miro2444
12-18-2014, 16:33
Всичко отново се повтаря. Пак седя в топлия си хол, пия си кафето, преглеждам пресата.Цъкам си на скъпия телефон. Самозаблуждавам се, че материалните придобивки ще потиснат ужасяващото чувство на самота и вина, което изпитвам. Нетипично е за мъж да говори така, но, знаеш ли.. ти успя да ме победиш. По-скоро ме победи неистовата любов, които изпитвам към теб. Обикнах те с всяка своя клетка-усмивката, гласът, излъчването ти. Знаеш колко студен човек съм по принцип . Много трудно допускам някого до себе си. Но ти-ДА. Заради теб се промених. Ти ме научи, че животът може да има смисъл отвъд манията за материално благополучие, кариерно израстване и пр. Разбирам колко са безсмислени сега, когато те загубих завинаги, въпреки че аз не съм те и печелил някога в истинския смисъл на тази дума, но усетих, страданието, което причиних на сърцето ти.. Болката е силна, защото вината за всичко е моя. Знам го. Усещам го. Не беше необходимо някой да ми го казва. Видях го вчера в погледа ти. Болката винаги си личи. А тези очи, които обичам до безумие, нямаше как да ме излъжат. Всичко се провали заради невъобразимото ми его. Дръзнах да го сложа над чувствата ти. Наглостта ми продължи. Очаквах, че си забравила момента, в който се подиграх с теб и, че нещата ще потръгнат по моите планове. Безпардонен егоизъм се нарича това. Егоизъм, породен от това, че винаги съм бил задоволен от всичко и научен , че в този живот всичко може да се притежава, само да щракнеш с пръсти. Но когато дойде времето да си помисля, че мога да действам така и с хората, съдбата реши да ми удари възможно най-лошия шамар. Просто любовта никога не е била приоритет там, където живея.Сега , по ирония на съдбата, осъзнах, че, „ако тя липсва в живота ни, всичко друго е без смисъл“. Както се пее в любимата ни песен. Сещаш се, нали ? Никога не бих съжалявал, ако знаех, че всичко е било само от моя страна, но не беше така. Е, завършихме. Сигурно ще се срещаме отново в общия ни професионален път. Дори и там вижданията ни за попрището, на което си струва човек да се изявява, съвпаднаха. Разговорът ни наживо беше най-вълнуващият момент в живота ми. Години наред се срещахме в университета, накрая си и хвърляхме по някой друг поглед и, когато поговорихме, просто се затвърди това, което си мислех, че чувствам. За мен ти си уникалана в емоционален, интелектуален и сексуален аспект. Просто те обичам. Колкото и да се опитвах да намеря това у други, не се получи…макар и някои от тях да бяха доста красиви. Но през това време, с тези мои постъпки, аз всъщност ти показах, че за мен си просто една резерва. Знам за болката, която си изпитвала през живота си, поинтересувах се от теб и разбрах, че зад силния характер, който демонстрираш, всъщност се крие една много ранима душа, която има нужда от истинска подкрепа в живота си, а не от хора, които се подиграват с чувствата й. Ти си точно това, което съм търсил винаги. Но аз избрах да те изгубя. А дори ти самата ме посъветва какво да направя- тогава, когато още бях друг в очите ти, когато нещата просто трябваше да се случат. И аз застанах зад съветите на странични хора, които си нямаха и грам представа от това, което се зараждаше между нас и впрочем никак не им пукаше какво ще се случи. Грешка след грешка и то все големи. Няма как сега да очаквам, че отношението ти може да бъде различно. Усещам за новия мъж, който навлиза в живота ти, но това не ме разтърсва толкова, колкото, че виновникът за случващото съм единствено аз. Въпреки всичко за мен винаги ще си една много специална жена, никога няма да те пусна от сърцето си, та нали благодарение на теб научих какво е да имаш смисъл да се будиш сутрин, макар и за кратко. Сега се държа по този начин наживо от срам. Срам от всичко, което сътворих.Искам да апелирам към всички, които дори и в един миг от живота си са се двоумили дали да се борят с всички сили за любовта си, че това всъщност е най-важно. Намерите ли любовта, всичко останало винаги се нарежда. Последицата от това, че аз избрах комфорта си, е, че душата ми се преобръща ежедневно, вътрешно съм разкъсан, загубил съм желание за каквото и да е. Нямам очи да се боря за теб. Нямам моралното право да се опитвам да те спечеля пред мъжа, който се отнася с теб, както заслужаваш. И все пак- никога не бих забравил погледа ти от вчера- така укорителен и всепроникващ навсякъде у мен. Връзка трудно може би някога ще имам, а с теб може би щях да стигна много по-далеч. Обичам те много и само се моля да си много щастлива, където и да си, с когото и да си. Ти го заслужаваш напълно.