zvezdiichkataa
10-16-2014, 23:52
Здравейте!
Първо ще ви благодаря за времето, което отделяте, за да ми помогнете. А ето го проблемът ми. С приятеля ми сме заедно вече от три години и няколко месеца. Досега горе-долу нещата вървяха, но усещам в себе си промяна, която усеща и той. Той изисква от мен много неща, иска да премахна недостатъците ви ( признавам, че може би са доста), но в крайна сметка няма човек без такива. Не се съобразява с моите планове, с това, че трябва да уча, непрекъснато иска да сме като дупе и гащи- все заедно. Когато искам да изляза със сестрите си( не се виждаме много често с едната, защото учи в друг град и си идва рядко), той също иска да е с мен. Не харесва родителите ми, не иска да оставам дълго време с тях, защото ме променят, както и сестрите ми и приятелите ми. Непрекъснато ми мърмори, дори вече рядко провеждаме нормален разговор. Това е причината често да се караме. Но има още една причина, която ме кара да го отблъсквам. Не ме привлича сексуално. Може би звуча тъпо, но наистина е така. Нямам желание за такива неща с него, а и непрекъснато мисля за други, сънувам други дори. А той не престава да ме кара да правим секс, а ако не искам се сърди, мърмори още повече, настроението му става нетърпимо. Но този човек наистина ми е най-ценния, приятелството ме у неповторимо, той ме научи да не се поддавам на тези, които искат да ме подведат, да мисля за здравето си повече отколкото преди. Той е човекът, който ми дава най-добрите съвети, различен е, има различни цели в живота си, различни разбирания от другите, но същевременно знае каква е реалността и ме учи на нея. Дава живота си за мен, не бих допуснала да пропусна такъв човек. Не ви лъжа, че е неповторим приятел. Но грешно ли е ако искам само приятеля, а не любовника? Знам, казвал го е, че напусна ли го, няма да сме никога приятели. Но трябва ли това да ме измъчва? Понякога толкова ме потиска, но същевременно е най- голямата ми утеха. Всиччко, което знам дължа на него и не знам как да угодя и на него, и на себе си. Обичаме се, но по различни начини. Какво да правя? Трудно ми е.
Първо ще ви благодаря за времето, което отделяте, за да ми помогнете. А ето го проблемът ми. С приятеля ми сме заедно вече от три години и няколко месеца. Досега горе-долу нещата вървяха, но усещам в себе си промяна, която усеща и той. Той изисква от мен много неща, иска да премахна недостатъците ви ( признавам, че може би са доста), но в крайна сметка няма човек без такива. Не се съобразява с моите планове, с това, че трябва да уча, непрекъснато иска да сме като дупе и гащи- все заедно. Когато искам да изляза със сестрите си( не се виждаме много често с едната, защото учи в друг град и си идва рядко), той също иска да е с мен. Не харесва родителите ми, не иска да оставам дълго време с тях, защото ме променят, както и сестрите ми и приятелите ми. Непрекъснато ми мърмори, дори вече рядко провеждаме нормален разговор. Това е причината често да се караме. Но има още една причина, която ме кара да го отблъсквам. Не ме привлича сексуално. Може би звуча тъпо, но наистина е така. Нямам желание за такива неща с него, а и непрекъснато мисля за други, сънувам други дори. А той не престава да ме кара да правим секс, а ако не искам се сърди, мърмори още повече, настроението му става нетърпимо. Но този човек наистина ми е най-ценния, приятелството ме у неповторимо, той ме научи да не се поддавам на тези, които искат да ме подведат, да мисля за здравето си повече отколкото преди. Той е човекът, който ми дава най-добрите съвети, различен е, има различни цели в живота си, различни разбирания от другите, но същевременно знае каква е реалността и ме учи на нея. Дава живота си за мен, не бих допуснала да пропусна такъв човек. Не ви лъжа, че е неповторим приятел. Но грешно ли е ако искам само приятеля, а не любовника? Знам, казвал го е, че напусна ли го, няма да сме никога приятели. Но трябва ли това да ме измъчва? Понякога толкова ме потиска, но същевременно е най- голямата ми утеха. Всиччко, което знам дължа на него и не знам как да угодя и на него, и на себе си. Обичаме се, но по различни начини. Какво да правя? Трудно ми е.