fifito19
10-27-2014, 17:06
Не съм сигурна дали това е правилното място да пиша за проблема си, но все пак... Основно имам нужда просто да "говоря" с екрана, тъй като да мърморя на приятелите си би било нахално, взимайки предвид, че и те си имат свои неща, за които да ги е грижа.
И така, хора..
Не знам как точно да го опиша, но в последно време буквално на всяка минута ми се случва по нещо лошо. Щяхме да се местим, за което аз много се радвах, тъй като ми беше адски трудно в обща стая с брат ми в пубертета, без дори да имам място да се преоблека някъде и като цяло апартаментът ни беше страшно тесен за 4 човека и три животинки... Обаче преместването просто се провали- продавачът изведнъж отказа да продава и край, отново сме заклещени тук, а скоро не се очертава да намерим подобно жилище със същите спецификации на такава изгодна цена. Освен това за последния два месеца съм боледувала повече от 5 пъти и постоянно ми прилошава. Появяват ми се всякакви здравни проблеми, които до сега никога не съм имала и е отвратително- от факта, че косата ми пада, през болките в ставите *бабешко, знам*, та чак до кариеси и проблеми с венците. Чувствам се буквално източена и срината напълно. Но до тук със здравословното ми състояние... Вкъщи изобилстват семейните скандали и постоянно някой се кара с някого и то за най-големите глупости. Опитвам се да разтървавам родителите си и да ги успокоявам едновременно, а те вместо да се спрат и да се осъзнаят, започват да си правят "номера", сякаш са малки хлапетии. И на всичкото отгоре ми се сърдят, че не съм заела тяхната страна. Не се грижат за храната ни, за дрехите ни... Аз сама се оправям със своите неща и с тези на брат ми. Не е като да сме социално слабо семейство или да сме неспособни на нормален живот, до сега винаги сме се справяли повече от добре, но в последно време, кълна се, усещам как земята под краката ми рухва, буквално. Чувствам се слаба и не знам какво да правя. Тази година завършвам училище и съм страшно натоварена с всякакви глупости, но учителите все пак изискват отделни неща от мен и ме ангажират допълнително. Като при един от тези допълнителни ангажименти, загубих портмонето с личните си документи, както и с телефона си. Този телефон беше толкова скъп и събирах пари за него почти две години. Цяло лято беше на ремонт, заради някаква микро пукнатина, която не знам защо толкова дълго оправяха и през септември ми го върнаха. И през октомври го загубих... Но майната му, телефона все ще го прежаля. Личната ми карта ми е по-голям проблем- тъкмо се задействаха едни документи покрай смъртта на кръвния ми баща- преди 1 година- и сега всичко спира и започва от начало чак след месец, когато картата ми бъде преиздадена... Освен това класната ми постоянно се заяжда с мен И НЕ РАЗБИРАМ защо, при положение, че я уважавам, не говоря зад гърба й мръсотии и винаги съм отзивчива, когато ме помоли за нещо. Има и още- харесвам едно момче, но той май не е много сигурен какво чувства. Обаче това е малък проблем- времето ще покаже. От друга страна единственият ми близък човек и най-добър приятел страхотно ме пренебрегва, когато имам нужда от него, постоянно ме лъже и обещава неща, които не може да изпълни. Единственото, от което се интересува е дали една съученичка го харесва и наистина вече не го чувствам близък, което ме кара да се чувствам още по-самотна и отчаяна. Извинявам ви се, че трябва да ми четете глупостите, но го правя за себе си- имам нужда да го извадя това всичкото някъде, защото иначе просто ще избухна и не знам какво ще стане...
Просто... страшно съм натоварена- имам по 7 или 8 часа на ден, най-малко, а след тях и преди тях имам СИП-ове и уроци, тъй като много държа на дипломата си. Всеки се възползва от мен, но никой не се интересува от състоянието ми. Собствените ми родители са поели детска функция в семейството и на мен остава да съм възрастната, а никой не ме е учил какво да правя... Скоро идва пенсията ми за починал родител, ще я дам всичката за глоби и такси, останалото ще похарчим за храна, най-вероятно. Защо ми се случва това, кажете ми?
.. По принцип има една константа, че ще получиш само това, което си излъчил към вселената. Е, аз постоянно опитвам да съм добра, да съм мила, да помагам, да се грижа... През живота си не знам какво лошо съм направила, освен един номер с коректор, когато бях мъничка... Защо постоянно нещо се проваля? Защо животът ми се срива пред очите ми, без да знам какво да направя, за да го закрепя? Защо съм едва на 17, а вече ми се налага да мисля за такива работи? Какво да правя.. ?
