PDA

View Full Version : Интерпретативно съчинение ''Зимни вечери''



mariyagg
11-26-2014, 14:27
Здравейте ^_^ много моля, ако някой има време малко помощ ? интерпретативно съчинение на тема ''Разрушеният дом според 2ра част на Зимни вечери'' Моля вииии за утре е :S

OMGOMG
11-26-2014, 14:38
За класното ли :D? Не е точно по темата, но това е, което имам, а не ми се пише ново.Дано помогне:

Христо Смирненски е оригинално и неповторимо явление в българската литература и неговото място е сред нейните най-бележити представители. Той започва да твори непосредствено след Първата световна война и преживява трагедията на последвалата национална катастрофа за България.Смирненски отразява вълненията на своите връстници от бедното предградие, надсмива се и презира нуждите на всекидневието, но същевременно носи неговото бреме.Поетът непрекъснато се връща към своите братя по съдба, пресъздава унизителната бедност на хората от низините и борбата им за хляб.В цикъла „Зимни вечери” са показани бедността, несретата и мъката на отритнатите от обществото. Освен страданието обаче тази творба изгражда и измеренията на човешкото съпричастие.Цикълът започва с мрачна картина на вечерния град, сравнен с „черна гробница”. Още от там се очетрава общият емоционален тон на творбата.На фона на тревожна напрегнатост се открояват картините на страданието, мъката, пустотата, скръбта. Следват други картини от предградието, в които са вплетени човешките драми на неговите обитатели.Една от тези картини на човешката несрета ни представя живота на завърналия се вкъщи „безхлебен” и пиян баща и неговото семейство – един „живот непотербен”, живот – „мъка безкрай”.Именно бедността е разрушила разбирателството и съпричастието в семейния живот.Мизерията и отчаянието се уплътняват чрез плача на майката и писъците на децата.Следващата картина също е изпълнена с тревожност – сцената с ковачите цигани.В тази картина домиират звуковите възприятия: „в огнен отблясъ запалени, черни ковачи коват”Последвалата картина ни дава образа на сгъстяващата се мъгла. В нея като призраци се мяркат „незнайни силуети”, след
които като „задгробно същество” минават сляп старец и натоварено дете, които се разтапят в хаоса.В четвъртата картина има контраст между смъртната трагедия и красотата на топящите се по прозорците ледени цветя, чиято кратка красота сякаш загатва преходността на човешкия живот.Последният момент от цикъла представя образът на двете деца, спрели за миг до фенера, които ловят с очи прелитащите снежинки. Тази картина подчертава чрез преходната красота на природата мрачните житейски драми на обитателите на беднящкото предградие.Поредицата от картини очетрават образа на страданието.Жертвените фигури, които са едни от доминиращите образи в неговата поезия, сякаш са поели скръбта на целия свят в себе си.Освен страдание, цикълът поражда съпричастие у хората.С думите си: „братя мои, бедни мои братя” авторът изразява своята съпричастност към участта на онеправданите, чувства се един от тях. Жертвите са невинни, те нямат вина за съдбата и участта си. Тази невинност прави непоносима несправедливостта. Ужасната действителност е унищожила и най-малката надежда за избавление.Цикълът „Зимни вечери” показва,че хората са братя не само по кръв, по родов произход, но и по душа. Като братя хората трябва да имат и обща цел. Братството е необходимост за спасението и гарант за равнопоставеността пред живота. Произведението е истински художествен синтез на принципите, залегнали в творческия подход на Христо Смирненски. Съчетавайки конкретност и обошителност, поетът съумява да създаде впечатляващо и завладяващо художествено прозведение, лишено от всякакъв патос и екзалтация. Така изобразени, зимните вечери на жертвите стават важен емоционален и естетически опит на много поколения читатели.

OMGOMG
11-26-2014, 17:32
Да кажеш колко имаш после :)