TUBORGer
11-11-2014, 14:03
Чудех се къде е по-подходящо да пиша, тук или в любов, но май тука е най-удачно.
Проблема ми е е сексуалния и любовен живот, или по точно липсата. Тинейджърските ми години минаха доста тежко и в двата аспекта. Бях нараняван много пъти и получих много разочарования. В следствие на това, в този момент аз не съм в състояние да чувствам любов, колкото и странно да звучи. Аз не мога да се влюбя, вероятно от страх. Тук идва другия момент, големите любовни разочарования идваха и с сексуални разочарования. Мога да си ги преброя на пръстите на ръката. Проблема беше физически, преди година и нещо си направих операция и сега вече всичко е ок, май. Казвам май, защото смятах, че когато се отърва от този проблем, ще се освободя от притеснения и тем подобни и ще мога да имам нормални контакти. Но не би, имам огромен страх, че отново ще се издъня и дори не мога да се запозная с момиче, с което да смятам, че може да се случи нещо. Реално в момента съм по средата на нищото. Нито мога да се захвана да изградя сериозна връзка, просто защото в момента момичетата ме привличат само за едно нещо, което аз не мога да направя, защото съм адски притеснен, че ще оплескам и отново ще бъда в положението на пълния тъпанар...Не съм от най-привлекателните момчета, според момичета с който съм излизал съм готино момче, след като се опознаем, но в същото време съм толкова студен, че едва ли скоро ще допусна момиче в сърцето си. Нараних страхотни момичета, с това, че не мога да взема решение какво искам, защото и за двете изпитвам страх, че ще се проваля отново, а не искам да продължавам да го правя. Искам да изляза с момиче, не съм спал с момиче от около 2 години и това ме товари. Навлизам във възраст, в която моите приятели вече приключват лудашките години да не са с една и съща всяка седмица и да се замислят за семейства и за сериозни връзки, а аз тъпча на едно място. Ако продължавам така, ще стана на 30, ще се влюбя в един момент в момиче, за което ще се оженя и това ще е. А искам да живея, искам малко да се хвърля на гребена на вълната и след 20 години, да не знам, че съм направил всичко което съм искал и да си бъда със семейството, а не тогава да ме хващат лудите и да си разваля семейството. Гледам много на дълбоко в нещата, което очевидно е един от проблемите с който се боря....Какво ще ме посъветвате?
Проблема ми е е сексуалния и любовен живот, или по точно липсата. Тинейджърските ми години минаха доста тежко и в двата аспекта. Бях нараняван много пъти и получих много разочарования. В следствие на това, в този момент аз не съм в състояние да чувствам любов, колкото и странно да звучи. Аз не мога да се влюбя, вероятно от страх. Тук идва другия момент, големите любовни разочарования идваха и с сексуални разочарования. Мога да си ги преброя на пръстите на ръката. Проблема беше физически, преди година и нещо си направих операция и сега вече всичко е ок, май. Казвам май, защото смятах, че когато се отърва от този проблем, ще се освободя от притеснения и тем подобни и ще мога да имам нормални контакти. Но не би, имам огромен страх, че отново ще се издъня и дори не мога да се запозная с момиче, с което да смятам, че може да се случи нещо. Реално в момента съм по средата на нищото. Нито мога да се захвана да изградя сериозна връзка, просто защото в момента момичетата ме привличат само за едно нещо, което аз не мога да направя, защото съм адски притеснен, че ще оплескам и отново ще бъда в положението на пълния тъпанар...Не съм от най-привлекателните момчета, според момичета с който съм излизал съм готино момче, след като се опознаем, но в същото време съм толкова студен, че едва ли скоро ще допусна момиче в сърцето си. Нараних страхотни момичета, с това, че не мога да взема решение какво искам, защото и за двете изпитвам страх, че ще се проваля отново, а не искам да продължавам да го правя. Искам да изляза с момиче, не съм спал с момиче от около 2 години и това ме товари. Навлизам във възраст, в която моите приятели вече приключват лудашките години да не са с една и съща всяка седмица и да се замислят за семейства и за сериозни връзки, а аз тъпча на едно място. Ако продължавам така, ще стана на 30, ще се влюбя в един момент в момиче, за което ще се оженя и това ще е. А искам да живея, искам малко да се хвърля на гребена на вълната и след 20 години, да не знам, че съм направил всичко което съм искал и да си бъда със семейството, а не тогава да ме хващат лудите и да си разваля семейството. Гледам много на дълбоко в нещата, което очевидно е един от проблемите с който се боря....Какво ще ме посъветвате?