MadMadLife
11-27-2014, 00:25
Болно ми е заради момиче.След всички гадости,които ми се случваха през живота.Почти да не повярва човек.Но е истина.Дори не знам защо избрах точно този форум.Може би защото преди 7-8 години го посещавах редовно.Момче съм от неголям град,преди беше най-големия необластен,вече май не.Сирак съм.Или поне така смятам.Когато бях на 15 майка ми почина от рак.Баща ми си беше втълпил,че аз съм причината да стане така и ме попиляваше от бой.Имаше период,в който класната дойде до нас,за да види защо съм постоянно със синини.След това седмица не успях да отида на училище заради случилото се.Донякъде съм благодарен,че тогава социалните служби почти изцяло липсваха,защото не знам какво щеще да ми се случи в един такъв дом.Година по-късно напълно загубих човека,когото познавах като родител.Бях напълно сам.Започнах да върша услуги на месните пияндета,за да изкарам някой и друг лев.А това беше жизненоважно-в нас постоянно нямаше нищо освен алкохол и най-вероятно щях да умра от глад.Не казвам историята си,за да се оплаквам или оправдавам за проблемите си,а просто,за да разберете какъв е бил живота ми.Не плачех.Не че не ми беше адски мъчно,обаче никой нямаше да забележи.Реших да надрастна тъгата си.
Дали защото никога не съм имал точно такава близост,но да имам момиче до мен беше нещото което исках повече от всичко и към което се стремях непрекъснато.Много несвързано ще е да обясня,но наистина се чувствам зле и изморен, повече зле отколкото изморен.Записах се в СУ ,за да мога да използвам общежития.Скоро разбрах,че просто това не е за мен.Отново прецаках шанса си за ново начало.Естествено не съм горд и попаднах на много кофти съквартиратни през двете години там,но пък ме взеха в чуждестранна ИТ компания и печелих доста.Как работех,учих за стипендии само аз си знам Новата работа не донесе очакваното ново начало-всичко си беше постарому,дори и аз.Двете години минаха неусетно,бях спестил доста пари и се бях подготвил по математика и рисуване за входния изпит в УАСГ. Какво ми беше да правя 12 часови смени от 7 до 7,да се прибирам и да има надута чалга,не искам да си спомням.
Приеха ме.Тайничко се надявах да срещна някое момиче в университета,но не ми харесваха,а и те мен,въпреки че колегите ми бяха по-трагични и от мене вероятно.Дипломирах се успешно и започнах да работя,но беше зле.Казано накратко-всички значителни проекти се печелят от едни и същи лица.За нормални проекти пък строителните инженери ми казваха,че това не можело така,не били свикнали.Отчаях се.Нямаше никакво творчество в работата ми,еднотипие всеки ден.Върха беше лятото 2013-при проект за един от най-скъпите нови хотели по Черноморието бях направил изключителен проект.Не беше одобрен моя проект,но следях кой ще спечели.Изненадата ми беше голяма,когато моя проект,изобщо непроменен беше избран,но предложен от друго лице.Делото още не може да влезе в съда,защото никой архитект с голям стаж не иска да бъде вещо лице в моя полза относно понятието несъществени изменения и авторски права..2 седмици по-късно бях завършил всичките си ангажименти и се зарекох повече да не работя подобни неща.
Върнах се към старото си поприще.Заради владеенето на италиански,ме взеха да работя в една оутсорс компания като човек,който отговаря на запитвания.Съвестен съм и имах опит,бързо израстнах до супервайзър.Нямаше къде повече да се издигам затова се върнах в старата фирма,но вече със значителен опит.Сега съм мениджър.Понеже основно моят отдел работи със САЩ,имаме жестоки смени-от 3 на обяд до 12 през нощта.Аз лично избирам да работя по това време и в събота,защото заради необичайния час и овъртайма ми плащат почти тройно за тези часове.Очевидно като стана в 9 няма с кой познат да се видя и най-често отивам до градската библиотеката да търся интересно четиво.
