apple8
09-27-2014, 11:35
Здравейте на всички потребители на сайта.Малко за мен , момче съм на 21 години ,нямам много опит с жените (в моя случай с момичетата) , но искам да споделя нещо с вас ,което ме мъчи от много време.
1.Привързвам се страшно бързо към момиче ,което познавам от отрицателно време.
2.Ревнувам я страшно(до болестно състояние) , не е моя , но все едно ми взимат от късчето хляб.
Аз съм спокоен човек, не показвам емоции,обикновено ги крия в себе си ,за да не нараня останалите -все пак никой не ми е длъжен да ми слуша оплакванията,не съм глупав , не се водя по акъла на момичетата,но май си патя от добротата ми.Защо на останалите не им пука толкова колкото на мен , постоянно осмислям,рецитирам и връщам случката "Да не съм я обидил " , "Какво си мисли тя" и т.н,макар да съм прав винаги търся грешката в себе си.Имам чувството ,че вътрешната ми нагласа казва ,че трябва да се извиня макар да няма за какво , и в повечето случай трябва да бъде обратното.Вътрешно това ме убива,тези мой мисли..не искам да е така.
Определено имам нужда от съвет,благодаря предварително на отзовалите се !
1.Привързвам се страшно бързо към момиче ,което познавам от отрицателно време.
2.Ревнувам я страшно(до болестно състояние) , не е моя , но все едно ми взимат от късчето хляб.
Аз съм спокоен човек, не показвам емоции,обикновено ги крия в себе си ,за да не нараня останалите -все пак никой не ми е длъжен да ми слуша оплакванията,не съм глупав , не се водя по акъла на момичетата,но май си патя от добротата ми.Защо на останалите не им пука толкова колкото на мен , постоянно осмислям,рецитирам и връщам случката "Да не съм я обидил " , "Какво си мисли тя" и т.н,макар да съм прав винаги търся грешката в себе си.Имам чувството ,че вътрешната ми нагласа казва ,че трябва да се извиня макар да няма за какво , и в повечето случай трябва да бъде обратното.Вътрешно това ме убива,тези мой мисли..не искам да е така.
Определено имам нужда от съвет,благодаря предварително на отзовалите се !