guliaa
10-27-2014, 14:39
Здравейте.. много ще съм ви благодарна ако прочетете докрай това и някой от вас ми даде някакъв съвет защото имам нужда от някой който гледайки отстрани нещата ми даде обективно мнение. Наистина е много важно за мен. Връзка година и половина с едно момче. Аз съм на 18 той е на 19,ако е от значение. Много трудна връзка караници ревности не се оставихме докрай дето се вика се измъчихме е не стана разделихме се ( той го пожела). След месец се върна при мен с обяснението как му трябвало просто време за да осъзнае как наистина не може без мен и бля бля бля другите неща ги знаете. НО да речем е така.. проблема е другаде.. През този един месец аз много трудно го преживях.. затворих се в себе си, не излизах много не говорех много за случилото се не споделях на приятели и т.н. Просто говорейки за това се натоварвах, а начина по който той ме остави ме накара да го намразя и да въпреки това склоних глава и се опитвам в момента да забравя това ... по скоро да го простя,защото виждам пред себе си човек който наистина съжалява. Което за някой от вас е глупаво знам. Но през този 1 месец поддържах контакт с едно момче,не сме се виждали запознахме се по фб писания чатове започнахме да си говорим всяка вечер по телефона( не е от моя град) ... щеше да идва в града ми но все нямаше възможност а и училище сега последна година.. дядо му почина имаше много проблеми момчето и да.. после бившия ми се появи и да.. но това няма значение. Държанието на това момче.. ме обърка.. звънеше ми всяка вечер... говорихме си с часове в началото после започнахме по-малко да си говорим а и той беше първа смяна на училище просто понамалихме разговорите. Започнахме по-рядко да си пишем и помислих, че му е било ей така временно, аз не го търсих но той продължи всяка вечер да ми звъни. Никакви намеци не ми е правил като за нещо повече, но работата е там че .. добре отиваше на дискотека с приятели при което стоеше на вънка да си говори с мен??? в тях по едно време не можеше да говори стоеше пред тях с часове... вървеше си по пътя една вечер и се заигра с една котка, а той знае че аз много обичам животни и направо цяла фотосесия ми направи само за ми я покаже.. никога досега не ми е било трудоа да разбера кога някое момче има интерес към мен нали усеща си се.. но с това момче се се колебаех даже мислех, че ме приема само за приятелка или че си прави майтап някакъв не знам .. затова и аз бях приятелски настроена говорих си с него писахме си но ей така просто .. един ден излязох с бившия ми и братовчеда на това момче (тъй като е от моя квартал) ме видя с него а той знае че преди сме ходили и явно му е казал. Вечерта не ми се обади.. на другата вечер ми звънна.. държа се много .. странно и ми каза само " звъннах само за да ти кажа, че ти желая наистина всичко най-хубаво грижи се за себе си .. дано си щастлива" само като се сетя за гласа му и начина по който го каза.. и еййй тогава чак ми стана ясно всичко. При което на другия ден му писах, тъй като ми затвори на лицето вечерта и той ми каза " съжалявам не бях добре оная вечер ако съм направил нещо с което да те натъжа или обидя се извинявам" при което аз открито му казах че мислех че ме приема просто за приятелка наистина.. и той ми каза " аз не си говоря с всяка втора просто ей така не звъня на пет различни всяка вечер и нямам номерата на всяка една от фб ми " При което.. може ли това момче просто да си е бил такъв да се е притеснявал така както аз .. да не е искал да прибързва една вечер ми каза ( не ти звъня много не искам да изглеждам досаден) ... след 4 5 дена аз отново го потърсих и му говоря съвсем ей така нали какво прави как е... беше с приятели на дискотека отиваха.. при което му казах добре няма да те притеснявам.. и след това му написах смс че се извинявам ако съм го обезпокоила.. и той ми написа " няма за какво да се извиняваш искам да кажа че не спирам да мисля за теб " ... и аз отговорих " ако го казваш за да си правиш майтап спести си го .. наистина те харесвах и съжалявам че приключихме отношенията си по този начин" така и не отговори.. но когато му звъннах ми говори някакво.. много гадно. Добре ядосан е .. сигурно даже си мисли че през цялото време докато съм си говорила с него съм си имала приятел... което как ме прави да изглеждам? Да.. не много добре като се замисля. При което го махнах отвсякъде тъй като много се ядосах ( да знам много глупаво от моя страна) но мислех че така ще го забравя и за 2 3 дена айде седмица нали ще ми е минало.. имам предвид нищо съм нямала с този човек просто стоя гледам му снимка след снимка... чета си старите хронологии вървя си някой ми казва нещо аз за него се сещам... Ако знаех със сигурност че иска да е с мен примерно и че наистина има някакви симпатии съм убедена че при това момче с което съм сега не бих се върнала ( не защото не го обичам просто защото много ме нарани и знам че не заслужава втори шанс.) .. но от друга страна го направих защото си мислех че това с "това" момче е може би нещо кратко,увлечение някакво дето ще мине но се ядосвам и все повече се колебая защото с всеки изминал ден чувствам как съм имала нещо хубаво и с всеки изминал ден то се отдалечава от мен все повече и повече.. бях му писала какво правиш веднъж при което той го видя цял ден не отговори а можеше да ми го напише... вечерта ми звънни и ми вика " звъннах само да ти кажа че не ти отговорих ама НЕ НАРОЧНО а просто защото нямах възможност" .. добре бе ако толкова не искаше да говори с мен можеше да ми го напише нали? защо звънна за да ми го каже ? малко 1 2 минути аз започнах да му обяснявам всичко че не е това което сигурно си мисли и той ми вика "ти на мое място какво би си помислила?" демек имала си си авер докато си се "зарибявала" с мен. Бившия ми искам да съм с него такъв какъвто е сега... и ако всичко се оправи бих била много щастлива.. но от друга страна това момче така ми завъртя главата просто само като си помисля за него се усмихвам.. клипчета негови които имах стоя и си ги гледам сигурно всеки ден.. пускам си някаква музика за него мисля просто .. измъчвам се много. НО от друга страна не знам дали той изобщо е имал нещо към мен .. дали сега се сеща за мен така както аз за него.. ако ми звънне сигурно с дни ще съм с усмивка на лицето.. Обичах приятеля си много.. всеки го знаеше виждаше и никога моите близки приятели които знаят за това не са предполагали че ще говоря така за някой друг.. аз дори не го вярвах.. страх ме е от това дали той просто си е такъв като човек или наистина не е имал намерения към мен ? МНОГО ДЪЛГО СТАНА ЗА КОЕТО СЕ ИЗВИНЯВАМ МНОГО..а ако някой ми отговори ще съм изключително щастлива.. ;д Моля ви без да ме упреквате.. от 2 седмици насам го правя и мисля че много добре се справям... Благодаря на всеки който го прочете.. :)