Johnnnn
11-04-2014, 09:43
Здравейте! Много ми е трудно да си формулирам темата и доста се чудих дали да я пусна тук или в някой не-тийн форум, но този е един от малкото със сравнително висока активност БГ форуми. Въпреки тва очаквам да им тежко хейт и подигравки. Но вече от няколко дни почвам да пиша, таа днес ще я завърша. Личната ми драма хаха Може съвсем да ме убедите, че ми трябва психолог..
Аз съм в абсолютен шок вече месец, не мога да асимилирам какво подяволите се случи.. Сигурно и на вас ще ви е трудно,но имам нуждата от съвет от някой, който не е пристрастен. На 25 съм и през последните 2години съм или по-скоро бях с най-изумителното момиче, с което някога съм се запознавал. Преди нея бях по живота, пиене, свалки за една вечер. Общо взето тя ми е първата сериозна приятелка и въпреки след нелепото развитие на нещата мога да кажа, че още я обичам с цялото си сърце.
През последните две години бях най-щастливия човек, чак се чудих как можа да съм такъв късметлия. Тя живееше при мен, ходехме на почивки, семействата ни се познаваха, обмислях да й предложа, говорехме си за общо бъдеще... Обаче не един от приятелите ми мислеше, че не е нормална. Просто тя наистина не е от типа кифли, които всяка вечер са по дискотеки. Тя е арт. Живо изкуство. Някога обичах точно тези с късите поли, грима, вафлите в косата. А моето момиче просто си живееше в нейн свят. Завърши медицина , през тези две години наистина учеше много, но беше решена да сбъдне мечтите си, а и аз се мотивирах покрай нея, записах висше. Истина е че изцяло промени живота ми. Всичко, което правеше, го благотворях -рисуваше по стените на апартамента ми, садеше цветя, снимаше и залепяше снимки по прозорците, шкафовете, пишеше стихотворения, шиеше дрехи не себе си, на мен. Помня, че се влюбих първо в тази нейна сръчност, креативност, любов към всичко, което прави.
Обаче явно съм бил сляп и глух. През тези две години, в които тя правеше най-романтичните неща за мен, носеше ми закуска в леглото, пишеше ми романтични бележки, изненадваше ме на работа, аз наистина вярвах, че и тя ме е обичала. Все пак тя ми го казваше доста често, казваше го на приятелите се на семейството си, пишеше за любов, държеше се наистина като влюбена.. Сега като върна лентата назад, като пирони ми се забиват двата пъти, в които докато просто си лежим ми е казвала как просто ще си тръгне без дума, без обяснение. Но това никога не е било след скандал и е било преди година примерно и аз изобщо не съм го приел на сериозно. Виках си, че е от някоя книга, която е чела, че се шегува.. не съм предполагал просто... Стана така че преди месец се прибрах и забелязах, че си е оставила телефона. Не се прибра цял ден, приятелите й нищо не знаеха. Прерових всичко - липсваха й не повече от любимите й 4-5 дрехи, два чифта обувки и малкия й лаптоп. Забелязах, че фейсбука й е изтрит, но знам паролата, оправих го. Точно тогава си мислех какво ли не, че има друг.. Но нямаше - нищо от телефона не бе трито, нито от фейсбука, следа за нищо.
Щях да откача, та тя живееше с мен и просто я нямаше, дето бях свикнал да сме заедно постояно и нямаше къде да е в 20часа, попринцип излиза главно с мен. Свързах се с родителите й , които също бяха в шок че аз нищо не съм знаел. Била заминала за специализацията си във Франкфурт, последните дни се занимавала с търсене на квартири, плащала си такси. И като заминавала им казала, че аз знам всичко и че сме се разделили.
От всичките си познати в Бг е предупредила само родителите си, приятелите й също са в шок. Аз знаех, че иска да специализира в Германия, но беше решила тази година да стажува при вуйчо й, който е лекар. Трябвало й практика преди да замина в Германия, но явно е било лъжа, не знам. Аз още обмислям и разбирате ли не вярвам, не мога да повярвам, не искаам, тя наистина просто си тръгна без обяснение без нищо, остави си шибания телефон дори. Сигурно защото й беше подарък от мен, апарата си, който също е подарък от мен също не беше посмяла да вземе. Естествено родителите й ми дадоха новия й номер, но аз просто нямам сили да й се обадя, имам чувството, че ще рухна психически. Човек на 24 години да постъпи така.. 2 години с мен явно нищо не са значили, едно обяснение не даде на никой. На това момиче аз имах 100% доверие.
Казала на техните, че иска да започне изцяло нов живот, с нови хора, на ново място, мислела за бъдещето си.
Думите не ми стигат, чувствам се бекрайно предаден и разочарован. И вечер я сънувам и се надявам да е някаква шега, но не е.Човека с който предната вечер си пих ракията и си ядох салатата, си замина без една дума, без бележка. Сюжет като на някой филм..Да ама не живеем във филм все пак. Аз съм човек и имам чувства и това направо ме срина. Всичките ми приятели в момента я мислят за психично болна и ме спиратт да й се обадя, но се познавам и знам, че ще го направя. Искам едно просто обяснение. Но пак ще е безсмислено, the damage is done. Даже не знам какво да й кажа. Чувствам се безполезен като пълна п*тка.
