ana-maria8
12-01-2014, 17:04
Здравейте,
Преди месец една съученичка предложи да ме запознае с нейн близък приятел, понеже той е свободен, аз също. Преди една седмица се запознахме, той, заедно с приятеля на тази съученичка дойдоха в нашето училищеи тя ме запозна с него. Казахме си имената нали и аз просто се "врътнах", след няколкосекундно мълчание, защото беше някак си неловко и си отидох към стаята. И така, вече дни тази моя съученичка не ми е казала нищо- какво мисля за него, примерно и т.н., изобщо нищо за него, при което аз си правя изводите, че на външен вид не ме е харесал и тя затова мълчи(тя е много разговорлива)
Въпреки че той не е красавец, изобщо даже, не е и от типовече момчета, които обикновено ми правят впечатление, бих обърнала внимание, но по нейните думи имахме много общо и бях готова да го опозная по- добре. Работата е там, че не мога да приема, че явно някой не ме харесал и то на външен вид, не знам странно ми е, мисълта сякаш ме побърква, не мога да го приема. *Не съм грозна, заглеждат ме на улицата, примерно*
Бих се свързала с него по някакъв начин, но щом нищо не ми е предала, няма да се натискам.
Чувствам се сякаш съм испуснала някакъв шанс... знам ли.. живота е кратък, досега приятел не съм имала, не съм се целувала.
Преди месец една съученичка предложи да ме запознае с нейн близък приятел, понеже той е свободен, аз също. Преди една седмица се запознахме, той, заедно с приятеля на тази съученичка дойдоха в нашето училищеи тя ме запозна с него. Казахме си имената нали и аз просто се "врътнах", след няколкосекундно мълчание, защото беше някак си неловко и си отидох към стаята. И така, вече дни тази моя съученичка не ми е казала нищо- какво мисля за него, примерно и т.н., изобщо нищо за него, при което аз си правя изводите, че на външен вид не ме е харесал и тя затова мълчи(тя е много разговорлива)
Въпреки че той не е красавец, изобщо даже, не е и от типовече момчета, които обикновено ми правят впечатление, бих обърнала внимание, но по нейните думи имахме много общо и бях готова да го опозная по- добре. Работата е там, че не мога да приема, че явно някой не ме харесал и то на външен вид, не знам странно ми е, мисълта сякаш ме побърква, не мога да го приема. *Не съм грозна, заглеждат ме на улицата, примерно*
Бих се свързала с него по някакъв начин, но щом нищо не ми е предала, няма да се натискам.
Чувствам се сякаш съм испуснала някакъв шанс... знам ли.. живота е кратък, досега приятел не съм имала, не съм се целувала.