Какво става с мен..

[crazydivane]

Здравейте хора..бих искала да ми помогнете , защото аз на себе си немога да помогна.
На 15 съм.Уча и живея в чужбина.Дойдох преди 5 години.Незнаех нито език,нито познавах някого.Тогавашния ми клас за съжаление не беше каквото очаквах..отбягваха ме,не бяха дружелюбни с мен,някои дори се опитваха да ми се подиграват .Това,че не знаех езика не значи че трябваше да се държат така с мен.Мисля,че този период от живота ми ме промени доста.Озлобих се към хората..гледам на много неща негативно,в мен има някаква агресия към хората.А не би трябвало да се получава..заради един скапан клас да се променям самата аз.Но,явно тези 4 години са си казали думата.През повечето време аз не искам да се сближавам с хора,не искам да имам нови запознанства,неуверена съм пред непознати лица.Дори напоследък лесничко се ядосвам.Когато си отидох в БГ за лятото,близките ми също го забелязаха..подхождам с безразличие,негативно гледам на доста неща и тн. Прекъсвах взаимотношения с хора,защото просто нямам желание да контактувам с тях повече,без да са направили нещо.Понякога плача без причина.Понякога казвам нещо,и после се обвинявам че съм много лош човек..тежко ми е да живея така..имам щастлива връзка..но просто не искам никой да забелязва колко ми е мрачно отвътре..Радвам се,щастлива съм само и единствено защото приятелят ми ме прави такава..Това някаква депресия ли е ?Или е от пубертета ? Допускала съм вероятността че може да е някакво психично разтройство,или нещо такова..Чакам отговор..

[JDeel]

Е, нервната ти система все още се развива и нищо не е окончателно. Някои дечурлига се развиват като нападатели, други като жертви, други като толкова тъпи че не знаят дали са жертви или просто са гладни :D

Ти си гледай твоите неща. От тия съученици с които си днес, до 10 години ще си забравила 90% от тях. Те са временни, и те също като тебе са в пубертета и не знаят сърби ли ги, боли ли ги. Както винаги се намират агресори сред тях, няма клас без такива. Те нападат "по-слабите", които от своя страна циврят и си мислят че целия живот им е свършил. Нищо ново под слънцето :) Ето, аз например бях от смачкваните ученици... сега не ми пука, било какво било.

Освен че ти се развиваш, приятелските ти връзки също се развиват. Не е задължително с всички да си пасвате, но пък ако чак толкова се чувстваш негативна, питай някой педагог :)

[tochko]

Имам един приятел с който се запознах в залата. Той ми сподели как през първите 6 години когато тренирал винаги един голям го биел и тормозел без нищо. Сега той го е надминал много пъти, но си е изградил характер. Познавам го и знам че не се пречупва лесно. С мен се случи същото в училище. И аз прекарах 3 години в ужасен клас, постоянно ме мачкаха. Сега половината от тия "хулигани", мамини синчета се пропиха или са наркомани. Не позволявай на някакви дребни душици да те победят. Надрасни ги. Ако се ядосам, оставам насаме и викам, крещя и не оставям никакъв яд в мен. После съм нов човек. Прави го и ти, но не си го изкарвай на хората около теб. Гледай вдъхновяващи филмчета и цени самата себе си. Виж с какво си по-добра от всички, вярвай в себе си.

[Yoh_]

Здравей,

ти сама каза доста от нещата, които водят към правилния път. Не си заслужава да страдаш заради миналото и заради хора, на които не държиш. Добър знак е, че виждаш сама проблема.
Ако имаш добра възка, защо не искаш да споделиш с приятеля ти? Или евентуално с друг много близък човек? Не е добре да пазиш тези чувства само за себе си.
Може да опиташ да гледаш с други очи на хората, с които се срещаш. Опитай да видиш във всеки какви са добрите му страни. Учудващо е, че дори в най-неприятните хора има по някое добро качество. Така ще е по-лесно да ги приемеш каквито са и да не се дразниш. Няма как всички да отговарят на очакванията ти и да бъдат добри и мили с теб. Потърси си хора, които в действителност са мили и им дай шанс.
Също може да помислиш как може да бъдеш полезна на хора, които имат нужда от помощ. Може да започнеш да проявяваш инициативи като например да си дадеш дрехите, които не носиш на бедни хора и т.н. Тези действия помагат да се чувстваш като по-добър човек.
Други методи за подобряване на душевното състояние са малко алтернативни, но на мен лично са ми помагали. Чай от маточина или салвия помагат. Медитация или просто слушане на позитивна музика.
И не на последно място - спортуване.