Spongebob98
10-28-2014, 18:45
Здравейте, имам огромен проблем с родителите ми, който винаги съм имала, но от 6 месеца насам всичко започна да става по-зле. Преди 6 месеца се запознах с едно момче, което е 4 години по-голям от мен. Всичко си вървеше перфектно, докато майка ми отново реши, че трябва да проваля всичко, което имам и ме прави щастлива. Повярвайте ми, човека до мен ме разбира перфектно, държи се много добре, съобразява се с безкрайните условия и обиди на родителите ми, но вече и на двамата започна да ни писва. Тръгнахме края на миналата учебна година и точно тогава се стегнах в училище и си оправих всички лоши оценки, защото нашите изискват да съм перфектна във всичко (което реално е НЕ-ВЪЗ-МОЖ-НО). Завърших със среден успех 5.40, което беше нормално за условията на обучение в училището ми. Лятото започна, започнах да се прибирам по-късно, казваха ми 21:30 аз примерно в 21:30 си бях пред нас с приятеля ми седяхме в колата и си говорихме, при което се започваше безумното спамене във вайбър '' Прибирай се'', ''Няма да мръднеш от нас цяло лято'','' Как не те е срам, грам уважение нямаш"... това всеки път... стараех се да се прибирам навреме, обаче винаги се захващаха за нещо, винаги приятеля ми им беше виновен и продължава да е до ден днешен... цяло лято разправии, скандали, сълзи... Сега когато започна новата учебна година, признавам си, оценките ми на входните не са добри, от което се срамувам и съм си стегнала задника да уча и оправя всичко, за да може отново те да са доволни. Еми да ама угода НЯМА!!
Нямат ми абсолютно никакво доверие, никога не са ми имали и нямам представа на какво се дължи това. Винаги ме подценят... не знам дали на друг се е случвало, но как очакват да съм перфектна във всичко, след като постоянно ми повтарят как съм тъпа, малоумна, ограничена, пълен провал и т.н??? Никога не зачитат моето мнение. Не ме пускат никъде от рода на партита с компанията, разходка в планината или нещо подобно. Обясняват ми как приятеля ми е въздух под налягане, не бил постихнал нищо на 20 години, работил мизерна работа, бил супер арогантен и с огромно самочувствие. Някой може ли да ми обясни как се очаква от 20 годишен да е преуспял, с хубава работа и да ме носи на ръце? Връзката ни е съвсем нормална и двамата сме равни във нея...
Баща ми ме е удрял пред 5-6 години и тогава отидох в баба ми за 4 месеца и през тези 4 месеца нито 1 път не го видях, а той само ми се обаждаше и ми се мазнеше, както прави след всеки скандал. В една от безбройните ни караници баща ми ми беше казал: ''Писна ми от теб, не ме занимавай повече с теб и твоите глупости'', а майка ми ''Считай ме за умряла.'' Разказвам някои от нещата на приятелите ми, гаджето ми знае всичко - никой от тях не казва, че това е нормално държание родител-дете. Казаха ми '' Дори най-лошия родител не би говорим така на детето си''.
Винаги ме подценят, пред други хора ме унижават, затова спрях да излизам с тях и избягвам семейни събирания при първа възможност, защото мразя да говорят за мен и колко голям провал съм пред цялата рода или пред приятелите им.
Казват ми, че нямам грам уважение към тях, държа се ужасно, не ги считам за никои, все едно не са ми родители, а реално аз просто излизам с приятели и гаджето ми, прибирам се навреме и когато ме изнервят им повишавам тон. Хора, повярвайте ми, понякога ме е страх да отида в хола да вечерям с тях за да не чуе поредните обидни думи. Винаги ме е било страх да питам баща ми за пари или каквото и да било, защото винаги ми обяснява как съм била неблагодарна, харчила съм много и не ми е пукало той дали има пари, а нашите имат финансови възможности. Когато започна да говоря на майка ми как тя никога не проявява разбиране (което е така), няма ми капчица доверие и че никой не ме уважава в семейството ми, тя започва да ми натяква как отново съм била неблагодарна след като са ми купували всичко, което поискам и ми угаждали, но въпроса е, че аз искам предмети, а разбирателство и уважение, което никога не съм получава от тях. Винаги съм била черната овца в семейството, а всъщност много други родители биха се радвали на дете като мен, защото съм ходила точно един път на бар и то за благотворителен концерт, не пуша, не пия, наркотици, треви и т.н не съм докосвала през живота си и когато излизам се забавлявам без тези неща, не като повечето ми връстници, които живеят един вид за да се напият и надрусат. Винаги роднини са казвали на нашите, че съм супер доброто дете, а те винаги са отговаряли '' да не ти е в къщата'', което ме довежда до въпроса ''Защо ме създадохте след като ви е срам от мен?''
