Melk4i
10-20-2014, 18:37
Здравейте,не знам дали тук е мястото на тази тема затова ще я пусна на няколко места,защото наистина се нуждая от съвет.
Историята ми е че преди два месеца се преместихме с братовчедка ми да учим в Дания(и двете сме на 14,и живеем при баща ми и брат ми които работят тук,баща ми е вуйчо на братовчедка ми)та както и да е никога не съм била в добри отношения с баща ми мога да кажа че го мразя,може би дори и това не чувствам към него,с братовчедка ми започнахме да учим езика датскияя в интерграционно училище,аз дойдох в Дания с уговорка че ще бъдем и двете с нея иначе майка ми нямаше да ме пусне (родителите ми са разведени) но така ссе случи че братовчедка ми се върна в България семейството и не издържа без нея,е какво стана аз останах с човека с който най-малко бих искала да живея,и брат ми презз това време не беше в Дания онзи ден си дойде,останах 1 месец с баща ми сама уверих се че е един идиот,исках да се върна в бг ощр когато се връщаше братовчедка ми но ме оставиха тук зза по-добро бъдеще такова реване падна,никога не бях плакала толкова много,та ако кажете ми по-важно да имаш някакво образуваниие ,което ако искам наистина пак мога да го получа в бг и да живееш живот в който всеки ден плачеш,или да се върнеш у дома и да учиш пак но не както в Дания,но важното е че ще бъдеш щастлив и с близките ти и приятелите ти....съжалявам дано сте разбрали не ме бива в кратките съчинения,моля ви дайте някакъв съвет за повече инфо пишете на лс.
Историята ми е че преди два месеца се преместихме с братовчедка ми да учим в Дания(и двете сме на 14,и живеем при баща ми и брат ми които работят тук,баща ми е вуйчо на братовчедка ми)та както и да е никога не съм била в добри отношения с баща ми мога да кажа че го мразя,може би дори и това не чувствам към него,с братовчедка ми започнахме да учим езика датскияя в интерграционно училище,аз дойдох в Дания с уговорка че ще бъдем и двете с нея иначе майка ми нямаше да ме пусне (родителите ми са разведени) но така ссе случи че братовчедка ми се върна в България семейството и не издържа без нея,е какво стана аз останах с човека с който най-малко бих искала да живея,и брат ми презз това време не беше в Дания онзи ден си дойде,останах 1 месец с баща ми сама уверих се че е един идиот,исках да се върна в бг ощр когато се връщаше братовчедка ми но ме оставиха тук зза по-добро бъдеще такова реване падна,никога не бях плакала толкова много,та ако кажете ми по-важно да имаш някакво образуваниие ,което ако искам наистина пак мога да го получа в бг и да живееш живот в който всеки ден плачеш,или да се върнеш у дома и да учиш пак но не както в Дания,но важното е че ще бъдеш щастлив и с близките ти и приятелите ти....съжалявам дано сте разбрали не ме бива в кратките съчинения,моля ви дайте някакъв съвет за повече инфо пишете на лс.