kill_me_softly
12-04-2014, 11:24
Здравейте!
Когато бях на 16 адски много исках да имам гадже. Да има кой да ме гушка, да ме успокоява, да ми казва, че съм красива. И той се появи - с него съм вече 5-та година. Обичам го, зависима съм от него. Но така стана, че аз дойдох да уча в София, а той нямаше тази възможност - започна да учи в университета от родния ни град. Аз бях сама и депресирана в София, не излизах с никого, исках той да е до мен и тази мисъл буквално ме побъркваше. Бяха непрестанни караници по телефона, настоявах, че ако наистина ме обича ще зареже университета и ще дойде да работи в София.
И понеже когато човек е депресиран все пак има нужда от комуникация, от хора, началото на тази година започнах да влизам в www.chatroulette.com. Реших, че ще е забавно, че ще намеря някой, който да ме утешава или поне разсейва. Появи се. Едно момче, българин, което работело в чужбина. Реших да го предупредя, че си имам приятел и да не се надява на нещо друго, както всички в сайта. Той ме успокои, че и той си има сериозна приятелка, която за съжаление също е далече. И така писахме до 4 сутринта - за проблеми, за любов... С всеки изминал ред мислите ми все повече избягваха приятеля ми и се насочваха към това момче. Той ме обсипваше с адски мили и нежни думи, които буквално ме замаяха. Накрая се разплаках, защото се сетих за приятеля ми - той отдавна не ми беше говорил така и най-тъжното е, че вече нямах и нужда от него.
И така всеки ден ставах с мисълта да му пиша. Приятелят ми забеляза, че става нещо, защото спрях да го търся. С онова момче ставахме все по-близки и дори стигнахме по-далеч във видеоразговорите..Така мина месец и всичко приключи, когато приятелката му, която всъщност ми писа за това, е видяла какво сме си писали и той ме блокира.
Не искам да бъда с това момче - не е за мен, не се и познаваме. Но имам навика да преувеличавам с чувствата си и да им добавям измислени подправки. Сега приятелят ми е в София с мен. Но ми се иска да ме гледа с очите на онова момче, да ми говори, както той...въпреки, че знам, че ме обича.
Въпросът ми е, как да забравя за онова момче? Побърках се, започнах да го следя от измислен профил във фейсбук(знам, луда съм) и разбрах, че приятелката му вече е при него в чужбина(много полезна информация..). Наистина се побърквам...
Когато бях на 16 адски много исках да имам гадже. Да има кой да ме гушка, да ме успокоява, да ми казва, че съм красива. И той се появи - с него съм вече 5-та година. Обичам го, зависима съм от него. Но така стана, че аз дойдох да уча в София, а той нямаше тази възможност - започна да учи в университета от родния ни град. Аз бях сама и депресирана в София, не излизах с никого, исках той да е до мен и тази мисъл буквално ме побъркваше. Бяха непрестанни караници по телефона, настоявах, че ако наистина ме обича ще зареже университета и ще дойде да работи в София.
И понеже когато човек е депресиран все пак има нужда от комуникация, от хора, началото на тази година започнах да влизам в www.chatroulette.com. Реших, че ще е забавно, че ще намеря някой, който да ме утешава или поне разсейва. Появи се. Едно момче, българин, което работело в чужбина. Реших да го предупредя, че си имам приятел и да не се надява на нещо друго, както всички в сайта. Той ме успокои, че и той си има сериозна приятелка, която за съжаление също е далече. И така писахме до 4 сутринта - за проблеми, за любов... С всеки изминал ред мислите ми все повече избягваха приятеля ми и се насочваха към това момче. Той ме обсипваше с адски мили и нежни думи, които буквално ме замаяха. Накрая се разплаках, защото се сетих за приятеля ми - той отдавна не ми беше говорил така и най-тъжното е, че вече нямах и нужда от него.
И така всеки ден ставах с мисълта да му пиша. Приятелят ми забеляза, че става нещо, защото спрях да го търся. С онова момче ставахме все по-близки и дори стигнахме по-далеч във видеоразговорите..Така мина месец и всичко приключи, когато приятелката му, която всъщност ми писа за това, е видяла какво сме си писали и той ме блокира.
Не искам да бъда с това момче - не е за мен, не се и познаваме. Но имам навика да преувеличавам с чувствата си и да им добавям измислени подправки. Сега приятелят ми е в София с мен. Но ми се иска да ме гледа с очите на онова момче, да ми говори, както той...въпреки, че знам, че ме обича.
Въпросът ми е, как да забравя за онова момче? Побърках се, започнах да го следя от измислен профил във фейсбук(знам, луда съм) и разбрах, че приятелката му вече е при него в чужбина(много полезна информация..). Наистина се побърквам...