Срещнах момичето си именно там.В библиотеката.Не като по филмите да искаме една книга и да и я отстъпя.Май е по-добре отколкото по Интернет или в дискотека.Лична и болна тема е, но уж трябваше да бъде специална.Не защото е първото момиче,което опознавам наистина.Беше красива и възпитана с мен, даже мила.С шантаво чувство за хумор.Знаех какво трябва да направя,но сърцето беше по-силно от мозъка,обикнах я много.Връзката ни,доколкото тя е била връзка,се разви бавно.Отначало чатове по фб,чак после смси,разговори и излизания.Наистина си паснахме.Лични неща са какво сме си говорили за излизанията и какво сме правили,но ми харесваше да прекарвам време с нея, макар и основно уикенда,когато започнах да почивам. Нищо не ми пречеше на работа,с всякакви глупости съм се занимавал,ноо не ми пречеха,защото знаех,че накрая на седмицата ще се видя с нея един или два пъти.Беше ми предостатъчно за тоя момент,смятах,че и на нея.Баща и е починал през 2011 г. и това донякъде ни свързва-тя без баща,аз без майка..От години живее с майка си в София,като за да помага колкото може,майка и е работила на две работи,сега само на една.Естествено ми стана много жално,защото знаех с какво се сблъскват и не исках моето момиче да изпитва каквито и да притеснения или затруднения и затова уредих майка и да работи във фирмата,в която работя аз.
Смятах,че намерих момиче,което знаеше много за мен,което ми разказваше лични неща,които смятах,че знам само аз.Покрай разговорите с майката разбрах,че е наистина странен човек-къде заради липса на възможност,къде не,но пътува с автостоп без определена цел. Правила го е със съпруга си,но продължавала понякога и сама.Иначе получих мечтаните отговори,че от известно време харесва някое момче,че работи много и няма как постоянно да се виждат,че имат много общо и нещата изглеждат обещаващи и как скоро ще ги запознае.
И тогава стана.Имахме уговорка за късна разходка,предварително бях набрал букет цветя от градинката пред тях и я чаках засмян,защото винаги пристига малко по-рано от мен,но този път бях подранил.Тогава ги видях.Как излизаше от входа.Момчето даже няма да го позная,ако го видя някъде днес.Просто ми се е запаметило нейното изражение-как се целуваха и държаха за ръце,как тя сияяше по начин,по който вярвах,че го прави,когато е с мен.Исках да извикам, да има някакъв филм и съседка,която прилича на нея и в тъмното не я познах,но беше тя.Беше с якето,което ми беше показала от каталог и което и купих изненадващо.Тогава знаех,че тя не смята,че я слушам,а аз попивах желанията и,защото исках да е щастлива с мен и да не и липсват нещата,които ми липсваха на мен.Нямах думи, просто се обърнах и вървях.Нямах сили да се обърна,щях да ги убия с голи ръце на мястото и да седна да чакам полицията.Не знам как съм се прибрал пеш,маргаритките бяха още в ръката ми.Седнах на любимата ми пейка пред моя блока.Учудих се,че нещо капна по ръката ми.Но не валеше.Просто се бях разплакал както преди толкова много години,първата нощ след се преместих в Сф без да познавам никой и без да липсвам на който и да е в Казанлък.Радвам се, че след това заваля,за да скрие сълзите.Цветята и те паднаха в краката ми.За миг ми хрумна безумната идея,че ако успее да убедя самия себе си, че никога съм ставал свидетел на такова нещо,че то не съществува.Тя ще се появи в близките дни и ще отидем някъде заедно далеч от целия хаос в ума ми.
