krisykrisy
10-24-2014, 06:49
Историята ми е следната: Ходя/ех с едно момче близо 2 години. Много неща се случиха от моя и негова страна.. карахме се, сдобрявахме се, но пак бяхме заедно.Обаче едно нещо ме мъчи и не мога да го забравя това което се случи този ден. Както си бяхме у тях, всичко беше много добре - и тъкмо когато щях да си тръгвам един негов приятел му се обади да се видят и приятеля ми го извика в тях. Тогава бяхме в леглото, казах му остави ме да се облека и да си ходя.. той отвърна " Не,никъде няма да ходиш, няма да се обличаш, стой тук. ще правим 3-ка" и се смееше. И докато го накарам да ме пусне, неговият приятел беше вече при нас.. Носеше хашиш и го сви да пушат. Тогава поиска да пуша с тях, отказвах, но той казваше "пуши хайде, тва е много по яко от тревата". Въпреки това не исках, но буквално ми го тикаше в устата. Дръпнах си два пъти, но не го вдишах, след което усетих как ме хвана от две леки дръпки. Тогава той започна да ме възбужда и да казва "айде брат готова е, ела " приятеля му седна до мен и започна да ме милва.. Побеснях, вкарах си филм, и започнах да го блъскам, изпаднах в паника и започнах да плача.. Тогава може би се стресна , не знам .. приятеля му седна на стола, а моя приятел ме прегръщаше. Успокох се в един момент и като се успокоявах, наново започваха. После започнах да си вкарвам филм че се занимава с проститутки, и само го молех да ме пусне да си тръгне, че не го искам вече. След което той се засмя и каза " аз знам какво си мислиш за мен, че съм сводник нали" Тогава още повече се побърках, как това което си го мислех, без да кажа нищо и да спомена за него, той го каза. Станах някак си от леглото , и отидох в другата стая да се облека. Тогава той каза на приятеля си "дай да я убием с нещо" Гледах да се облека по най-бързия начин. Приятеля му дойте " викам си край, убиха ме." Но той започна да ме прегръща и да ме успокоява.. " Тогава приятеля ми дойде и ми казваше " спри да ревеш , за кво ревеш бе, личната ти карта в теб ли е , дай да отидем на реката " Успях да се измъкна и да си тръгна. Като се прибрах-блокирах всички негови приятели, вкл. и него! Като разказах това на приятелките ми, те не ми повярваха, казаха че от това което съм пушила съм си вкарала голям филм за него. На другия ден, той ми звънна да се оправим, като почти плачеше по телефона. Видяхме се, простих му. Обяснението му беше - както ти си вкара филм, так и аз. След месец, два замина в чужбина. По телефона постоянно ме питаше " аре бе кога правиш 18" Пак си набивах филми,да не е пък такъв наистина" Блокирах го , и го помолих да не ме търси, но той пак звънеше. След всеки телефонен скандал той се държеше все по добре, дори ме нарича " миличка " и му го казвах, това все едно не си ти .. а той отг. " просто си се доказала, преди не ти вярвах, изпробвах те, промених се, не съм това което бях, тук хората са много по сериозни, и гледам да мисля по сериозно над нещата. " Говорихме си как искал да си купи къща и да живеем заедно, иска да отида при него, но като си спомня за този момент в къщата ии просто спирам да му вярвам, и се чуствам ацки глупаво и наивно. Блокирах го пак, той не спря да ми звъни.. Писах му, че съжалявам отново просто ме мъчи това, попитах го обясни ми защо го направи тогава и той отг. " за кое ми говориш, не си спомням, ти си голяма лъжкиня, не знаеш какво искаш". Казах му, че явно отново съм направила грешка, просто това ме мъчи, а той вместо да ме успокои ме напада и обвинява. Сега ми казва само, не ми пиши и не ме търси. Проблема ти е че твърде много мислиш ! Оставила съм го , и няма да му пиша повече, опитах се да се оправим, но казва - няма да се оправим, не ми пиши.! Вие какво мислите за това.. ??