bReAk3R
11-05-2014, 17:36
Имам проблем и нужда от съвет и ще се опитам възможно най-кратко да опиша ситуацията, защото вече почти седмица се чудя как да процедирам.
Като за начало става дума за приятелство. Едно много силно приятелство, продължило в период от година и малко време, в което единия не се влюбва, както винаги става принципно, но се привързва много силно (в случая аз). А другия "изведнъж" става напълно безразличен след всичкото това време, докато първия би направил и невъзможното за дадения човек. По-точно става дума за мен и една моя вече "бивша" приятелка. Познаваме се от 4 години и още от началото горе-долу си станахме много добри приятели, но покрай едни филми всичко се заличи за 8 месеца. След тези месеци миналата година август месец се видяхме и от тогава пак почна всичко, започнахме да си пишем по цял ден буквално, да си звъним по 3 пъти на ден за по 2-3 часа, да се виждаме по 5-6 пъти в седмицата и като цяло.. Най-добри приятели в пълния смисъл на думата. Всеки един проблем, както и нещо хубаво, ние първи си го споделяхме един с друг, дори съвсем незначителни неща си казвахме, говорихме за всичко в бъдеще и за миналото ни. Естествено сме се и карали много пъти, и сериозно, и несериозно, след което пак всичко се е оправяло. Тва ставаше през целия период от тогава до около преди 2 седмици, когато си мислих, че тва, което се случи, ще е един от многото пъти, в които само за седмица - две спираме контакт и заинтересованост и после хоп - пак всичко наред, пак на горното място в листа с приоритети. Да, ама не. Изведнъж покрай училище (поне така се оправдаваше и аз я разбирах) спряхме тотално да се виждаме. Бяхме различни смени, но все пак с възможност да се видим. Но това стана само 2 пъти в месеца. Освен виждането тя спря да ми пише, когато и писах се държеше супер брутално, както никога не се беше държала, когато се опитвах да се сърдя с цел да видя, че поне малко и пука и иска да сме както трябва, тя просто се съгласяваше с настроението ми и и беше забавно, един вид не реагираше, беше тотално безразлична. От тук идва целия проблем - осъзнах, че ще я загубя, защото в никакъв случай не съм съгласен с такова отношение, за да си задържим приятелството и го приех наистина много зле. Говорих с нея (по чат естествено) казах и всичко точно, как се чувствам, как тя ми беше единствения човек, на който мога да разчитам, как се държи, понеже поне по нейните думи, тя не забелязваше нищо странно в себе си. Абе като цяло всичко и описах много драматично и филмирано, относно това какво е било преди и как е сега и как се чувствам и всичко.. Даже докато писах колкото и странно или смешно да ви се струва плаках, представяйки си как ще продължа... Тя ми обясни, че е осъзнала, че няма как да продължи всичко това от тая година още, защото искала време за себе си, но пък искала да знае какво се случва с мен примерно... Но всъщност цялото време, което прекарва, е с приятелките си, които явно ме заместват супер жестоко. Та опитвах да говоря още и още с нея, да и обясня, че не я ангажирам с нищо докато сме в перфектните си отношения.. Също така просто писах разни неща, дори и глупости само за да гледам реакциите и и след всичко, на което преди реагираше както трябва, пукаше и и се опитваше да го оправи, сега просто се съгласяваше, с две думи показваше пълно безразличие... По нейни думи това беше вследствие на това, че е наранена от момчето, което харесва. Последното което се случи преди 2 дни беше, че и написах, че всъщност никой не е твърде зает, всичко зависи от това в кой ред си в листа с приоритетите му, и тя отговори, че ако ще и пиша такива неща е по-добре да не пиша. От тогава не е имало общуване.
От момента, в който всичко това се случи, не мисля, че психическото ми състояние е стабилно. Сетя ли се за нея е неизбежно да ми рухне цялото настроение. Сещайки се за това какви бяхме само до преди няма и месец и как сме сега, сещайки се за това как за Бога и стана толкова безразлично само за седмица и то само към мен, но не и към другите и 10 "ценни" приятелчета?... Всичко ми забива. И пиша това тук малко или много защото много пъти съм получавал ценни отзиви и имам нужда от съветите на някой. Защото тя беше единствения човек, на който можех да споделя нещо, а сега споделям проблема си в форум... Та да продължавам ли да се опитвам да оправя всичко, като говоря с нея на живо или просто да си продължа напред с всичката болка, която така или иначе някой ден ще отмине? Благодаря ви предварително. :)
Едит: Ся като си го прочетох, осъзнах, че е супер филмирано като цяло, но няма как по друг начин да ви опиша как се чувствам.