Ако бях научил нещо от баща си в последните години то бе,че трябва да се грижа сам за себе си,защото никой друг няма да го направи.Неясно кога съм си изключил телефона,но на другия ден се съвзех малко.Имах късмет,че беше неделя и не бях взел часове,защото исках да отидем някъде заедно,хей така без посока,само двамата.Направи ми впечатление само едно-едно единствено пропуснато обаждане от нея.Само едно.Без смси и притеснения.За колко неща се замислих и осъзнах точно тогава.Как във фб няма снимки с нито едно момче,освен със син на приятел на майка и,с когото са приятели от детството и тя е дама на бала му.Как най-големите к***и от работа също нямат снимки с нито едно момче.Как имаме само една снимка,която я няма качена.От снимките със старите апарати,помните ги.С хартиени снимки.Просто исках когато ми стане болно да я видя тая снимка и да знам,че има някой,на който му пука за мен,ама..Даже не знам какво да кажа.Момиче като нея да не ме хареса,което уж няма много близки,дори майка и ми го беше казала.Даже се била целувала само с едно момче пред входа си,точно като мен..Има само една селска приятелка,комплексирана значително над средния стандарт,с някакви драми с момче,което и ходи по гъза с оправданието,че я обича.Тя е най-добрата и приятелка,доколко дори са приятелки..Спомням си как един път имахме уговорка да се видим,но беше станало нещо на работа и нямаше как и тя как се скофти.Тогава ми стана хубаво,защото смятах,че реагира така,защото иска да се види с мен.Спомена ми е обаче,че трябваше да я заведа в скъп ресторант..
Кофти ми е много,просто не знам.Не знам.Мина цяла седмица преди да ме потърси отново да разбере или поинтерсува какво става с мен.Давайки ми толкова надежди,всички чатове,закачки,излизания,ц лувки и обещания,за какво,да има някой е**ч до нея и да ме е използвала по не знам какъв начин.Като си помисля с колко мъже може да общува по фб и на живо по начина,по който го прави с мен,просто спира да ми пука за каквото и да е и се чувствам по начин,по който не съм се чувствал от много малък.Замислих се дали изобщо истината е присъствала в живота ми-дали съм бил обичан като малък,дали съм умен,дали имам каквито и да са качества.Защото с нея опитах,наистина опитах.Най-доброто нещо,на което някога съм бил способен.Или дали може би повече.Едва ли някога ще мога да се отнасям с момиче по този начин.А колко бях убеден,че тя ме харесва много и как скоро ще ме обикне както аз нея.Когато майка ми почина дълго време си мислех защо се случват такива неща и защо точно на добър човек като нея.Знаех,че няма да я върне,но просто исках да знам защо.И сега бих искал да знам.С това момиче се държах по начин,по който едва ли някога някой се е отнасял или ще се отнася към нея.Бих искал да го беше оценила,но..
Благодаря на всеки стигнал до края на историята ми.
Дали защото никога не съм имал точно такава близост,но да имам момиче до мен беше нещото което исках повече от всичко и към което се стремях непрекъснато.Много несвързано ще е да обясня,но наистина се чувствам зле и изморен, повече зле отколкото изморен.Записах се в СУ ,за да мога да използвам общежития.Скоро разбрах,че просто това не е за мен.Отново прецаках шанса си за ново начало.Естествено не съм горд и попаднах на много кофти съквартиратни през двете години там,но пък ме взеха в чуждестранна ИТ компания и печелих доста.Как работех,учих за стипендии само аз си знам Новата работа не донесе очакваното ново начало-всичко си беше постарому,дори и аз.Двете години минаха неусетно,бях спестил доста пари и се бях подготвил по математика и рисуване за входния изпит в УАСГ. Какво ми беше да правя 12 часови смени от 7 до 7,да се прибирам и да има надута чалга,не искам да си спомням.
