Heu3weS7нA
10-19-2014, 10:55
Здравейте. Много ще се радвам ако някой сподели своето мнение искренно, без да ме съдите или рогаете. ще се опитам накратко да разкажа проблема ми, понеже вече не знам към кого да се обърна реших да го направя тук.
Значи, като цяло от 3год. се изнесох да живея сама но с течение на обстоятелствата точно, когато се изнесох и си намерих апартамент си намерих и приятел...с него живяхме заедно около 4-5м. след това се изнесохме от апартамента понеже нямахме вече възможност да плащаме високия наем, той отиде при родителите си, аз отново смених квартирата, бяхме заедно 2год и половина, като през цялото това време аз съм оставала сама примерно за 1-2-3дена макс във вкъщи и то поради причини, като тази че на другия ден съм на работа и трябва да си остана в нас.
Преди 5м. се разделихме, от тогава найстина съм напълно сама... като цяло загубих почти всичките си приятели и връзки, който имах...първите месеци нямаше на кого да се обадя, нямаше с кого да споделя каквото и да било. Няколко пъти излизах с различни момчета, с който просто исках да поговоря, да се посмеем и разсея, но те искаха май друго ... но както и да е, тези хора ги изолирах. Преди 1м започнах работа в магазина на един мой стар приятел, почнахме да излизаме по-често с него...на дискотека, на кино, на кафе при което се запознах с друг негов приятел, с който излизахме 2 пъти да се посмеем, но хич не ми беше смешно...както си седим и примерно изкоментирам нещо, за което не говорим или просто го правя за да я няма неловката ситуация с мълчанието, и той от там само започна да ми вика ''ти си луда'', '' пак ли си говориш сама''...и седи и ми се смее, при което на мен ми стана адцки тъпо и гадно. Замислих се дали найстина не полудявам, или просто се на такива хора ще попадна, който не знаят за какво живеят. След връзката ми с бившия, се превърнах в доста морален и държащ на ценните неща човек, което го осъзнавам и може понякога прекалявам и си го осъзнавам и все пак не мисля че заслужавам такова държание. По принцип съм много добър човек, винаги гледам на всички с добро око, момичета, момчета...познати, непознати...Последния случай, който ме накара да ви пиша е този в който се почувствах мн гадно и много объркана. Събрахме се във въпросния приятел при когото работя, да си припомним старите времена и да изпушим по една цигара джойнт... бяхме аз, той и още 2 негови приятели, единият от тях - този който ме питаше луда ли съм хахах. Тааа напушихме се и като чели започнаха да се държат много странно, постоянно повтаряха че те не се били напушили (въпреки че изглеждаха на точно такива) но това не е от значение, започнаха и 3мата само да ме карат да съм ходила до магазина в 23:00ч сама ... при което им казах че който иска нещо да отиде и да си го купи, но те не спряха постоянно ме караха и само мен, сякаш бях някоя икономка че да отида да им взема нещо. Преглътнах го този път, вчера същата история и отново .. айде ходи до магазина де, ходи да земеш нещо, айде, айде не престанаха .... сякаш съм длъжна да отида..когато ги попитах защо вие не отидете ами все мен карате, ми дадоха някво супер тъпото оправдание...в крайна сметка си отидоха до магазина де. :Д След известно време си тръгнах, когато се прибрах вкъщи се чувствах някак си, необяснимо, да речем спокойно, спокойна че мога на глас да разсъждавам над случилото се и че няма кой какво да ми каже или да ме рогае незаслужено.. не знам дали си въобразявам или започвам да отблъсквам хората по неосъзнат начин въпреки, че с никого не се държа зле, когато някой ме засегне вече не искам да контактувам с този човек и почвам да се отяждам малко с по 1-2 думи...По принцип връзката ми в последните месеци беше много зле, приятеля ми се държеше по гаден начин, неговите приятели също се държаха лошо с мен, сякаш им бях кошче за боклук...и мисля че от там, малко или много ми се промениха вижданията. Но въпросът е в това дали найстина полудявам или просто передпочитам да съм сама, да се напуша сама, да гледам филм сама...Найстина няма с кого да споделя в момента, някой толкова близък, ще помоля хейтърите да си спестят коментарите, искам нормални отговори и човешки, ако не по-добре не си правете труда.
