xNarcisseNoir
10-01-2014, 17:44
Реших, че сега е момента да споделя, да споделя на някой, че да ми олекне.
От известно време изпитвам чуства. Чуства непосилни за мен. Не мога. Просто искам земята да се разтвори и да ме погълне, че да се свършва. Казват, че детската любов е най-силна, знам ли, може и да са прави... Занимавала съм се с толкова момчета, но никога не съм изпитвала толкова силни чувства към някого. Всичко това ме убива. Сърцето ми се разпокъсва, плача за най-малкото нещо. Любов ли е, не знам, но ме убива. По-страшна е и от смъртта.
Нека разкажа какво ме мъчи последните месеци. Запознах се с едно момче. Възможно най-перфектното. Когато ме погледне и ми се усмихне губя ума и дума, разтапям се. Първоначално беше просто приятелство. Бяхме просто познати. След това се сближихме. Гушкахме се, държахме се за ръце.. Не знам какво ми стана, влюбих се. Ставах и си лягах с мисълта за него. Изгаряше ме отвътре. Нямаше ден в който да не си пишем и да не се чуем. Давах си надежди. Напразни надежди. С всеки изминат ден, с всяка мила дума и всяка закачка се влюбвах в него все повече и повече. Ден без да чуя гласа му беше като вечност. Когато говоря с него по телефона забивам и не мога да кажа и една дума. Притеснявам се. Всеки ден идва в училището ми да се видим. Когато ме доближи, когато ме гушне, или се облегне на мен... Не знам на кой свят се намирам. Имам чувството, че сърцето ми ще изскочи. Изгаряше ме с всяка негова дума.
Разбрах, че харесва друга. Красиво момиче, моя много добра приятелка. Не мога да не се разплача когато си пиша с нея, като знам, че той иска да бъде с нея. Тя не знае. Има си сериозен приятел. Поне това ме утешава, че не може да бъде негова. С всяка постъпка аз се влюбвам все повече и повече. Опитвам се да го забравя, но не мога.. Съвети? :( :( :(
От известно време изпитвам чуства. Чуства непосилни за мен. Не мога. Просто искам земята да се разтвори и да ме погълне, че да се свършва. Казват, че детската любов е най-силна, знам ли, може и да са прави... Занимавала съм се с толкова момчета, но никога не съм изпитвала толкова силни чувства към някого. Всичко това ме убива. Сърцето ми се разпокъсва, плача за най-малкото нещо. Любов ли е, не знам, но ме убива. По-страшна е и от смъртта.
Нека разкажа какво ме мъчи последните месеци. Запознах се с едно момче. Възможно най-перфектното. Когато ме погледне и ми се усмихне губя ума и дума, разтапям се. Първоначално беше просто приятелство. Бяхме просто познати. След това се сближихме. Гушкахме се, държахме се за ръце.. Не знам какво ми стана, влюбих се. Ставах и си лягах с мисълта за него. Изгаряше ме отвътре. Нямаше ден в който да не си пишем и да не се чуем. Давах си надежди. Напразни надежди. С всеки изминат ден, с всяка мила дума и всяка закачка се влюбвах в него все повече и повече. Ден без да чуя гласа му беше като вечност. Когато говоря с него по телефона забивам и не мога да кажа и една дума. Притеснявам се. Всеки ден идва в училището ми да се видим. Когато ме доближи, когато ме гушне, или се облегне на мен... Не знам на кой свят се намирам. Имам чувството, че сърцето ми ще изскочи. Изгаряше ме с всяка негова дума.
Разбрах, че харесва друга. Красиво момиче, моя много добра приятелка. Не мога да не се разплача когато си пиша с нея, като знам, че той иска да бъде с нея. Тя не знае. Има си сериозен приятел. Поне това ме утешава, че не може да бъде негова. С всяка постъпка аз се влюбвам все повече и повече. Опитвам се да го забравя, но не мога.. Съвети? :( :( :(