PDA

View Full Version : Мираж



New_Teen_Mashine
11-25-2014, 08:26
Предполагам има доста грешни не съм коригирал нищо, написах разказ относто моят сън снощи, странно но факт, надявам се да ви хареса :)



Беше един летен ден, той и няколко роднини за надзор се качиха на ферибота, за да

отпътуват. Нямаше нищо особено в този ден, кратка почивка на неговата самотна душа, той

беше на 19 и, не знаеше какво е любов. Той чакаше човекът, с който ще заживее завинаги и

няма повече да се чувства така бездушевно, липсваше му горивото на живота, затова беше

на този ферибот, за да се отърси от тази си болка, поне за малко. Още в каютата си, той

се усмихна, че ще пътува, защото одавна не беше го правил, сложи си багажа на земята,

подаде си главата през плъзгащата се глава, само и само да види лица, с които

потенциално щеше да се запознае, видя няколко групи от хора, с деца, без деца, млади,

стари, но и видя едно момиче, това определено момиче, ходеше все едно познава целият

ферибот, а не бе в униформа, тя ходеше сама и въпреки това доста уверена. Тя подмина

неговата каюта като едвам си обърна главата, за да забележи, че той съществува, когато

го направи нямаше поглед в очите, анализиращ поглед или нещо друго, просто поглед, който

не каза нищо, а той се прибра в каютата, дори не забелязал хубавото и тяло и загадъчното

и присъствие, но е така, защото беше унесен и не беше свикнал на тази редовна мъжка

практика - да зяпат. Фериботът беше голям, в него действително можеше да се изгуби

човек, в рамките на 15 минути, дори и когато си на 1 етаж под паубата. ТОй знаеше това и

се възползва от възможността да се почувства изгубен и отиде на разходка, "но преди това

ще обядвам каза" - каза той. Там видя големи и дълги маси и насядали произволно хора,

весели и отворени за комуникация, това което той се надяваше.Родата му го повика, да

седне до тях и той не възрази, там се запозна със семейството, с което се бяха запознали

повреме на качването на ферибота, те бяха мъж и жена, хора излизащи от средната възраст,

които работеха като адвокати, решили да релаксират от големите хонорари, които взимат,

те бяха дошли с дъщеря си, която беше с година по-малка от него, но тя нямаше интерес

към него, просто, защото имаше пари и можеше да си позволи някой повече от него и той го

знаеше, затова мълчеше, за да може момичето да го забрави по-лесно, това беше неговата

практика, а всъщност той беше много красиво и начетено момиче, което си подбираше думите

много добре, все пак беше спечелил какви ли не награди от конкурси и проекти, които

правеше съвсем сам.Обядът свърши и почти всички си легнаха в каютите да поспят, защото

бяха пътували с нощен влак до пристанището и всички претърпяха безсъние освен него и още

няколко души със здрав съм. Той излезе на паубата, седна и си провеси краката през

парапета подложи си една хавлия и се излегна така, затвори си очите и се приготви да се

замечтае, ала видя черен силует, стресна се за момент, но се усети.Беше тя, като просто

седна до него без някой да я пита, така бърно и неусетно, както целият живот на него

прочиташе досега. Тя изчака, нищо не каза, докато той не я поздрави и я попита как се

казва. Тя отговори "Джулия", толкова неволно и спокойно, че чак той се зачуди. последва

обратен въпрос и момчето отговори, "Джош".Тя поседя около минута без да каже нищо и след

това предложи да се преместят от другата страна на паубата, защото гледката била по-

хубава. Джулия говореше тихо, но достатъчно силно, за да може човек да я чуе, тя беше

уверена, не заекваше, можеше да умайва с приказка дори и ако говори за нещо, не толкова

интересно.Имаше поне едно нещо в нея, което всеки мъж би харесал, но уви за Джош тя беше

просто нещо, което нямаше да има, си каза той. Но уви разговорът продължи много време и

Джош не усети как минавата хората и времето.Беше вече 10 часа вечерта и тя го попита

дали може да дойде в каютата му, той естествено отговори да, най-малкото, защото не беше

разговарял с момиче толкова дълго и едновременно с това да почувства някакъв интерес.Там

той очакваше повече разкази, но единственото, което получи беше секс, да точно така,

толкова неочаквано за него, но преди това Джулия му обясни някои работи относно секса и

най-вече сексът с нея, явно го беше преценила добре.Той не беше сексуално зависим и не

търсеше това, първата дейност след запознанство, с което и да е момиче, но вероятно

затова го получи. След като се събуди на другата сутрин, тя беше до него, чакаща го да

се събуди, за да продължи разговорът, който беше прекъснат от любовният акт. Джош бе

щастлив, но не знаеше, че този негов късмет със запознаванството му с Джулия, ще се

окаже най-голямата му болка в живота, която той щеше да изпита, но нямаше как да знае,