Приеха ме.Тайничко се надявах да срещна някое момиче в университета,но не ми харесваха,а и те мен,въпреки че колегите ми бяха по-трагични и от мене вероятно.Дипломирах се успешно и започнах да работя,но беше зле.Казано накратко-всички значителни проекти се печелят от едни и същи лица.За нормални проекти пък строителните инженери ми казваха,че това не можело така,не били свикнали.Отчаях се.Нямаше никакво творчество в работата ми,еднотипие всеки ден.Върха беше лятото 2013-при проект за един от най-скъпите нови хотели по Черноморието бях направил изключителен проект.Не беше одобрен моя проект,но следях кой ще спечели.Изненадата ми беше голяма,когато моя проект,изобщо непроменен беше избран,но предложен от друго лице.Делото още не може да влезе в съда,защото никой архитект с голям стаж не иска да бъде вещо лице в моя полза относно понятието несъществени изменения и авторски права..2 седмици по-късно бях завършил всичките си ангажименти и се зарекох повече да не работя подобни неща.
Върнах се към старото си поприще.Заради владеенето на италиански,ме взеха да работя в една оутсорс компания като човек,който отговаря на запитвания.Съвестен съм и имах опит,бързо израстнах до супервайзър.Нямаше къде повече да се издигам затова се върнах в старата фирма,но вече със значителен опит.Сега съм мениджър.Понеже основно моят отдел работи със САЩ,имаме жестоки смени-от 3 на обяд до 12 през нощта.Аз лично избирам да работя по това време и в събота,защото заради необичайния час и овъртайма ми плащат почти тройно за тези часове.Очевидно като стана в 9 няма с кой познат да се видя и най-често отивам до градската библиотеката да търся интересно четиво.
Срещнах момичето си именно там.В библиотеката.Не като по филмите да искаме една книга и да и я отстъпя.Май е по-добре отколкото по Интернет или в дискотека.Лична и болна тема е, но уж трябваше да бъде специална.Не защото е първото момиче,което опознавам наистина.Беше красива и възпитана с мен, даже мила.С шантаво чувство за хумор.Знаех какво трябва да направя,но сърцето беше по-силно от мозъка,обикнах я много.Връзката ни,доколкото тя е била връзка,се разви бавно.Отначало чатове по фб,чак после смси,разговори и излизания.Наистина си паснахме.Лични неща са какво сме си говорили за излизанията и какво сме правили,но ми харесваше да прекарвам време с нея, макар и основно уикенда,когато започнах да почивам. Нищо не ми пречеше на работа,с всякакви глупости съм се занимавал,ноо не ми пречеха,защото знаех,че накрая на седмицата ще се видя с нея един или два пъти.Беше ми предостатъчно за тоя момент,смятах,че и на нея.Баща и е починал през 2011 г. и това донякъде ни свързва-тя без баща,аз без майка..От години живее с майка си в София,като за да помага колкото може,майка и е работила на две работи,сега само на една.Естествено ми стана много жално,защото знаех с какво се сблъскват и не исках моето момиче да изпитва каквито и да притеснения или затруднения и затова уредих майка и да работи във фирмата,в която работя аз.
Смятах,че намерих момиче,което знаеше много за мен,което ми разказваше лични неща,които смятах,че знам само аз.Покрай разговорите с майката разбрах,че е наистина странен човек-къде заради липса на възможност,къде не,но пътува с автостоп без определена цел. Правила го е със съпруга си,но продължавала понякога и сама.Иначе получих мечтаните отговори,че от известно време харесва някое момче,че работи много и няма как постоянно да се виждат,че имат много общо и нещата изглеждат обещаващи и как скоро ще ги запознае.
