the_mystery_machine
10-20-2014, 12:04
Ще започна от съвсем началото.... Детска градина... Там се запознах с едно момче, с което бяхме заедно после и до седми клас, докато пътищата не ни се разделиха в отделни училища. След това той направи една постъпка спрямо мен,която ме мъчи вече година и половина. Юни месец 2013 се случи. Когато бяхме 8 клас и се виждахме чат пат, той ми каза,че започнал да продава трева и изкарвал доста добри пари от това. Аз бях на 100% против това защото бях сигурен,че ще си докара проблеми и го карах, едва ли не му се молех да се откаже от този вид печелене на пари, но той не се отказа. Поне така знаех. След това се мина известно време, станахме 9 клас, той ми писа по фейсбук и поиска да се видим някъде началото на юни месец. Видяхме се и започна да ми разправя колко го бил загазил. Бил започнал и по-тежки наркотици да продава и както си ходел по улицата, спряла кола, пребили го и му взели всичкия материал,както и парите. И трябвало да вземе пари от някъде, за да даде на дилъра парите за стоката,която продава. Били около 2000 лева..... Щял да ми ги върне след като изкарал от допълнителна продажба до една седмица. Цялата случка се развива за около седмица някъде(дето ме убеждава да му дам пари) и веднъж се видяхме в центъра на София и както си говорехме ми каза,че даже мисли,че го следят и ми показа в кой се съмнява. След това тръгнахме и ми каза да поизчакам малко и тоя същия дойде след нас... Вече си мисля,че тоя е бил някакъв негов приятел,който просто е играл цирк. След това, аз доста се поизплаших за тоя моя приятел и започнах постоянно да го търся и да мисля за него,дори не съм спал няколко нощи. Реших се да заложа нещо от нас, за което си рискувах яко задника да ме изхвърлят от нас, но просто АЗ постъпих приятелски. Дадох му парите от залога,който щяхме да откупим до седмица и изчезна. Просто изчезна. И от тогава постоянно си мисля защо го е направил и т.н.. Познаваме се дори от преди детската, тоест от 2 годишни, защото майките ни са били приятелки.... Израснали сме заедно, беше ми като брат, просто правили сме абсолютно всякакви мизерии, навсякъде, по всяко време ЗАЕДНО.
Преди известно време, няколко месеца, се опитах да се свържа с него през разни хора и те са му казали явно и той ми писа по фейсбук, че съм ебаси балъка, да зема се сркия некаде и изобщо да не го занимавам щото немал никва вина..... ебаси заухавия съм бил.. След тези редове просто ако го видя някъде ще го размажа, колкото и да не ми се иска. Сърцето ще казва недей, мозъка ще казва давай.
Имам и още една случка, но с момиче.
Запознах се с нея, когато бях лятна ваканция между първи и втори клас. Харесвах я адски много в продължение на няколко години, но не ѝ го казвах,защото просто си личеше,че тя няма такъв интерес към мен. Бяхме приятели. Много добри приятели... 5 години лятните ваканции съм си прекарвал времето с нея и едни нейни съседи. Аз тогава имах една игра "Монополи",която тя адски много харесваше и дори стоеше у тях, за да не я разнасям постоянно. Сигурно над 100 пъти съм играл само с нея, ОМРЪЗВАШЕ МИ, но просто го правех заради нея. Дори веднъж станахме в 4 часа,за да видим изгрева, видяхме го и започнахме в 5 часа сутринта да играем монополи... Но веднъж се пообърках и направих една доста голяма простотия. Тя ми беше казала,че иска да излезне с някаква нейна приятелка, с която майка ѝ не ѝ позволява да се вижда и щяла да каже на майка си,че излиза с мен, но всъщност се вижда с нея. И аз тогава имах задачата да си стоя вкъщи. Обадих ѝ се по телефона, за да я уведомя,че излизам да покарам колело и тя каза,че няма проблеми. Обаче както си карах сам, ми беше тъпо и нещо явно ме е духнал бил много вятъра, обърках се наистина и беше напълно несъзнателно..... Отидох до тях, за да я потърся, да се видим........ И отивайки към тях срещам майка ѝ и я питам дали дъщеря ѝ си е вкъщи. Последва питане,дали не е с мен и аз се хванах за главата,идваше ми да се метна някъде.
