Имам нужда да обичам, но .. страх? може би да!

[nepowtorima]

http://sollipsism.tumblr.com/post/98086872067/fcs
.. не вярвах, че има хора, които мислят като мен..

Това написаното породи в мен мисли, които исках да отбегна от доста време насам. Наранявана съм. Многократно. От много хора /не само от такива с които съм имала връзка/. Не вярвам така сляпо в любовта както преди. Имам чувството, че съм безчувствена и не мога да имам нещо към някого повече. Не мога да дам на хората това, което преди раздавах безкрайно.

Вероятно ще ми мине. Има толкова много личности, които са ми интересни, които ме привличат визуално и душевно, но .. до там.. Какво ми е станало? Бях сляпо влюбчива преди, а сега.. нищо. Абсолютно нищо. Само любопитство и край.

Случвало ли ви се е нещо подобно и ако да как преминахте през този период? Какво мислите за това някак меланхолично положение?

[sl1nceetoo]

В профила ти пише, че си на 16. Е, за къде си се разбързала? Мисля, че всеки има период, подобен на твоя. Просто все някога ще се появи някой, който ще открадне ума и сърцето ти. А и няма нищо лошо в това, че за момента не си се влюбила. Има хора, които се влюбват истински само веднъж в живота си, а някои дори въобще(или така си мислят). И нищо ти няма, съвсем наред си си.