"Защо...?"

[magdalena_petkova]

Защо всеки има различни очаквания към човека до себе си? Защо всеки си поставя еталон на поведение, който е най-правилен за човека него и то съставен само по собствена преценка? Защо всеки определя точно и ясно какво иска и какво не иска да чува, като определен тон, определени думи или каквото и да е било? Защо просто не приемем любимите си хора такива, каквито са и не ги обичаме точно заради тяхната уникалност? Защо по-често не им казваме, че ги обичаме и че са страхотни? Защо вместо при всеки скандал да изтъкваме отрицателните черти у другия, не преброим до десет на ум и не признаем всички неща, които ни харесват у него? Защо се сърдим когато другия не е направил нещо така, както ние искаме? Защо по-често мислим за собствените си емоции и чувства, от колкото за тези на любимия? Защо сме такива егоисти да търсим любовта, не такава, каквато е, а такава, каквато винаги сме си представяли? Няма ли всичко да е по-лесно, ако просто бъдем по-добри един към друг, няма ли тогава да имаме много по-красиви моменти, няма ли тогава всичко да е истинско? Няма ли тогава любовта да бъде по-красива?
Искаш ли да започнем от сега, а не от утре, защото, това което притежаваш днес, може да се превърне само в прекрасен спомен утре!