leavemealone
11-15-2014, 18:53
Здравейте ! Реших да пиша тук, с цел мнения и съвети към моя проблем.
Още от малка майка ми ми повтаря едни неща за моята чинка(58г.)- сестрата на баща ми. Тя уж си ги "вършела" едни, като например да напуска работа без да се обажда, "хуквала" на някъде. Ходела някъде без да се обади на мъжа си и на брат си(моя баща; те тримата работят заедно). Търчала насам- натам, правила някакви "необясними неща". И да, дотук сигурно си помислихте, че е някаква психично болна, но не. Тя си е нормална, просто тя много бърза, първо действа и после мисли най- общо казано. Каквото и хрумни/наумява веднага отива и го върши. Не я бива и в домакинската работа и готвенето. *И да, това има вразка с мен, и за това, за което пиша темата.* И така както казах майка ми ми повтаря да не бъда като нея. Според нея чинка ми нямала кой да я възпита, родителите и (моите баба и дядо по бащина линия) не са я учили и тя затова е така. Постоянно ми повтаря да не върша "ненормални неща" като нея. Като бях на 12 ми казваше, че се превръщам в нея, защото съм търчала и съм бързала(общо взето била см нетърпелива) и тва е нещо лошо, много лошо, като някакво проклятие все едно. Също така като не знам нещо(нещо "домакинско") като с какво да избърша изцапалия се плот или нещо друго и го правя, както си мисля, че трябва, майка ми се намесва: "Кви са тия ненормални работи, квито правиш, тебе никой ли не те е учил, като чинка си ли искаш да станеш(както казах, нея не я бива в готвенето и затова разбира се са виновни баба, че не я е научила), ти мене не си ли ме гледала какво правя и т.н.
И това всичко, от детството и до сега, продължава и ми влияе на цялата психика.. в този период 12-13, та дори и сега се влияя адски много от чуждото мнение- дали това, което правя е нормално или ненормално, дали някой би го направил или казал това. Не мога да го обясня. И майка не може да приеме, че правя нещо, защото ме прави щастлива, така ми харесва, за нея това е нещо ненормално.
Днес например изядох половин буркан с мед с малко хляб. Тя като се прибра и го видя: какви са тия ненормални неща, които правиш?!? Като я питай какво му е ненормалното, тя: Ми това за мен просто е ненормално.
Не знам какво да правя вече..
Още от малка майка ми ми повтаря едни неща за моята чинка(58г.)- сестрата на баща ми. Тя уж си ги "вършела" едни, като например да напуска работа без да се обажда, "хуквала" на някъде. Ходела някъде без да се обади на мъжа си и на брат си(моя баща; те тримата работят заедно). Търчала насам- натам, правила някакви "необясними неща". И да, дотук сигурно си помислихте, че е някаква психично болна, но не. Тя си е нормална, просто тя много бърза, първо действа и после мисли най- общо казано. Каквото и хрумни/наумява веднага отива и го върши. Не я бива и в домакинската работа и готвенето. *И да, това има вразка с мен, и за това, за което пиша темата.* И така както казах майка ми ми повтаря да не бъда като нея. Според нея чинка ми нямала кой да я възпита, родителите и (моите баба и дядо по бащина линия) не са я учили и тя затова е така. Постоянно ми повтаря да не върша "ненормални неща" като нея. Като бях на 12 ми казваше, че се превръщам в нея, защото съм търчала и съм бързала(общо взето била см нетърпелива) и тва е нещо лошо, много лошо, като някакво проклятие все едно. Също така като не знам нещо(нещо "домакинско") като с какво да избърша изцапалия се плот или нещо друго и го правя, както си мисля, че трябва, майка ми се намесва: "Кви са тия ненормални работи, квито правиш, тебе никой ли не те е учил, като чинка си ли искаш да станеш(както казах, нея не я бива в готвенето и затова разбира се са виновни баба, че не я е научила), ти мене не си ли ме гледала какво правя и т.н.
И това всичко, от детството и до сега, продължава и ми влияе на цялата психика.. в този период 12-13, та дори и сега се влияя адски много от чуждото мнение- дали това, което правя е нормално или ненормално, дали някой би го направил или казал това. Не мога да го обясня. И майка не може да приеме, че правя нещо, защото ме прави щастлива, така ми харесва, за нея това е нещо ненормално.
Днес например изядох половин буркан с мед с малко хляб. Тя като се прибра и го видя: какви са тия ненормални неща, които правиш?!? Като я питай какво му е ненормалното, тя: Ми това за мен просто е ненормално.
Не знам какво да правя вече..