artlover
10-18-2014, 22:31
Историята не се отнася за мен, а за приятеля ми (на 17 години е). Ние сме заедно от малко повече от година, но това не е от особено значение.
Проблемът е майка му. Понякога си е съвсем нормален човек - шегува се, смее се, говори спокойно и нормално. Но доста често има моменти в които крещи неистово по приятеля ми и то за глупости. Това нещо съм го забелязала още от началото на връзката ни.
Например: говорим си по телефона и тя започва да му крещи с пълно гърло да не вика, а той реално шепне; в тях сме и телевизора в стаята му е пуснат и силата на звука му е максимум на 10, даже и по-тихо, и се повтаря същата ситуация да се намали; вика му и за други неща не само за шум или, може би, по-лесно би било да кажа за всичко, вместо да ги изреждам.
На това нещо аз вече съм свидетел една година... Той се грижи за нея (пример: имаше операция и й помагаше през цялото време) помагаше й, следеше да се пази, но тя пак не го слушаше и после го изкарваше виновен.
Имало е няколко ситуации, в които той не се е прибирал с дни, за да я накара да се спре, а е имало и моменти, в които тя го е гонила от тях (на дъжда и не е имало къде да отиде). Той просто е психически смачкан вече - получава пристъпи, искал е да се самоубие, причинявал си е болка, напивал се е...
Това ви го казах за да имате представа за ситуацията му, а сега относно това което вече много ме притисни - последната такава случка. Тя започна преди около 2 седмици (когато се разболях). Правеше му обичайните скандали... той замина за 4 дена с един негов приятел и тя му се обаждаше всеки ден и му правеше едночасови скандали и заплахи, че ще бъде изгонен. Когато си дойде в София преспа точно 1 вечер в тях и от тогава не се е прибирал, защото просто не издържа. На всичкото отгоре майка му смени ключалката на входната врата и нямаше как дори да си взима дрехи. Свърза се с баба си и тя му помогна (необичайно, обикновено цялото му семейство е срещу него). Баба му го обеди да се прибере и да се оправят.
Когато се прибра аз бях с него. Майка му се държеше много студено дори с мен, а аз съм и помагала и не съм и направила нищо лошо никога. Той я попита съвсем нормално дали може да изгледаме един филм (аз и той), тъй като тя излизаше, а тя веднага му се разкрещя. Ние се пак гледахме филма докато я нямаше и не сме пипнали нищо друго. Тя се прибра и бяхме забравили USB-то в телевизора и тя като го видя побесня. Започнаха диви скандали и нападения (пред мен). Нападна го че не се бил прибирал и за още куп неща. Той се обади на баба си за подкрепа, а вместо това тя започна да му крещи по телефона. Той ме помоли аз да й обясня какво е станало, а тя ме нападна мен...
В следствие от цялата случка - физическо нападане към него и психическо - към двамата аз получих пристъп, от който, още не мога да се съвзема и просто се махнахме от там.
Никой в семейството му не му помага и не го подкрепя, няма кой да му помогне, моите родители не знаят за тези неща (така сме решили) и хората които го подкрепяме сме аз и приятелите му които го приютяват. Според мен това не е начин на живот. Не може да натякваш на сина си или внук си, че е боклук... Искам да му помогна да направим нещо, но не знам какво. Ако някой може да ми помогне бих била изключително благодарна.
Проблемът е майка му. Понякога си е съвсем нормален човек - шегува се, смее се, говори спокойно и нормално. Но доста често има моменти в които крещи неистово по приятеля ми и то за глупости. Това нещо съм го забелязала още от началото на връзката ни.
Например: говорим си по телефона и тя започва да му крещи с пълно гърло да не вика, а той реално шепне; в тях сме и телевизора в стаята му е пуснат и силата на звука му е максимум на 10, даже и по-тихо, и се повтаря същата ситуация да се намали; вика му и за други неща не само за шум или, може би, по-лесно би било да кажа за всичко, вместо да ги изреждам.
На това нещо аз вече съм свидетел една година... Той се грижи за нея (пример: имаше операция и й помагаше през цялото време) помагаше й, следеше да се пази, но тя пак не го слушаше и после го изкарваше виновен.
Имало е няколко ситуации, в които той не се е прибирал с дни, за да я накара да се спре, а е имало и моменти, в които тя го е гонила от тях (на дъжда и не е имало къде да отиде). Той просто е психически смачкан вече - получава пристъпи, искал е да се самоубие, причинявал си е болка, напивал се е...
Това ви го казах за да имате представа за ситуацията му, а сега относно това което вече много ме притисни - последната такава случка. Тя започна преди около 2 седмици (когато се разболях). Правеше му обичайните скандали... той замина за 4 дена с един негов приятел и тя му се обаждаше всеки ден и му правеше едночасови скандали и заплахи, че ще бъде изгонен. Когато си дойде в София преспа точно 1 вечер в тях и от тогава не се е прибирал, защото просто не издържа. На всичкото отгоре майка му смени ключалката на входната врата и нямаше как дори да си взима дрехи. Свърза се с баба си и тя му помогна (необичайно, обикновено цялото му семейство е срещу него). Баба му го обеди да се прибере и да се оправят.
Когато се прибра аз бях с него. Майка му се държеше много студено дори с мен, а аз съм и помагала и не съм и направила нищо лошо никога. Той я попита съвсем нормално дали може да изгледаме един филм (аз и той), тъй като тя излизаше, а тя веднага му се разкрещя. Ние се пак гледахме филма докато я нямаше и не сме пипнали нищо друго. Тя се прибра и бяхме забравили USB-то в телевизора и тя като го видя побесня. Започнаха диви скандали и нападения (пред мен). Нападна го че не се бил прибирал и за още куп неща. Той се обади на баба си за подкрепа, а вместо това тя започна да му крещи по телефона. Той ме помоли аз да й обясня какво е станало, а тя ме нападна мен...
В следствие от цялата случка - физическо нападане към него и психическо - към двамата аз получих пристъп, от който, още не мога да се съвзема и просто се махнахме от там.
Никой в семейството му не му помага и не го подкрепя, няма кой да му помогне, моите родители не знаят за тези неща (така сме решили) и хората които го подкрепяме сме аз и приятелите му които го приютяват. Според мен това не е начин на живот. Не може да натякваш на сина си или внук си, че е боклук... Искам да му помогна да направим нещо, но не знам какво. Ако някой може да ми помогне бих била изключително благодарна.