И така, хора..
Не знам как точно да го опиша, но в последно време буквално на всяка минута ми се случва по нещо лошо. Щяхме да се местим, за което аз много се радвах, тъй като ми беше адски трудно в обща стая с брат ми в пубертета, без дори да имам място да се преоблека някъде и като цяло апартаментът ни беше страшно тесен за 4 човека и три животинки... Обаче преместването просто се провали- продавачът изведнъж отказа да продава и край, отново сме заклещени тук, а скоро не се очертава да намерим подобно жилище със същите спецификации на такава изгодна цена. Освен това за последния два месеца съм боледувала повече от 5 пъти и постоянно ми прилошава. Появяват ми се всякакви здравни проблеми, които до сега никога не съм имала и е отвратително- от факта, че косата ми пада, през болките в ставите *бабешко, знам*, та чак до кариеси и проблеми с венците. Чувствам се буквално източена и срината напълно. Но до тук със здравословното ми състояние... Вкъщи изобилстват семейните скандали и постоянно някой се кара с някого и то за най-големите глупости. Опитвам се да разтървавам родителите си и да ги успокоявам едновременно, а те вместо да се спрат и да се осъзнаят, започват да си правят "номера", сякаш са малки хлапетии. И на всичкото отгоре ми се сърдят, че не съм заела тяхната страна. Не се грижат за храната ни, за дрехите ни... Аз сама се оправям със своите неща и с тези на брат ми. Не е като да сме социално слабо семейство или да сме неспособни на нормален живот, до сега винаги сме се справяли повече от добре, но в последно време, кълна се, усещам как земята под краката ми рухва, буквално. Чувствам се слаба и не знам какво да правя. Тази година завършвам училище и съм страшно натоварена с всякакви глупости, но учителите все пак изискват отделни неща от мен и ме ангажират допълнително. Като при един от тези допълнителни ангажименти, загубих портмонето с личните си документи, както и с телефона си. Този телефон беше толкова скъп и събирах пари за него почти две години. Цяло лято беше на ремонт, заради някаква микро пукнатина, която не знам защо толкова дълго оправяха и през септември ми го върнаха. И през октомври го загубих... Но майната му, телефона все ще го прежаля. Личната ми карта ми е по-голям проблем- тъкмо се задействаха едни документи покрай смъртта на кръвния ми баща- преди 1 година- и сега всичко спира и започва от начало чак след месец, когато картата ми бъде преиздадена... Освен това класната ми постоянно се заяжда с мен И НЕ РАЗБИРАМ защо, при положение, че я уважавам, не говоря зад гърба й мръсотии и винаги съм отзивчива, когато ме помоли за нещо. Има и още- харесвам едно момче, но той май не е много сигурен какво чувства. Обаче това е малък проблем- времето ще покаже. От друга страна единственият ми близък човек и най-добър приятел страхотно ме пренебрегва, когато имам нужда от него, постоянно ме лъже и обещава неща, които не може да изпълни. Единственото, от което се интересува е дали една съученичка го харесва и наистина вече не го чувствам близък, което ме кара да се чувствам още по-самотна и отчаяна. Извинявам ви се, че трябва да ми четете глупостите, но го правя за себе си- имам нужда да го извадя това всичкото някъде, защото иначе просто ще избухна и не знам какво ще стане...
Просто... страшно съм натоварена- имам по 7 или 8 часа на ден, най-малко, а след тях и преди тях имам СИП-ове и уроци, тъй като много държа на дипломата си. Всеки се възползва от мен, но никой не се интересува от състоянието ми. Собствените ми родители са поели детска функция в семейството и на мен остава да съм възрастната, а никой не ме е учил какво да правя... Скоро идва пенсията ми за починал родител, ще я дам всичката за глоби и такси, останалото ще похарчим за храна, най-вероятно. Защо ми се случва това, кажете ми?
.. По принцип има една константа, че ще получиш само това, което си излъчил към вселената. Е, аз постоянно опитвам да съм добра, да съм мила, да помагам, да се грижа... През живота си не знам какво лошо съм направила, освен един номер с коректор, когато бях мъничка... Защо постоянно нещо се проваля? Защо животът ми се срива пред очите ми, без да знам какво да направя, за да го закрепя? Защо съм едва на 17, а вече ми се налага да мисля за такива работи? Какво да правя.. ?