justrandom
11-07-2014, 21:45
Започна преди няколко години. И тогава приятелите ми не бяха много, но ако знаех как ще бъде сега вероятно щях да ги оценявам повече. Никога не съм била кой знае колко общителна - в началото съм срамежлива, а и не съм от типа хора, които могат да си говорят с всички и постоянно за незначителни неща, създавайки в повечето случаи не повече от познанство. Подобни отношения просто не са мой тип, изтощават ме, намирам ги за безсмислени. Предпочитам да се старая да градя истински приятелства, но това не никак лесно, особено като се има в предвид, че за целта са нужни двама, а както вече казах в началото съм срамежлива и очевидно това ме прави не достатъчно интригуваща за повечето хора. Както и да е. Та тогава имахме нови ученици, все още учителите ни редяха по номера и се налагаше почти винаги да седя до един. Отначало не си допадахме изобщо, обиждахме се, май даже се сбихме на няколко пъти. Но минаха една две години, в които седяхме заедно през цялото време. И така лека полека се сприятелихме. Започнахме да си споделяме много неща. Беше странен. И той не беше най-общителния, но изглеждаше доста добре и си имаше немалко "фенки". Не съм сигурна как точно ме е приемал той, но за мен се превърна в един от най-ценните ми приятели (както вече казах, и без това си нямах много, така че това приятелство за мен беше доста важно). В седми клас започнах даже да го харесвам (да, не е много изненадващо). Беше трудно да си представям, че нещо би се получило - той си беше популярен, за разлика от мен. Май ми беше казвал, че ме харесва, но така или иначе беше странен, понякога казваше подобни неща на хората само за да види как ще реагират. Не му повярвах, сигурно перспективата ми е била твърде странна, но сега се чудя дали е било възможно нещо да се случи (не че връзките в седми клас могат да са кой знае какво и без това, но...). Всъщност може и да е бил сериозен - като че ли имаше знаци... (като ги чета тези последните изречения направо ме дразни колко тъпо звучат)
Влязохме в различни училища след това. Оттогава почти не сме говорили, с изключение на пътите, в които аз съм му писала, а те не са много, тъй като не обичам да досаждам на хората. Фактът, че от толкова време веднъж не ме е потърсил сам вероятно е достатъчно красноречив, но надеждата умира последна.
От две години вече съм в новото училище. Отначало се стараех да се сприятеля, надявах се, че ще е различно, но такъв ми бил късметът - май в миналото имах повече приятели. Вече се отказах да се опитвам да се сближавам с хората, свикнах си горе-долу. Не че съм съвсем сама - имам си 2-3 приятелки (всъщност не съм съвсем убедена, че мога да нарека всичките така, сигурна съм, че на едната хич не й и пука за мен) и оценявам това. От историята може и да не си личи много - все пак съм тук да си кажа проблемите, но всъщност се старая да съм положителна и отбелязвам доста добър напредък в тази посока. Пак се отклоних.
Установихме вече, че именно защото близките ми хора не са много, може би им приписвам много голямо значение. И от известно време често ми се случва да се чудя дали е възможно да си върна отношенията с момчето, за което ставаше въпрос по-нагоре. Случва ми се даже да го сънувам - звучи откачено и си е всъщност. Но се случва често и не знам дали и какво значи, но е доста дразнещо. Да, мисля си за него като за повече от приятел (и не, не съм имала гадже още - жалка работа), но и само приятелството би ме зарадвало наистина много.
Изглежда, че и той вече не е в кръга на "популярните". Всъщност един познат ми каза, че доста се бил затворил. Колкото и гадно да звучи, това ме обнадеждава.
И към въпроса - мислите ли, че е възможно да се сближим отново? И как по-точно би станало?
Влязохме в различни училища след това. Оттогава почти не сме говорили, с изключение на пътите, в които аз съм му писала, а те не са много, тъй като не обичам да досаждам на хората. Фактът, че от толкова време веднъж не ме е потърсил сам вероятно е достатъчно красноречив, но надеждата умира последна.
От две години вече съм в новото училище. Отначало се стараех да се сприятеля, надявах се, че ще е различно, но такъв ми бил късметът - май в миналото имах повече приятели. Вече се отказах да се опитвам да се сближавам с хората, свикнах си горе-долу. Не че съм съвсем сама - имам си 2-3 приятелки (всъщност не съм съвсем убедена, че мога да нарека всичките така, сигурна съм, че на едната хич не й и пука за мен) и оценявам това. От историята може и да не си личи много - все пак съм тук да си кажа проблемите, но всъщност се старая да съм положителна и отбелязвам доста добър напредък в тази посока. Пак се отклоних.
Установихме вече, че именно защото близките ми хора не са много, може би им приписвам много голямо значение. И от известно време често ми се случва да се чудя дали е възможно да си върна отношенията с момчето, за което ставаше въпрос по-нагоре. Случва ми се даже да го сънувам - звучи откачено и си е всъщност. Но се случва често и не знам дали и какво значи, но е доста дразнещо. Да, мисля си за него като за повече от приятел (и не, не съм имала гадже още - жалка работа), но и само приятелството би ме зарадвало наистина много.
Изглежда, че и той вече не е в кръга на "популярните". Всъщност един познат ми каза, че доста се бил затворил. Колкото и гадно да звучи, това ме обнадеждава.
И към въпроса - мислите ли, че е възможно да се сближим отново? И как по-точно би станало?