря нещастен и страдащ
в два часа, в кръчмата на Хаджи Томас.
Накрая живя в такава нищета, бедният,
че си беше заложил дори багламата.

Багламата, неговата сестрица,
която радост му носеше.
Накрая заложи я и...
господин Танос издъхна.

Някой ако беше платил поне мъничко от дълговете му,
щеше все още да си има своя инструмент и щеше да е жив.
Но така и никой не се запита защо ли той плаче.
Чуждата болка кой ли разбира.

Багламата, неговата сестрица,
която радост му носеше.
Накрая заложи я и...
господин Танос издъхна.

dimitar_ak
10-16-2014, 09:07
https://www.youtube.com/watch?v=vGLHC6278d8

Когато орелът лети,
сянката му се скита…
Господар, горе от планините,
но на земята се страхува.
Когато орелът лети,
да не завиждаш на простора му.
В полета си той търси
изгубената си любов…
Като забележиш орел,
не наранявай крилете му.
Отбележи го в сърцето,
сподели заедно с него мечтите му!
На земята като падне орелът,
пада и небето заедно с него!
Бог го праща дар,
за да закриля тялото му!
Когато орелът страда
и крилете си удря,
една любов ще го измъчва,
която е тръгнала и си отива.
В облаците лети, търси да я намери…
Но на земята се пребива
и душата му го напуска…

dimitar_ak
10-21-2014, 10:53
https://www.youtube.com/watch?v=A9aL-rh2SbM

dimitar_ak
10-24-2014, 06:32
https://www.youtube.com/watch?v=j3IiqUJ8H-I

С една пирога отпътуваш и се връщаш
тогава, когато побеснява дъждът.
Плаваш до земите на вестготите
и висящи градини те пленяват,
ала ти тихо режеш си крилата.

Сол покри голото ти тяло,
от Делфи ти донесох сладка вода.
Ти каза ми, че животът ти на две ще се разкъса
и преди да успея от тебе трижди да се отрека,
ръждяса ключът от рая.

Пътува из прахта керванът,
преследва полудялата ти сянка.
Как да опитомиш ума с една постеля?
Как да вържеш Средиземно море с въжета?
Любов, наричахме те Антигона.

Коя ли нощна песен светлината ти отне?
По кой ли Млечен път да те открия?
Тук е Атика, сива каменоломна,
а аз – долнопорбен полигон за стрелба,
където се упражняват с ругатни войници чуждоземни.

dimitar_ak
10-27-2014, 10:48
https://www.youtube.com/watch?v=uh9fl3T7kGQ

Тяло мое, тази вечер ти отново ме победи
и завладя сърцето ми.
Изгаряща, необуздана тъмнина е самотата, която ме изпълва.
Нещастно мое тяло, аз вече нямам власт над теб.
Тяло мое,
тяло мое, направено от кал,
тяло мое,
ти правиш каквото си поискаш с разума ми.
Тяло мое, тази нощ ти се разбунтува
и ме остави без душа,
но Ериниите* ще те преследват където и да отидеш,
тяло мое, ти затъваш все повече, накъдето и да си поело.
Тяло мое,
тяло мое, направено от кал,
тяло мое,
ти правиш каквото си поискаш с разума ми.

*Ериниите - богините на отмъщението от гръцката митология.

galaxy29
10-28-2014, 02:42
каква е тая помия
не ми прилича на танц, все едно гледам някакъв натряскан льольовец

dimitar_ak
10-29-2014, 08:35
Дано да можеш да си го преведеш ;)

The soul of the zeibekiko dancer

The zeibekiko (or zeimpekiko) cannot be easily danced. It has some steps, but it is mostly an improvisation. It is danced with an inner strength and sense that the dancer needs to know and respect. It is the physical expression of the despair of life, of the unfulfilled dream. It is the dance of the man who cannot put up with things and life anymore. It is the complaint of a soul that has not adapted to another class, status or dream.

The zeibekiko can never be danced in cold blood; and never as a hollow show. The dancer must first become capable to dance it, he needs to let his emotions overwhelm him.

The real man is not ashamed to reveal his pain or weakness; he ignores the social conventions and shallow correctness. He sympathizes with the lyrics which express his own feelings, up to a certain extent , so he chooses the song he will dance and improvises in a very small space and with humble dignity. He doesn't just jump right and left; he is in a state of devoutness. The zeibekiko does not make you a man; you have to be one to dance.

It's a lonely dance. If injustice, love and pain disappear from this world, or if we find another way that men can express their feelings with so much beauty and kindness, then zeibekiko might be lost as well.

dimitar_ak
11-24-2014, 22:10
http://youtu.be/NipPR50mpBU