Ivaaaaa
09-23-2014, 16:30
Ново начало? Не искам ново начало. Много тъпо звучи. НОВО НАЧАЛО. Животът е нишка от последователни събитийца, които са взаимно свързани. Нема се прераждам, бе! Ядосана съм така…леко небрежно, както казва едно човече. Опитвам се, наистина се опитвам да се преструвам, че всичко ми е ток и жица, ма не стаа. Не мога да се впиша. Не мога да приема социалната реалност. Губя индивидуалността си…изтича някъде тама в канала заедно с хладката почти студена вода от поредния душ взет на тъмно. Между другото, ако все още не съм го казвала, един от многото ми може би странни навици /за другите, разбира се/ е да се къпя на тъмно. Умът ти витае…някъде, мисълта ти се стрелка…разнопосочно със скоростта на светлината, сетивата ти се изострят. Прекрасно е. Сякаш преминаваш в друго душевно състояние/инициация. Е-ба-си! Пак си загубих мисълта. А, да. Меланхолия, бе, бате. Пак, хихи. Връщаме се в изходна позиция.
Дойде, прекарахме…бурно лято в секс, моренце, спречквания, извинения :oops: и аре бичачо, ариведерчи и кой откъде е. Когато съм с него не мисля подобни неща, защото съм твърде заета да мисля как го искам в мен и около мен, хох. В главата ми отекват откъсчета от песента на Травис /tireheb, ако четеш това, искам да ти благодаря, че ме запозна с тази прекрасна песничка/. I m foolin myself. Дали?! Казваш, че ме обичаш, но го правиш отново. Казваш, че съжаляваш, но го правиш отново. Отново ме оставяш, мамка ти. Затварям очи, спомням си спокойното му безизразно лице, когато спи и настръхвам. Чудя се коя реалност е реалността. Дали наистина всичко е красиво и подредено, когато съм с него. Илюзия? Дали истинският свят е светът на нещастната Ива – еднообразен, сив, скучен, самотен, безинтересен? //Омгг, дори изгледът ми за света се променя под негово влияние. Искам отново в нашия балон, искам отново нашата откачена, френетична връзка. Тъжна съм. Винаги съм била самотно дете /или по-скоро самоизолиращо се/. Комплексарче максималист. Правила съм..глупости. като всяко дете, предполагам. Като всяко объркано дете, което търси своя път.
Един ден се събуждам и осъзнавам, че разводът на родителите ми е едно от най-щастливите събития, които са се случили през краткия ми крехък животец. Цената? /да, естествено, че щастието се заплаща/. Емоционално и физически отчужденият ми брат. След няколко години в един прекрасен ден отново се събуждам и осъзнавам, че болезнен е не фактът, че не съм близка със собственото си братче, а че дори не се чувствам гузна от това и…не ме вълнува особено.
Енергията ми се натрупва някъде там и не се канализира и използва. Превърнах се в неуверена и пасивна…боксова круша, мдаа. Отново започнах да страдам от безсъние. Дори през малкото часове, в които успявам да се унеса, съм в полубудно състояние. Мога да чуя най-малкия шум и да усетя и най-малкото движение. В сънища се превръщат мислите ми по време на този унес. Загубих апетит. Това май е хубаво, хаха. Една неопределена, безпричинна тъга ме разяжда. Без него съм двете А – асоциал и асексуал. Ентусиазъм, вълнение, тръпка – не познавам тези чувства. Знам, че понякога съм доста крайна, категорична и вземам необмислени решения. Песимистка също така. Имам чувството, че никога няма да дерайлирам от този коловоз.
Знам, че ще ми се направите на курави бадки: ‘земи се в ръце, пикло’, ‘нуждаеш се от крадинални промени, действай’ и тн. Начукайте си го. Не моа си промениш същността. Е, Майкъл Джексън е станал бял, ама той е СУПЕРхюман. Я съм си обикновен човек съм си. http://vbox7.com/play:b135e6e0 <3
И тей.
Дойде, прекарахме…бурно лято в секс, моренце, спречквания, извинения :oops: и аре бичачо, ариведерчи и кой откъде е. Когато съм с него не мисля подобни неща, защото съм твърде заета да мисля как го искам в мен и около мен, хох. В главата ми отекват откъсчета от песента на Травис /tireheb, ако четеш това, искам да ти благодаря, че ме запозна с тази прекрасна песничка/. I m foolin myself. Дали?! Казваш, че ме обичаш, но го правиш отново. Казваш, че съжаляваш, но го правиш отново. Отново ме оставяш, мамка ти. Затварям очи, спомням си спокойното му безизразно лице, когато спи и настръхвам. Чудя се коя реалност е реалността. Дали наистина всичко е красиво и подредено, когато съм с него. Илюзия? Дали истинският свят е светът на нещастната Ива – еднообразен, сив, скучен, самотен, безинтересен? //Омгг, дори изгледът ми за света се променя под негово влияние. Искам отново в нашия балон, искам отново нашата откачена, френетична връзка. Тъжна съм. Винаги съм била самотно дете /или по-скоро самоизолиращо се/. Комплексарче максималист. Правила съм..глупости. като всяко дете, предполагам. Като всяко объркано дете, което търси своя път.
Един ден се събуждам и осъзнавам, че разводът на родителите ми е едно от най-щастливите събития, които са се случили през краткия ми крехък животец. Цената? /да, естествено, че щастието се заплаща/. Емоционално и физически отчужденият ми брат. След няколко години в един прекрасен ден отново се събуждам и осъзнавам, че болезнен е не фактът, че не съм близка със собственото си братче, а че дори не се чувствам гузна от това и…не ме вълнува особено.
Енергията ми се натрупва някъде там и не се канализира и използва. Превърнах се в неуверена и пасивна…боксова круша, мдаа. Отново започнах да страдам от безсъние. Дори през малкото часове, в които успявам да се унеса, съм в полубудно състояние. Мога да чуя най-малкия шум и да усетя и най-малкото движение. В сънища се превръщат мислите ми по време на този унес. Загубих апетит. Това май е хубаво, хаха. Една неопределена, безпричинна тъга ме разяжда. Без него съм двете А – асоциал и асексуал. Ентусиазъм, вълнение, тръпка – не познавам тези чувства. Знам, че понякога съм доста крайна, категорична и вземам необмислени решения. Песимистка също така. Имам чувството, че никога няма да дерайлирам от този коловоз.
Знам, че ще ми се направите на курави бадки: ‘земи се в ръце, пикло’, ‘нуждаеш се от крадинални промени, действай’ и тн. Начукайте си го. Не моа си промениш същността. Е, Майкъл Джексън е станал бял, ама той е СУПЕРхюман. Я съм си обикновен човек съм си. http://vbox7.com/play:b135e6e0 <3
И тей.