Историята стана прекалено дълга, но все пак се надявам някой да я прочете и да ми даде съвет как да се оправя. Намерила съм си няколко варианта за психолог и всеки път си казвам, че ще почакам още малко и така и не съм звъннала....
Благодаря предварително!
Нямат ми абсолютно никакво доверие, никога не са ми имали и нямам представа на какво се дължи това. Винаги ме подценят... не знам дали на друг се е случвало, но как очакват да съм перфектна във всичко, след като постоянно ми повтарят как съм тъпа, малоумна, ограничена, пълен провал и т.н??? Никога не зачитат моето мнение. Не ме пускат никъде от рода на партита с компанията, разходка в планината или нещо подобно. Обясняват ми как приятеля ми е въздух под налягане, не бил постихнал нищо на 20 години, работил мизерна работа, бил супер арогантен и с огромно самочувствие. Някой може ли да ми обясни как се очаква от 20 годишен да е преуспял, с хубава работа и да ме носи на ръце? Връзката ни е съвсем нормална и двамата сме равни във нея...
Баща ми ме е удрял пред 5-6 години и тогава отидох в баба ми за 4 месеца и през тези 4 месеца нито 1 път не го видях, а той само ми се обаждаше и ми се мазнеше, както прави след всеки скандал. В една от безбройните ни караници баща ми ми беше казал: ''Писна ми от теб, не ме занимавай повече с теб и твоите глупости'', а майка ми ''Считай ме за умряла.'' Разказвам някои от нещата на приятелите ми, гаджето ми знае всичко - никой от тях не казва, че това е нормално държание родител-дете. Казаха ми '' Дори най-лошия родител не би говорим така на детето си''.
Винаги ме подценят, пред други хора ме унижават, затова спрях да излизам с тях и избягвам семейни събирания при първа възможност, защото мразя да говорят за мен и колко голям провал съм пред цялата рода или пред приятелите им.
Казват ми, че нямам грам уважение към тях, държа се ужасно, не ги считам за никои, все едно не са ми родители, а реално аз просто излизам с приятели и гаджето ми, прибирам се навреме и когато ме изнервят им повишавам тон. Хора, повярвайте ми, понякога ме е страх да отида в хола да вечерям с тях за да не чуе поредните обидни думи. Винаги ме е било страх да питам баща ми за пари или каквото и да било, защото винаги ми обяснява как съм била неблагодарна, харчила съм много и не ми е пукало той дали има пари, а нашите имат финансови възможности. Когато започна да говоря на майка ми как тя никога не проявява разбиране (което е така), няма ми капчица доверие и че никой не ме уважава в семейството ми, тя започва да ми натяква как отново съм била неблагодарна след като са ми купували всичко, което поискам и ми угаждали, но въпроса е, че аз искам предмети, а разбирателство и уважение, което никога не съм получава от тях. Винаги съм била черната овца в семейството, а всъщност много други родители биха се радвали на дете като мен, защото съм ходила точно един път на бар и то за благотворителен концерт, не пуша, не пия, наркотици, треви и т.н не съм докосвала през живота си и когато излизам се забавлявам без тези неща, не като повечето ми връстници, които живеят един вид за да се напият и надрусат. Винаги роднини са казвали на нашите, че съм супер доброто дете, а те винаги са отговаряли '' да не ти е в къщата'', което ме довежда до въпроса ''Защо ме създадохте след като ви е срам от мен?''
Историята стана прекалено дълга, но все пак се надявам някой да я прочете и да ми даде съвет как да се оправя. Намерила съм си няколко варианта за психолог и всеки път си казвам, че ще почакам още малко и така и не съм звъннала....
Благодаря предварително!