И от тази случка се минаха вече 6 години,но аз все още продължавам да изпитвам същото към нея,дори и повече.
Тя не ми говори, не си пишем, дори веднъж преди 2 години ѝ се обадих по телефона,за да я попитам просто да се видим някъде, за да поговорим или просто за да се видим. Тя ми отказа и дори не ме изслуша, какво се опитвам да ѝ кажа, след като разбра кой съм и затвори.. Гледам я по фейсбук, радвам ѝ се на снимките, но неискам да ѝ пиша защото ме е страх пак да не ме отреже, както стана по телефона... Немога да я забравя защото живеем през две къщи, тя е третата и нейната къща се вижда прекрасно от моя двор.
В крайна сметка адски много ме боли и за двете случки и почти всеки ден си мисля или поне се сещам за тях. Иска ми се да си върнем старите отношения с нея, а колкото до него, просто изкажете вашето мнение относно мойта постъка и неговата.
Преди известно време, няколко месеца, се опитах да се свържа с него през разни хора и те са му казали явно и той ми писа по фейсбук, че съм ебаси балъка, да зема се сркия некаде и изобщо да не го занимавам щото немал никва вина..... ебаси заухавия съм бил.. След тези редове просто ако го видя някъде ще го размажа, колкото и да не ми се иска. Сърцето ще казва недей, мозъка ще казва давай.
Имам и още една случка, но с момиче.
Запознах се с нея, когато бях лятна ваканция между първи и втори клас. Харесвах я адски много в продължение на няколко години, но не ѝ го казвах,защото просто си личеше,че тя няма такъв интерес към мен. Бяхме приятели. Много добри приятели... 5 години лятните ваканции съм си прекарвал времето с нея и едни нейни съседи. Аз тогава имах една игра "Монополи",която тя адски много харесваше и дори стоеше у тях, за да не я разнасям постоянно. Сигурно над 100 пъти съм играл само с нея, ОМРЪЗВАШЕ МИ, но просто го правех заради нея. Дори веднъж станахме в 4 часа,за да видим изгрева, видяхме го и започнахме в 5 часа сутринта да играем монополи... Но веднъж се пообърках и направих една доста голяма простотия. Тя ми беше казала,че иска да излезне с някаква нейна приятелка, с която майка ѝ не ѝ позволява да се вижда и щяла да каже на майка си,че излиза с мен, но всъщност се вижда с нея. И аз тогава имах задачата да си стоя вкъщи. Обадих ѝ се по телефона, за да я уведомя,че излизам да покарам колело и тя каза,че няма проблеми. Обаче както си карах сам, ми беше тъпо и нещо явно ме е духнал бил много вятъра, обърках се наистина и беше напълно несъзнателно..... Отидох до тях, за да я потърся, да се видим........ И отивайки към тях срещам майка ѝ и я питам дали дъщеря ѝ си е вкъщи. Последва питане,дали не е с мен и аз се хванах за главата,идваше ми да се метна някъде.
И от тази случка се минаха вече 6 години,но аз все още продължавам да изпитвам същото към нея,дори и повече.
Тя не ми говори, не си пишем, дори веднъж преди 2 години ѝ се обадих по телефона,за да я попитам просто да се видим някъде, за да поговорим или просто за да се видим. Тя ми отказа и дори не ме изслуша, какво се опитвам да ѝ кажа, след като разбра кой съм и затвори.. Гледам я по фейсбук, радвам ѝ се на снимките, но неискам да ѝ пиша защото ме е страх пак да не ме отреже, както стана по телефона... Немога да я забравя защото живеем през две къщи, тя е третата и нейната къща се вижда прекрасно от моя двор.
В крайна сметка адски много ме боли и за двете случки и почти всеки ден си мисля или поне се сещам за тях. Иска ми се да си върнем старите отношения с нея, а колкото до него, просто изкажете вашето мнение относно мойта постъка и неговата.