Като за начало става дума за приятелство. Едно много силно приятелство, продължило в период от година и малко време, в което единия не се влюбва, както винаги става принципно, но се привързва много силно (в случая аз). А другия "изведнъж" става напълно безразличен след всичкото това време, докато първия би направил и невъзможното за дадения човек. По-точно става дума за мен и една моя вече "бивша" приятелка. Познаваме се от 4 години и още от началото горе-долу си станахме много добри приятели, но покрай едни филми всичко се заличи за 8 месеца. След тези месеци миналата година август месец се видяхме и от тогава пак почна всичко, започнахме да си пишем по цял ден буквално, да си звъним по 3 пъти на ден за по 2-3 часа, да се виждаме по 5-6 пъти в седмицата и като цяло.. Най-добри приятели в пълния смисъл на думата. Всеки един проблем, както и нещо хубаво, ние първи си го споделяхме един с друг, дори съвсем незначителни неща си казвахме, говорихме за всичко в бъдеще и за миналото ни. Естествено сме се и карали много пъти, и сериозно, и несериозно, след което пак всичко се е оправяло. Тва ставаше през целия период от тогава до около преди 2 седмици, когато си мислих, че тва, което се случи, ще е един от многото пъти, в които само за седмица - две спираме контакт и заинтересованост и после хоп - пак всичко наред, пак на горното място в листа с приоритети. Да, ама не. Изведнъж покрай училище (поне така се оправдаваше и аз я разбирах) спряхме тотално да се виждаме. Бяхме различни смени, но все пак с възможност да се видим. Но това стана само 2 пъти в месеца. Освен виждането тя спря да ми пише, когато и писах се държеше супер брутално, както никога не се беше държала, когато се опитвах да се сърдя с цел да видя, че поне малко и пука и иска да сме както трябва, тя просто се съгласяваше с настроението ми и и беше забавно, един вид не реагираше, беше тотално безразлична. От тук идва целия проблем - осъзнах, че ще я загубя, защото в никакъв случай не съм съгласен с такова отношение, за да си задържим приятелството и го приех наистина много зле. Говорих с нея (по чат естествено) казах и всичко точно, как се чувствам, как тя ми беше единствения човек, на който мога да разчитам, как се държи, понеже поне по нейните думи, тя не забелязваше нищо странно в себе си. Абе като цяло всичко и описах много драматично и филмирано, относно това какво е било преди и как е сега и как се чувствам и всичко.. Даже докато писах колкото и странно или смешно да ви се струва плаках, представяйки си как ще продължа... Тя ми обясни, че е осъзнала, че няма как да продължи всичко това от тая година още, защото искала време за себе си, но пък искала да знае какво се случва с мен примерно... Но всъщност цялото време, което прекарва, е с приятелките си, които явно ме заместват супер жестоко. Та опитвах да говоря още и още с нея, да и обясня, че не я ангажирам с нищо докато сме в перфектните си отношения.. Също така просто писах разни неща, дори и глупости само за да гледам реакциите и и след всичко, на което преди реагираше както трябва, пукаше и и се опитваше да го оправи, сега просто се съгласяваше, с две думи показваше пълно безразличие... По нейни думи това беше вследствие на това, че е наранена от момчето, което харесва. Последното което се случи преди 2 дни беше, че и написах, че всъщност никой не е твърде зает, всичко зависи от това в кой ред си в листа с приоритетите му, и тя отговори, че ако ще и пиша такива неща е по-добре да не пиша. От тогава не е имало общуване.
От момента, в който всичко това се случи, не мисля, че психическото ми състояние е стабилно. Сетя ли се за нея е неизбежно да ми рухне цялото настроение. Сещайки се за това какви бяхме само до преди няма и месец и как сме сега, сещайки се за това как за Бога и стана толкова безразлично само за седмица и то само към мен, но не и към другите и 10 "ценни" приятелчета?... Всичко ми забива. И пиша това тук малко или много защото много пъти съм получавал ценни отзиви и имам нужда от съветите на някой. Защото тя беше единствения човек, на който можех да споделя нещо, а сега споделям проблема си в форум... Та да продължавам ли да се опитвам да оправя всичко, като говоря с нея на живо или просто да си продължа напред с всичката болка, която така или иначе някой ден ще отмине? Благодаря ви предварително. :)
Едит: Ся като си го прочетох, осъзнах, че е супер филмирано като цяло, но няма как по друг начин да ви опиша как се чувствам.