И тогава стана.Имахме уговорка за късна разходка,предварително бях набрал букет цветя от градинката пред тях и я чаках засмян,защото винаги пристига малко по-рано от мен,но този път бях подранил.Тогава ги видях.Как излизаше от входа.Момчето даже няма да го позная,ако го видя някъде днес.Просто ми се е запаметило нейното изражение-как се целуваха и държаха за ръце,как тя сияяше по начин,по който вярвах,че го прави,когато е с мен.Исках да извикам, да има някакъв филм и съседка,която прилича на нея и в тъмното не я познах,но беше тя.Беше с якето,което ми беше показала от каталог и което и купих изненадващо.Тогава знаех,че тя не смята,че я слушам,а аз попивах желанията и,защото исках да е щастлива с мен и да не и липсват нещата,които ми липсваха на мен.Нямах думи, просто се обърнах и вървях.Нямах сили да се обърна,щях да ги убия с голи ръце на мястото и да седна да чакам полицията.Не знам как съм се прибрал пеш,маргаритките бяха още в ръката ми.Седнах на любимата ми пейка пред моя блока.Учудих се,че нещо капна по ръката ми.Но не валеше.Просто се бях разплакал както преди толкова много години,първата нощ след се преместих в Сф без да познавам никой и без да липсвам на който и да е в Казанлък.Радвам се, че след това заваля,за да скрие сълзите.Цветята и те паднаха в краката ми.За миг ми хрумна безумната идея,че ако успее да убедя самия себе си, че никога съм ставал свидетел на такова нещо,че то не съществува.Тя ще се появи в близките дни и ще отидем някъде заедно далеч от целия хаос в ума ми.
Ако бях научил нещо от баща си в последните години то бе,че трябва да се грижа сам за себе си,защото никой друг няма да го направи.Неясно кога съм си изключил телефона,но на другия ден се съвзех малко.Имах късмет,че беше неделя и не бях взел часове,защото исках да отидем някъде заедно,хей така без посока,само двамата.Направи ми впечатление само едно-едно единствено пропуснато обаждане от нея.Само едно.Без смси и притеснения.За колко неща се замислих и осъзнах точно тогава.Как във фб няма снимки с нито едно момче,освен със син на приятел на майка и,с когото са приятели от детството и тя е дама на бала му.Как най-големите к***и от работа също нямат снимки с нито едно момче.Как имаме само една снимка,която я няма качена.От снимките със старите апарати,помните ги.С хартиени снимки.Просто исках когато ми стане болно да я видя тая снимка и да знам,че има някой,на който му пука за мен,ама..Даже не знам какво да кажа.Момиче като нея да не ме хареса,което уж няма много близки,дори майка и ми го беше казала.Даже се била целувала само с едно момче пред входа си,точно като мен..Има само една селска приятелка,комплексирана значително над средния стандарт,с някакви драми с момче,което и ходи по гъза с оправданието,че я обича.Тя е най-добрата и приятелка,доколко дори са приятелки..Спомням си как един път имахме уговорка да се видим,но беше станало нещо на работа и нямаше как и тя как се скофти.Тогава ми стана хубаво,защото смятах,че реагира така,защото иска да се види с мен.Спомена ми е обаче,че трябваше да я заведа в скъп ресторант..
Кофти ми е много,просто не знам.Не знам.Мина цяла седмица преди да ме потърси отново да разбере или поинтерсува какво става с мен.Давайки ми толкова надежди,всички чатове,закачки,излизания,ц лувки и обещания,за какво,да има някой е**ч до нея и да ме е използвала по не знам какъв начин.Като си помисля с колко мъже може да общува по фб и на живо по начина,по който го прави с мен,просто спира да ми пука за каквото и да е и се чувствам по начин,по който не съм се чувствал от много малък.Замислих се дали изобщо истината е присъствала в живота ми-дали съм бил обичан като малък,дали съм умен,дали имам каквито и да са качества.Защото с нея опитах,наистина опитах.Най-доброто нещо,на което някога съм бил способен.Или дали може би повече.Едва ли някога ще мога да се отнасям с момиче по този начин.А колко бях убеден,че тя ме харесва много и как скоро ще ме обикне както аз нея.Когато майка ми почина дълго време си мислех защо се случват такива неща и защо точно на добър човек като нея.Знаех,че няма да я върне,но просто исках да знам защо.И сега бих искал да знам.С това момиче се държах по начин,по който едва ли някога някой се е отнасял или ще се отнася към нея.Бих искал да го беше оценила,но..
Благодаря на всеки стигнал до края на историята ми.