xarixoxo
10-16-2014, 23:59
Владимир Терзийски- из книгата "Летящите чинии на Илюминатите"
„Една малка лъжа за НАСА — една голяма лъжа за цялото човечество“:американски учени-дисиденти разкриват истинските физико-климатични условия на Луната.
Почти 99% от това, което НАСА съобщава досега на човечеството за Луната е пълна лъжа и измислица. До навлизането на компютърната цифрова „цензурираща“ техника за „обработка и промивка“ на фотографски изображения, отделът за „художествено пребоядисване“ на фотографии с аерографи — с въздушни художнически пистолети — беше един от най-заетите нейни отдели, борещи се за запазването на партийната линия на Илюминатите в областта на космическите изследвания на близките планети.
Да започнем първо с големия брой официални снимки на НАСА от Луната, получени от програмите Сървейър, Лунър орбитър и Аполо, и разпространени по недоглеждане от агенцията, които сега просто не могат да се поръчат от нея при никакви обстоятелства. Те са изчезнали от всякакви каталози и бази данни. На тях при голямо увеличение от мощна лупа се забелязват много обекти, които съвсем не отговарят на официалната версия за нашия спътник. Това са малки, големи и съвсем големи открити изкуствени и естествени водни басейни, облачна покривка, растителност в зелено през пролетта и лятото, и червено през есента. Виждат се още много градове, бази, постройки, пътища, мостове, заводи, космодруми, открити рудници, антени и монументални постройки-паметници. Също така от снимките на НАСА се разбира за скритото използване на антигравитационни двигатели в прилуняващите се апарати („паяците“) на корабите Аполо. Това става ясно от липсата на какъвто и да било аблазионен кратер на прашната лунна повърхност, непосредствено под кацналия апарат, която е само на 30 см отдолу под огромното, широко 2,4 метра сопло на прилуняващия ракетен двигател, духащ вертикално надолу (Леонард, 68; Стеклинг, 70; Хоуглънд, 94; Терз, V. 91 и VI. 94).
На оригинални филми на НАСА се забелязват например как неочаквани пориви на вятъра изведнъж залюляват американските флагове на всичките кацания на Луната по програмата Аполо. Също и липсата на ракетна струя под кацащите на Луната и излитащите от нея „паяци“, използващи камуфлирани антигравитационни двигатели. Вижда се как астронавтите падат и след това едвам стават с тежките си скафандри — съвсем не като волното поведение, което бе се очаквало в 1/6 от земната гравитация, колкото според НАСА е слабата гравитация на Луната. Когато отскачат нагоре, вместо да правят реещи еленски скоци по 5–10 метра дължина и 1–2 метра височина, подметките на космонавтите едвам се дигат до височината на колената им. Скокът им не надминава един метър на дължина. Всички тези филми и диапозитиви бяха показани по време на моите лекции в НДК през 1992 и 96 г., и ще бъдат включени в следващите мои книги.
Мненията на учените-дисиденти са, че на Луната гравитацията е около 50-60% от земната гравитация, което е и наложило използването на скритите антигравитационни двигатели в спускаемия и в издигащия се от лунната повърхност модули. Без тях би било необходимо толкова много гориво да се кацне и излети от Луната с обикновената ракетна тяга, че целият спускаем на Луната апарат би трябвало да бъде голям почти колкото самата ракета Сатурн-V. За да се закара това чудовище до окололунна орбита, сигурно би трябвало да се сглобява в орбита около Земята от 150-тонни блокове и отсеци. Те трябва да се качат там с помощта на 15–20 ракети Сатурн-V, изстреляни една по една от Кейп Кенеди. Тогава целият проект Аполо щеше да струва не 30, не даже 300, а сигурно 3 000 милиарда долара. Малкото мошеничество спрямо руснаците с използването на антигравитационното устройство позволи на американците да си върнат палмата на космическото първенство в тези „зрелищни“ космични игри, лениво разигравани от Земния елит на космическата арена около Земята за забавлението и приспиването на милиардите послушни и доволни Земни плебеи.
Официалната версия, че на Луната гравитационното притегляне е толкова малко — едва една шеста от земното — е много нужна на тайните общества, за да „докажат“, че слабата гравитация там не би могла да задържи някаква дихаема атмосфера. За да не почне никой от непосветените Земни учени от по-малките страни да крои планове да строи свои бази на Луната с помощта на простата немска антигравитационна технология от преди половин век (Терз, VI. 94).
Какво става наистина на Луната? Мненията между американските учени-дисиденти са, че там има дихаема атмосфера, питейна вода, лека растителност и много кратерни езера, пълни може би с риба и годни за водни ски. Много контактьори, били на Луната, твърдят, че може да се диша без скафандър, може да се ходи бос и да се пече на плаж. Мистър Бил Дженкинс, мой познат и колега-лектор от алтернативни американски конференции, ми разказа една невероятна история. Той е един от петимата най-видни радио коментатори в САЩ от близкото минало, чийто синдикирани радиопредавания се излъчват от стотици частни радиостанции в страната. Като такъв е добър личен познат с много от астронавтите от програмата Аполо. Наскоро беше тикнат от федералните власти за няколко години в затвора по скалъпени обвинения по неплащане на данъците си, въпреки че по американската конституция плащането на данъците е доброволно, а не задължително! Причината за неговото осъждане бяха многобройните му интервюта и радиопредавания с откриватели и изобретатели на работещи конвертори на безплатна енергия. Той беше засегнал банкерската мафия, управляваща задкулисно света, в една от най-болезнените й точки, и те не бяха закъснели да се разправят с него. Всеки възрастен американец познава неговото име.
