View Full Version : Нямам приятели, не знам какво мога да направя :(
loweypums
12-20-2014, 11:37
Здравейте, мисля , че от заглавието се подразбира проблема ми. Аз съм момиче на 14 години и никога не съм имала нормална приятелка като всички останали. Имам само една единствена с която се запознахме по интернет и се виждаме 1 път в годината , защото живее чак в Чехия. Всичко започна когато тръгнах на училище т.е. в 1 клас. Всички в училище ме отбягваха, изолираха въпреки опитите ми да се сприятелим и когато станах 5 клас започнаха съответно и да ме обиждат и тормозят без никаква причина и така до 7 клас ... Родителите ми не искаха да ме преместят , защото смятаха , че съм се скарала с някого и до месец всичко ще се оправи ... През ваканциите и почивните дни докато всички остали излизат аз стоя вкъщи уча, чета нещо или гледам някой филм колкото да не плача и да се депресирам. Тази година смених училището и мислех , че всичко ще се оправи , но родителите ми ме прецакаха и ме записаха не там , където бях приета ами в частно училище. Тук сме 10 ученици в клас(1 паралелка) и единствено аз съм нова останалите са си останали от основното частно до 7 клас - 7 момчета и 2 момичета, които са си ндп от одавна и се стараят да ме изолират. В началото се опитах да говоря с тях , но те не пожелаха да се сприятелим . Момчетата пък са геймъри всичките непрекъснато си играят на фифа на телефоните и не се интересуват от мен. Нямам 1 единствена приятелка с която да мога да изляза , да споделям както всички останали .. Майка ми не я интересува особено баща ми ми казва че не мога само да стоя и да уча и ме кара да излизам , но не мога да отида в някое кафе или мол да седя сама гледайки компании хора около мен които ме зяпат... Не мога да намеря решение на проблема и постояннно плача.Представям си колко банално ви звучи това , но просто няма човек на кого да кажа какво мисля и чувствам и все пак извинявайте много , че ви занимавам с простотиите ми. Споделям историята си , за да намеря отговори , които биха могли да ми помогнат. Благодаря за отделеното време! :)
anonymous908491
12-20-2014, 11:38
Не ти трябват приятели, намери си врагове, те са по-предани и честни, не се притесняваш, че могат да те преебат, а си наясно, че ще го направят.
loweypums
12-20-2014, 18:49
Не ти трябват приятели, намери си врагове, те са по-предани и честни, не се притесняваш, че могат да те преебат, а си наясно, че ще го направят.
Имала съм достатъчно в старото си училще и не това е проблема ми ...
И аз имах такива проблеми преди. Трябват ти някакви занимания, които да те свържат с нови хора. Иначе няма къде да ги намериш. И не си вглъбявай, че някой те зяпа постоянно или ти се смее. Знаеш ли колко пъти съм седял сам в мола? От кой град си?
loweypums
12-20-2014, 21:50
И аз имах такива проблеми преди. Трябват ти някакви занимания, които да те свържат с нови хора. Иначе няма къде да ги намериш. И не си вглъбявай, че някой те зяпа постоянно или ти се смее. Знаеш ли колко пъти съм седял сам в мола? От кой град си?
Е да , но е някак гадно и самотно смисъл не е никак приятно . :( Иначе съм от София
BlackWings
12-20-2014, 22:01
Представям си колко е трудно в тази възраст , в клас от 10 човека , кьорав приятел да нямаш , да си кажеш две приказки. С другите класове нямате ли общи часове по физическо примерно , някакъв шанс да се запознаеш с някой от там? Какви са ти интересите - книги , игри , филми , спорт? Има тематични форуми където можеш да срещнеш хора с близки интереси . От къде в интернет се запозна с приятелката си от Чехия?
Сигурно не си от най-шумните и отворени хора , и искаш някого на твоята вълна. Знам , че е тъпо , но понякога нещата се намират точно , когато спреш да ги търсиш. В момента си вкопчена в идеята на всяка цена да си намериш приятели , и това те подтиска. Ако се опиташ да бъдеш щастлива със себе си , така както си в момента , да извлечеш положителното от това , ще придобиеш една увереност и излъчване , което хората забелязват. Кажи си "майната му" , прави това , което обичаш - сама , наслаждавай му се , радвай се на хубавите неща. Не си мисли само колко си нещастна , защото нямаш приятели. Така се вкарваш в депресиран режим , и сама пропъждаш евентуалните приятели. Донеси си книгата в училище , чети на двора. Донеси един федербал , и питай някое друго самотно дете дали му се играе. Тичай в парка , може пък на бъдещата ти приятелка кученцето да поиска да си играе с теб. Усмихвай се повече. Успех ти пожелавам :)
galen_plamen
12-22-2014, 18:53
Това не е само при теб, макар и да не се забелязва като гледаш обичайните компании, има и самотни хора. Не е приятно, защото ти си и по-малка, за да не ти остави някакво отражение е по-добре да не си натрапваш някакви мисли, като например, че има някаква причина в теб.А дори и да си по-различна по характер,не трябва да се притесняваш.Истина е, че за всеки влак има пътници. Както казах ти си много млада и щом имаш желание няма да е все така.