Аз съм в абсолютен шок вече месец, не мога да асимилирам какво подяволите се случи.. Сигурно и на вас ще ви е трудно,но имам нуждата от съвет от някой, който не е пристрастен. На 25 съм и през последните 2години съм или по-скоро бях с най-изумителното момиче, с което някога съм се запознавал. Преди нея бях по живота, пиене, свалки за една вечер. Общо взето тя ми е първата сериозна приятелка и въпреки след нелепото развитие на нещата мога да кажа, че още я обичам с цялото си сърце.
През последните две години бях най-щастливия човек, чак се чудих как можа да съм такъв късметлия. Тя живееше при мен, ходехме на почивки, семействата ни се познаваха, обмислях да й предложа, говорехме си за общо бъдеще... Обаче не един от приятелите ми мислеше, че не е нормална. Просто тя наистина не е от типа кифли, които всяка вечер са по дискотеки. Тя е арт. Живо изкуство. Някога обичах точно тези с късите поли, грима, вафлите в косата. А моето момиче просто си живееше в нейн свят. Завърши медицина , през тези две години наистина учеше много, но беше решена да сбъдне мечтите си, а и аз се мотивирах покрай нея, записах висше. Истина е че изцяло промени живота ми. Всичко, което правеше, го благотворях -рисуваше по стените на апартамента ми, садеше цветя, снимаше и залепяше снимки по прозорците, шкафовете, пишеше стихотворения, шиеше дрехи не себе си, на мен. Помня, че се влюбих първо в тази нейна сръчност, креативност, любов към всичко, което прави.
Обаче явно съм бил сляп и глух. През тези две години, в които тя правеше най-романтичните неща за мен, носеше ми закуска в леглото, пишеше ми романтични бележки, изненадваше ме на работа, аз наистина вярвах, че и тя ме е обичала. Все пак тя ми го казваше доста често, казваше го на приятелите се на семейството си, пишеше за любов, държеше се наистина като влюбена.. Сега като върна лентата назад, като пирони ми се забиват двата пъти, в които докато просто си лежим ми е казвала как просто ще си тръгне без дума, без обяснение. Но това никога не е било след скандал и е било преди година примерно и аз изобщо не съм го приел на сериозно. Виках си, че е от някоя книга, която е чела, че се шегува.. не съм предполагал просто... Стана така че преди месец се прибрах и забелязах, че си е оставила телефона. Не се прибра цял ден, приятелите й нищо не знаеха. Прерових всичко - липсваха й не повече от любимите й 4-5 дрехи, два чифта обувки и малкия й лаптоп. Забелязах, че фейсбука й е изтрит, но знам паролата, оправих го. Точно тогава си мислех какво ли не, че има друг.. Но нямаше - нищо от телефона не бе трито, нито от фейсбука, следа за нищо.
Щях да откача, та тя живееше с мен и просто я нямаше, дето бях свикнал да сме заедно постояно и нямаше къде да е в 20часа, попринцип излиза главно с мен. Свързах се с родителите й , които също бяха в шок че аз нищо не съм знаел. Била заминала за специализацията си във Франкфурт, последните дни се занимавала с търсене на квартири, плащала си такси. И като заминавала им казала, че аз знам всичко и че сме се разделили.
От всичките си познати в Бг е предупредила само родителите си, приятелите й също са в шок. Аз знаех, че иска да специализира в Германия, но беше решила тази година да стажува при вуйчо й, който е лекар. Трябвало й практика преди да замина в Германия, но явно е било лъжа, не знам. Аз още обмислям и разбирате ли не вярвам, не мога да повярвам, не искаам, тя наистина просто си тръгна без обяснение без нищо, остави си шибания телефон дори. Сигурно защото й беше подарък от мен, апарата си, който също е подарък от мен също не беше посмяла да вземе. Естествено родителите й ми дадоха новия й номер, но аз просто нямам сили да й се обадя, имам чувството, че ще рухна психически. Човек на 24 години да постъпи така.. 2 години с мен явно нищо не са значили, едно обяснение не даде на никой. На това момиче аз имах 100% доверие.
Казала на техните, че иска да започне изцяло нов живот, с нови хора, на ново място, мислела за бъдещето си.
Думите не ми стигат, чувствам се бекрайно предаден и разочарован. И вечер я сънувам и се надявам да е някаква шега, но не е.Човека с който предната вечер си пих ракията и си ядох салатата, си замина без една дума, без бележка. Сюжет като на някой филм..Да ама не живеем във филм все пак. Аз съм човек и имам чувства и това направо ме срина. Всичките ми приятели в момента я мислят за психично болна и ме спиратт да й се обадя, но се познавам и знам, че ще го направя. Искам едно просто обяснение. Но пак ще е безсмислено, the damage is done. Даже не знам какво да й кажа. Чувствам се безполезен като пълна п*тка.