Bochko11
09-23-2014, 21:39
Значи, с приятелката ми сме заедно от около година. Още в началото тя "уточни", че иска някой, който ще живее с нея. И понеже тогава бях готов общо взето на всичко, без да му мисля много-много, си взех нещата от вкъщи и се тропнах при нея. Сега, според момичето е много срамно да живееш при родителите си след 20, но все пак живее с майка си, която не и прави проблем за нищо. Както и да е, още в началото имах съмнения за цялата работа, но си ги премълчавах. С времето обаче установих, че това, което всъщност правя е, че аз не съм се махнал от родителите - просто вместо с моите, живея с нейния родител. Което, само по себе си, няма никакъв смисъл.
Още повече, напоследък тръгна ли да си правя планове за нещо, което не включва и нея, се почва ред сълзи, ред сополи. Аз не съм загрижен за нея, аз съм егоист, гледам само на мене да ми е добре, тя винаги прави планове "за двамата". Т.е ако искам да се видя сам с някой приятел, почват се драми как тя е желана и какъв съм гадняр общо взето.
Ако се изпусна и кажа "моето" еди-какво си, пак драми - значи е твое, не е наше, моето пък винаги е наше, дръж си нещата, като са си твои, не ги искам. Какво точно е нещото е без значение - може да е всичко от дебитна карта до пиронче - важна е идеята.
Реших да предложа да не живеем заедно - сега, колко много двойки не живеят заедно години след като се съберат и пак са щастливи. Обаче пак ред сълзи, ред сополи - това е краят, не може повече така, аз ако не живея при нея - при нея и майка и - ще се разделим. Вярно, и двамата сме на работа, но не мисля, че това е проблем - има време и да се видим, и да излезем и какво ли не. Не - трябва да съм при нея постоянно и самата идея, че аз не го искам е големият проблем в случая.
Наскоро пък ми се случи да се разболея и се върнах при нашите, докато се излекувам. Това за нея беше шок - как така аз ще бягам от нея, като съм болен, кога най-накрая ще се "прибирам вкъщи" - т.е за нея моето вкъщи е в нейната къща, независимо аз какво мисля по въпроса. Или ще е така, или да се оправям. Точен цитат. :)
Общо взето, това ми е дилемата. А момичето иначе си е много добро, хубаво, малко глезено, ама си я обичам и не искам да се разделяме :)
Какво да направя в случая, тях хем вълка да е сит, хем агнето да е доволно?
Още повече, напоследък тръгна ли да си правя планове за нещо, което не включва и нея, се почва ред сълзи, ред сополи. Аз не съм загрижен за нея, аз съм егоист, гледам само на мене да ми е добре, тя винаги прави планове "за двамата". Т.е ако искам да се видя сам с някой приятел, почват се драми как тя е желана и какъв съм гадняр общо взето.
Ако се изпусна и кажа "моето" еди-какво си, пак драми - значи е твое, не е наше, моето пък винаги е наше, дръж си нещата, като са си твои, не ги искам. Какво точно е нещото е без значение - може да е всичко от дебитна карта до пиронче - важна е идеята.
Реших да предложа да не живеем заедно - сега, колко много двойки не живеят заедно години след като се съберат и пак са щастливи. Обаче пак ред сълзи, ред сополи - това е краят, не може повече така, аз ако не живея при нея - при нея и майка и - ще се разделим. Вярно, и двамата сме на работа, но не мисля, че това е проблем - има време и да се видим, и да излезем и какво ли не. Не - трябва да съм при нея постоянно и самата идея, че аз не го искам е големият проблем в случая.
Наскоро пък ми се случи да се разболея и се върнах при нашите, докато се излекувам. Това за нея беше шок - как така аз ще бягам от нея, като съм болен, кога най-накрая ще се "прибирам вкъщи" - т.е за нея моето вкъщи е в нейната къща, независимо аз какво мисля по въпроса. Или ще е така, или да се оправям. Точен цитат. :)
Общо взето, това ми е дилемата. А момичето иначе си е много добро, хубаво, малко глезено, ама си я обичам и не искам да се разделяме :)
Какво да направя в случая, тях хем вълка да е сит, хем агнето да е доволно?