gloriya95
10-16-2014, 09:13
Здравейте,
Аз съм на 19 години,зодия близнаци-търпя промени в настроенията,импулсивна,ин ата,избухлива,но и много,много весела-душата на компанията.По принцип съм много силен човек,и никога не съм се давала на трудностите да ме съборят.Е до преди около 1 година (с точност от 4 февруари,2014).
И така,преди да започна с проблема си,ще ви кажа от къде си мисля,че идва.До 17 годишна възраст живеех само с мама,имах доведен баща (обожавам го) от 2 годишна възраст,но нещата не се получиха.С биологичния и баща нещата са сложни.Запознах се с него когато бях на 5.Когато бях на 11-12,с мама се опитаха да се съберат,но аз попречих.Той ме пита,защо не искам,как се представя като баща.Отговорих му,че дори не знае кога съм родена и още много детски мисли.Е баща ми,не е като останалите,да преглътне тежките думи и да се опита да се промени.Напротив,не ме търси 2 години.За една Коледа,сестра му(отвратителна жена,лицемерна,надменна) ми се обади.И така се сдобрих с баща ми и семейството му,което не ме търсеше,а уж много ме обичаше.Станах 8 или 9 клас.Имах гадже,сложих НОРМАЛНИ снимки с него във Фейсбок.Бащата реши да се намеси:''Махни тези снимки,иначе ще спра да ти давам пари." -''На снимките не правя нищо лошо.Мама не ми е казала нищо." - "Хората ми казват,че съм много добър човек,но знаеш ли,аз съм много лош и инат човек.'' -"Аз не те имам за ходеща банка,а за баща.А може би вече познаваш по-голям инат от теб.'' Бяхме в колата му,отивахме на мото събор.Пита ме къде да ме остави и си замина.Блокира ме от всякъде,не даваше издръжка (имайки предвид,че е БОГАТ).Съдихме го затова.Изкара се на болен без пукната пара,с помощта на роднини,лекари.През това време имах приятел,първата ми любов-3 години.Приятелките ми ме оставиха на връх рождения ми ден,тоест тарторката го направи и всички я последваха.А защо ме ''заебаха''.Защото не се видях по-рано с тях,а с роднини.Държах се,не съм плакала,дори като ги гледах в училище.Приятелят ми,не беше много точен,нямах свобода да излизам,не ме подкрепяше.Аз просто имах мъжко рамо.Есента на 2013,баба ми (майката на баща ми) ми се обади плачейки,колко много и липсвам.Беше претърпяла операция на мозъка,заради тумор.Явно си мислише , че няма да оживее,а нали трябва да си примерен пред портата на рая.Отидох им на гости,баща ми го нямаше.Беше във Варна с поредната си любовница.Не исках да го чувам,но уви.Видяхме се,не говорихме.Вместо това ме запозна с мърдата.На 5 дек.12 влязох в болница заради изгаряне.И така романтиката между майка ми и баща ми трае вече почти 2 години.(Всекя седмица,той се изнася,говори лоши думи за майка,натоварват мв,с мен се кара,обиждаме се жестоко.ужасни 2 години.)В болницата бях много тъжна цели 15 дни.Приятелят ми не ем подкрепяше.Идваше рядко,думите му:"Това е просто изгаряне,аз имам операция,какво се глезиш.''ГЛУПАКККК.Лятото на 2013,за пореден път беше на Слънчев бряг по работа,отново в квартира само с колежки ( така ги слагали,тези които заъаснеят).Накрая човецеца ми каза,че искал да бъде сам,ОК.След 2 месеца се запознах с моето момче.ТРъгнахме с голяма интрига.Бившата му,му следеше фб-ка,така разбра за нас.Лоши думи,заплашвания,само нерви.До дне днешен тая ми лази по нервите.Обсебена съм.На 4 февруари се бяхме събрали за рождения ден на мама в нас,аз,приятеля ми,баща ми и семейни приятели.Пяхме,всичко беше нормално.До едно време.Почнах да се задушавам,да треперя,да не чувам и не виждам.Дигнах кръвно 150 на 80.От тогава до сега,не спя спокойно,ръката ми е винаги на сърцето,нервна съм,постоянно спя,чувствам се странно с хора,сюрреалистично ми е доста често,усещам си дишането и мисля,че ще се задуша,усещам също и сърцето си.Пих мента,глог и валериан,но още по неадекватно се чувствах.По някога се оправях,но вечер само една ми беше мисълта:''Ами ако умра?".Ходих на психолог 3 пъти,но се натоварвах и се отказах.Чувствам се добре при приятеля ми,или на дискотека,заради музиката.
Вече съм в София (студентка).Мислих си ,че тук ще се оправа,но 2 седмици чаках приятеля си да дойде.Изживях го тежко-сърцебиене,главоболие отзаде над тила,лявото ми око ме дразни(имам чувството,че имам перде).Най-смешното е,че осъзнавам,че всичко идва от главата ми и трябва да се изправя пред страха си,нос тане ли ми нещо полудявам.Гуркне ли ми стомаха,мисля,че умирам (хахахаха).
Съгурна съм,че има или е имало такива като мен!Моля помогнете ми!!!!
П.С. През 2012 пих противозачатъчни заради хормони,но спрях заради главоболие.Дали е заради това?