Много ще съм благодарна на доброжелателите, надявам се някой да ми помогне да разбера къде е проблема и от къде идва.:)
Значи, като цяло от 3год. се изнесох да живея сама но с течение на обстоятелствата точно, когато се изнесох и си намерих апартамент си намерих и приятел...с него живяхме заедно около 4-5м. след това се изнесохме от апартамента понеже нямахме вече възможност да плащаме високия наем, той отиде при родителите си, аз отново смених квартирата, бяхме заедно 2год и половина, като през цялото това време аз съм оставала сама примерно за 1-2-3дена макс във вкъщи и то поради причини, като тази че на другия ден съм на работа и трябва да си остана в нас.
Преди 5м. се разделихме, от тогава найстина съм напълно сама... като цяло загубих почти всичките си приятели и връзки, който имах...първите месеци нямаше на кого да се обадя, нямаше с кого да споделя каквото и да било. Няколко пъти излизах с различни момчета, с който просто исках да поговоря, да се посмеем и разсея, но те искаха май друго ... но както и да е, тези хора ги изолирах. Преди 1м започнах работа в магазина на един мой стар приятел, почнахме да излизаме по-често с него...на дискотека, на кино, на кафе при което се запознах с друг негов приятел, с който излизахме 2 пъти да се посмеем, но хич не ми беше смешно...както си седим и примерно изкоментирам нещо, за което не говорим или просто го правя за да я няма неловката ситуация с мълчанието, и той от там само започна да ми вика ''ти си луда'', '' пак ли си говориш сама''...и седи и ми се смее, при което на мен ми стана адцки тъпо и гадно. Замислих се дали найстина не полудявам, или просто се на такива хора ще попадна, който не знаят за какво живеят. След връзката ми с бившия, се превърнах в доста морален и държащ на ценните неща човек, което го осъзнавам и може понякога прекалявам и си го осъзнавам и все пак не мисля че заслужавам такова държание. По принцип съм много добър човек, винаги гледам на всички с добро око, момичета, момчета...познати, непознати...Последния случай, който ме накара да ви пиша е този в който се почувствах мн гадно и много объркана. Събрахме се във въпросния приятел при когото работя, да си припомним старите времена и да изпушим по една цигара джойнт... бяхме аз, той и още 2 негови приятели, единият от тях - този който ме питаше луда ли съм хахах. Тааа напушихме се и като чели започнаха да се държат много странно, постоянно повтаряха че те не се били напушили (въпреки че изглеждаха на точно такива) но това не е от значение, започнаха и 3мата само да ме карат да съм ходила до магазина в 23:00ч сама ... при което им казах че който иска нещо да отиде и да си го купи, но те не спряха постоянно ме караха и само мен, сякаш бях някоя икономка че да отида да им взема нещо. Преглътнах го този път, вчера същата история и отново .. айде ходи до магазина де, ходи да земеш нещо, айде, айде не престанаха .... сякаш съм длъжна да отида..когато ги попитах защо вие не отидете ами все мен карате, ми дадоха някво супер тъпото оправдание...в крайна сметка си отидоха до магазина де. :Д След известно време си тръгнах, когато се прибрах вкъщи се чувствах някак си, необяснимо, да речем спокойно, спокойна че мога на глас да разсъждавам над случилото се и че няма кой какво да ми каже или да ме рогае незаслужено.. не знам дали си въобразявам или започвам да отблъсквам хората по неосъзнат начин въпреки, че с никого не се държа зле, когато някой ме засегне вече не искам да контактувам с този човек и почвам да се отяждам малко с по 1-2 думи...По принцип връзката ми в последните месеци беше много зле, приятеля ми се държеше по гаден начин, неговите приятели също се държаха лошо с мен, сякаш им бях кошче за боклук...и мисля че от там, малко или много ми се промениха вижданията. Но въпросът е в това дали найстина полудявам или просто передпочитам да съм сама, да се напуша сама, да гледам филм сама...Найстина няма с кого да споделя в момента, някой толкова близък, ще помоля хейтърите да си спестят коментарите, искам нормални отговори и човешки, ако не по-добре не си правете труда.
Много ще съм благодарна на доброжелателите, надявам се някой да ми помогне да разбера къде е проблема и от къде идва.:)