просто се беше пуснал по вълната и никой не можеше да го съди за това.Той я прекъсна и,

за да попита нещо за самата нея, а Джулия го изгледа учудено.Но, това което каза бе,

"трябва да тръгвам" и, че ще се видят отново по-късно същият ден.Джош беше замислен за

известно време, мислейки си, че е намерил някой.Той бе леко наивен, но беше и все още

тинейджър, а единственото, което той знаеше за нея, бе името и възраста И. Тя беше на 19

също като него.След малко се почука на вратата и се оказаха родата му, или по-скоро чичо

му и леля му, които му донесоха закуската, която той бе изтървал, заради сънят си. Те се

намираха в другото крило на етажа, което беше потенциална възможност за тези негови

походи.Попитаха го дали беше добре, а той отговори с положителен отговор и те си

отидоха. Той знаеше, че ще я види отново, вярваше в това и то се случи няколко часа по-

късно, някъде около 6 и половина. Тя влезе в каютата придръпна го и го заведе в офисът

на нещо като столова на последният етаж, която беше празна. Тръгна да го разсъбличка, а

той засекунда се почувства неловко, заради мястото, но тя го увери, че няма да има

никакви проблеми.Той и повярва и пое нещата в негови ръци, защото беше придобил

увереност в себе си и знаеше какво да прави с нея.След като бяха привършили с действията

си, се облякоха, излегнаха се на 1 диван и пак се омайваха с думи. Тя започна със случи

от миналото, каква била като малка, по какви предмети е била добра, въпреки че и двамата

бяха привършили училището си още миналата ходина.Джулия още спомена, "на корабът съм със

семейството, което ме прие в домът си, когато бях на 17 и дъщеря им, която в момента е

на 18". Тя му сподели, че никога не е имала чувството, че е имала семейство и, че

смятала да живее, някъде на далеч от всекиго, когото е познавала.Това му прозвуча, като

някакво тинейджърско оплакване.В нея имаше толкова страст, а в него толкова желание, че

резултатът беше поредното отдаване на ласки, но този път в полунощ, той за момент я

почувства негова.А след това и двамата заспаха, защото бяха изморени, надявайки се на

слънчево утро.Когато той се събуди обаче, не намери нищо до себе си, почувства леко

напрежение от този факт и излезе от каютата да я потърси.Надигна се тревога у него сякащ

беше живял с нея цял живот.След около двайсетина минути нещо ужасно се случи, освен, че

наближаваха пристанище, откъдещо щяха да заредят гориво, ами и се оказа, че на борда се

превозвали редки картини, с висока стойност.Крадци бяха нападнали кораба.Изискаха от тях

да се съберат в голямото кухненско помещение и прекъснаха търсенето на Джош,той вече

изгаряше, не само от страхът, който крадците и техните оръжия бяха приложили, ами че не

може да намери това, което той вече смяташе за негово, а именно Джулия.За него беше на

живот и смърт да немери момичето, в което беше вложило всяка една негова частица и не

беше страдал от това, единственият човек, който не искаше нищо от него, освен

присъствието му.Той не познаваше друга и не искаше да го прави, също така беше наясно,

че са само два дни и, че тя имаше толкова много неща, който той искаше да ознае, искаше

просто да се почувства така отново и завинаги.Въоръжените мъже не искаха да убиват, те

искаха сдържаност и мълчание, което Джош трудно щеше да покаже поради другата си

цел.Корабът беше на миг от пристанището и бандитите се подготвяха да се изнесът с

няколко картини покрити с черна плат.Всички бяхме длъжни да спазваме техният правилник,

но в този момент Джош видя Джулия, на която ръцете и бяха вързани, изправи се и се

втурна към нея, но преди да стигне и да я целуне, въпреки мирната си цел спрямо

бандитите, те не знаеха какво да очакват, затова на крачка пред нея те го нокаутираха с

тежък предмет в главата, той остана в несвяст до другият ден.Джош се събуди само с 1

идея в главата, с идеята за нея и за всичко хубаво, което тя му причини. Той беше в

някаква болница и се досети, че е в града, на което пристанище бандитите вероятно са се

измъкнали.Джош не попита къде е,как е, защо е там, дори как са чичо му и леля му, попита

за нея, но никой нямаше представа всъщност коя е нея, нея явно я нямаше, но неговата

наивност си, каза че ще я потърси, но къде? Той не трябваше да мърда, имаше сътресение,

а повечето пътници вече бяха отплавали в началната си дестинация.На Джош му се искаше

никога да не беше познавал Джулия, за която така и не научи нищо, с което можеше да я

потърси. Тя не каза къде живее,къде е учила или телефонният си номер, просто остави

черно петно у Джош, което вероятно щеше да съсипе животът му, ала тя навярно е била

ходещ мираж, който ще държи сърцето на Джош за дълго време.

tori
11-26-2014, 22:53
Подлъгах се, че има кутии Мираж, а то некво творчество. Баси.