Аз съм на 19 години,зодия близнаци-търпя промени в настроенията,импулсивна,ин ата,избухлива,но и много,много весела-душата на компанията.По принцип съм много силен човек,и никога не съм се давала на трудностите да ме съборят.Е до преди около 1 година (с точност от 4 февруари,2014).
И така,преди да започна с проблема си,ще ви кажа от къде си мисля,че идва.До 17 годишна възраст живеех само с мама,имах доведен баща (обожавам го) от 2 годишна възраст,но нещата не се получиха.С биологичния и баща нещата са сложни.Запознах се с него когато бях на 5.Когато бях на 11-12,с мама се опитаха да се съберат,но аз попречих.Той ме пита,защо не искам,как се представя като баща.Отговорих му,че дори не знае кога съм родена и още много детски мисли.Е баща ми,не е като останалите,да преглътне тежките думи и да се опита да се промени.Напротив,не ме търси 2 години.За една Коледа,сестра му(отвратителна жена,лицемерна,надменна) ми се обади.И така се сдобрих с баща ми и семейството му,което не ме търсеше,а уж много ме обичаше.Станах 8 или 9 клас.Имах гадже,сложих НОРМАЛНИ снимки с него във Фейсбок.Бащата реши да се намеси:''Махни тези снимки,иначе ще спра да ти давам пари." -''На снимките не правя нищо лошо.Мама не ми е казала нищо." - "Хората ми казват,че съм много добър човек,но знаеш ли,аз съм много лош и инат човек.'' -"Аз не те имам за ходеща банка,а за баща.А може би вече познаваш по-голям инат от теб.'' Бяхме в колата му,отивахме на мото събор.Пита ме къде да ме остави и си замина.Блокира ме от всякъде,не даваше издръжка (имайки предвид,че е БОГАТ).Съдихме го затова.Изкара се на болен без пукната пара,с помощта на роднини,лекари.През това време имах приятел,първата ми любов-3 години.Приятелките ми ме оставиха на връх рождения ми ден,тоест тарторката го направи и всички я последваха.А защо ме ''заебаха''.Защото не се видях по-рано с тях,а с роднини.Държах се,не съм плакала,дори като ги гледах в училище.Приятелят ми,не беше много точен,нямах свобода да излизам,не ме подкрепяше.Аз просто имах мъжко рамо.Есента на 2013,баба ми (майката на баща ми) ми се обади плачейки,колко много и липсвам.Беше претърпяла операция на мозъка,заради тумор.Явно си мислише , че няма да оживее,а нали трябва да си примерен пред портата на рая.Отидох им на гости,баща ми го нямаше.Беше във Варна с поредната си любовница.Не исках да го чувам,но уви.Видяхме се,не говорихме.Вместо това ме запозна с мърдата.На 5 дек.12 влязох в болница заради изгаряне.И така романтиката между майка ми и баща ми трае вече почти 2 години.(Всекя седмица,той се изнася,говори лоши думи за майка,натоварват мв,с мен се кара,обиждаме се жестоко.ужасни 2 години.)В болницата бях много тъжна цели 15 дни.Приятелят ми не ем подкрепяше.Идваше рядко,думите му:"Това е просто изгаряне,аз имам операция,какво се глезиш.''ГЛУПАКККК.Лятото на 2013,за пореден път беше на Слънчев бряг по работа,отново в квартира само с колежки ( така ги слагали,тези които заъаснеят).Накрая човецеца ми каза,че искал да бъде сам,ОК.След 2 месеца се запознах с моето момче.ТРъгнахме с голяма интрига.Бившата му,му следеше фб-ка,така разбра за нас.Лоши думи,заплашвания,само нерви.До дне днешен тая ми лази по нервите.Обсебена съм.На 4 февруари се бяхме събрали за рождения ден на мама в нас,аз,приятеля ми,баща ми и семейни приятели.Пяхме,всичко беше нормално.До едно време.Почнах да се задушавам,да треперя,да не чувам и не виждам.Дигнах кръвно 150 на 80.От тогава до сега,не спя спокойно,ръката ми е винаги на сърцето,нервна съм,постоянно спя,чувствам се странно с хора,сюрреалистично ми е доста често,усещам си дишането и мисля,че ще се задуша,усещам също и сърцето си.Пих мента,глог и валериан,но още по неадекватно се чувствах.По някога се оправях,но вечер само една ми беше мисълта:''Ами ако умра?".Ходих на психолог 3 пъти,но се натоварвах и се отказах.Чувствам се добре при приятеля ми,или на дискотека,заради музиката.
Вече съм в София (студентка).Мислих си ,че тук ще се оправа,но 2 седмици чаках приятеля си да дойде.Изживях го тежко-сърцебиене,главоболие отзаде над тила,лявото ми око ме дразни(имам чувството,че имам перде).Най-смешното е,че осъзнавам,че всичко идва от главата ми и трябва да се изправя пред страха си,нос тане ли ми нещо полудявам.Гуркне ли ми стомаха,мисля,че умирам (хахахаха).
Съгурна съм,че има или е имало такива като мен!Моля помогнете ми!!!!
П.С. През 2012 пих противозачатъчни заради хормони,но спрях заради главоболие.Дали е заради това?