„Една малка лъжа за НАСА — една голяма лъжа за цялото човечество“:американски учени-дисиденти разкриват истинските физико-климатични условия на Луната.
Почти 99% от това, което НАСА съобщава досега на човечеството за Луната е пълна лъжа и измислица. До навлизането на компютърната цифрова „цензурираща“ техника за „обработка и промивка“ на фотографски изображения, отделът за „художествено пребоядисване“ на фотографии с аерографи — с въздушни художнически пистолети — беше един от най-заетите нейни отдели, борещи се за запазването на партийната линия на Илюминатите в областта на космическите изследвания на близките планети.
Да започнем първо с големия брой официални снимки на НАСА от Луната, получени от програмите Сървейър, Лунър орбитър и Аполо, и разпространени по недоглеждане от агенцията, които сега просто не могат да се поръчат от нея при никакви обстоятелства. Те са изчезнали от всякакви каталози и бази данни. На тях при голямо увеличение от мощна лупа се забелязват много обекти, които съвсем не отговарят на официалната версия за нашия спътник. Това са малки, големи и съвсем големи открити изкуствени и естествени водни басейни, облачна покривка, растителност в зелено през пролетта и лятото, и червено през есента. Виждат се още много градове, бази, постройки, пътища, мостове, заводи, космодруми, открити рудници, антени и монументални постройки-паметници. Също така от снимките на НАСА се разбира за скритото използване на антигравитационни двигатели в прилуняващите се апарати („паяците“) на корабите Аполо. Това става ясно от липсата на какъвто и да било аблазионен кратер на прашната лунна повърхност, непосредствено под кацналия апарат, която е само на 30 см отдолу под огромното, широко 2,4 метра сопло на прилуняващия ракетен двигател, духащ вертикално надолу (Леонард, 68; Стеклинг, 70; Хоуглънд, 94; Терз, V. 91 и VI. 94).
На оригинални филми на НАСА се забелязват например как неочаквани пориви на вятъра изведнъж залюляват американските флагове на всичките кацания на Луната по програмата Аполо. Също и липсата на ракетна струя под кацащите на Луната и излитащите от нея „паяци“, използващи камуфлирани антигравитационни двигатели. Вижда се как астронавтите падат и след това едвам стават с тежките си скафандри — съвсем не като волното поведение, което бе се очаквало в 1/6 от земната гравитация, колкото според НАСА е слабата гравитация на Луната. Когато отскачат нагоре, вместо да правят реещи еленски скоци по 5–10 метра дължина и 1–2 метра височина, подметките на космонавтите едвам се дигат до височината на колената им. Скокът им не надминава един метър на дължина. Всички тези филми и диапозитиви бяха показани по време на моите лекции в НДК през 1992 и 96 г., и ще бъдат включени в следващите мои книги.
Мненията на учените-дисиденти са, че на Луната гравитацията е около 50-60% от земната гравитация, което е и наложило използването на скритите антигравитационни двигатели в спускаемия и в издигащия се от лунната повърхност модули. Без тях би било необходимо толкова много гориво да се кацне и излети от Луната с обикновената ракетна тяга, че целият спускаем на Луната апарат би трябвало да бъде голям почти колкото самата ракета Сатурн-V. За да се закара това чудовище до окололунна орбита, сигурно би трябвало да се сглобява в орбита около Земята от 150-тонни блокове и отсеци. Те трябва да се качат там с помощта на 15–20 ракети Сатурн-V, изстреляни една по една от Кейп Кенеди. Тогава целият проект Аполо щеше да струва не 30, не даже 300, а сигурно 3 000 милиарда долара. Малкото мошеничество спрямо руснаците с използването на антигравитационното устройство позволи на американците да си върнат палмата на космическото първенство в тези „зрелищни“ космични игри, лениво разигравани от Земния елит на космическата арена около Земята за забавлението и приспиването на милиардите послушни и доволни Земни плебеи.
Официалната версия, че на Луната гравитационното притегляне е толкова малко — едва една шеста от земното — е много нужна на тайните общества, за да „докажат“, че слабата гравитация там не би могла да задържи някаква дихаема атмосфера. За да не почне никой от непосветените Земни учени от по-малките страни да крои планове да строи свои бази на Луната с помощта на простата немска антигравитационна технология от преди половин век (Терз, VI. 94).
Какво става наистина на Луната? Мненията между американските учени-дисиденти са, че там има дихаема атмосфера, питейна вода, лека растителност и много кратерни езера, пълни може би с риба и годни за водни ски. Много контактьори, били на Луната, твърдят, че може да се диша без скафандър, може да се ходи бос и да се пече на плаж. Мистър Бил Дженкинс, мой познат и колега-лектор от алтернативни американски конференции, ми разказа една невероятна история. Той е един от петимата най-видни радио коментатори в САЩ от близкото минало, чийто синдикирани радиопредавания се излъчват от стотици частни радиостанции в страната. Като такъв е добър личен познат с много от астронавтите от програмата Аполо. Наскоро беше тикнат от федералните власти за няколко години в затвора по скалъпени обвинения по неплащане на данъците си, въпреки че по американската конституция плащането на данъците е доброволно, а не задължително! Причината за неговото осъждане бяха многобройните му интервюта и радиопредавания с откриватели и изобретатели на работещи конвертори на безплатна енергия. Той беше засегнал банкерската мафия, управляваща задкулисно света, в една от най-болезнените й точки, и те не бяха закъснели да се разправят с него. Всеки възрастен американец познава неговото име.