midi4kaa
10-15-2014, 23:43
Здравейте! Извинявам се ,че слагам темата тук, но наистина имам нужда от повече мнения.
Аз съм студентка и проблемът е там, че с един от членовете на този колектив,с който движа някак не можем да намерим общ език. Тя е жена, по-голяма е от мен, интелигентна общо взето, но е много конфликтна и властна. Често коментира другите, обижда ги, критикува ги, държи се подигравателно с тях, тя "всичко знае" и е много над тях. В компанията е лидер, защото умее да отпрявя забележки на останалите без да и пука, тъй като има голямо самочувствие и просто не и дреме особено дали ще засегне някого с думите си. Проблемът с мен дойде, когато ми отправи голям упрек за нещо маловажно,в което сбърках и то не с нея, и въпреки ,че се извиних ( защото съм съвестна и се извинявам за всичко на всеки) тя започна да прави драми и филми от това. Това не беше градивна критика, а един голям упрек. След това аз се дистанцирах леко от нея и тя спря да ми говори. Поисках да се разберем и така на няколко пъти с цел уж да се разберем , спорихме и т.н, но до сега аз не мога да я разбера. Истината е ,че когато съм с нея се чувствам като безгласна буква, като смачкана, като притисната, не мога дори мнението си да изразя, защото за нея само нейното е правилното и се чувствам длъжна да се държа добре. Наистина много ме изморява комуникацията с нея, много ме потиска , но не я разбирам какво иска. В един момент и казвам нещо забавно и и се усмихвам, а тя ме гледа все едно съм стреляла по нея и се обръща на другата страна. След 15 минути идва се усмихва и ми казва виж това и онова и т.н.
Продължавам да общувам само защото си помагаме за изпитите - аз на нея и тя на мен, но не знам още колко ще издържа.
Давайте някакви съвети!
Аз съм студентка и проблемът е там, че с един от членовете на този колектив,с който движа някак не можем да намерим общ език. Тя е жена, по-голяма е от мен, интелигентна общо взето, но е много конфликтна и властна. Често коментира другите, обижда ги, критикува ги, държи се подигравателно с тях, тя "всичко знае" и е много над тях. В компанията е лидер, защото умее да отпрявя забележки на останалите без да и пука, тъй като има голямо самочувствие и просто не и дреме особено дали ще засегне някого с думите си. Проблемът с мен дойде, когато ми отправи голям упрек за нещо маловажно,в което сбърках и то не с нея, и въпреки ,че се извиних ( защото съм съвестна и се извинявам за всичко на всеки) тя започна да прави драми и филми от това. Това не беше градивна критика, а един голям упрек. След това аз се дистанцирах леко от нея и тя спря да ми говори. Поисках да се разберем и така на няколко пъти с цел уж да се разберем , спорихме и т.н, но до сега аз не мога да я разбера. Истината е ,че когато съм с нея се чувствам като безгласна буква, като смачкана, като притисната, не мога дори мнението си да изразя, защото за нея само нейното е правилното и се чувствам длъжна да се държа добре. Наистина много ме изморява комуникацията с нея, много ме потиска , но не я разбирам какво иска. В един момент и казвам нещо забавно и и се усмихвам, а тя ме гледа все едно съм стреляла по нея и се обръща на другата страна. След 15 минути идва се усмихва и ми казва виж това и онова и т.н.
Продължавам да общувам само защото си помагаме за изпитите - аз на нея и тя на мен, но не знам още колко ще издържа.
Давайте някакви съвети!