Colouring
12-20-2014, 20:23
Здравейте, драги ми съфорумци! От известно време не съм толкова редовна във форума, колкото бях преди, но тази вечер ме обзе горещото желание да драсна една тема за състоянието, в което се намирам в момента. Не знам съвет ли искам да получа или просто поле за самоизлеяния... Няма значение всъщност.
Да вметна, че пиша темата за втори път. Някак не мога да намеря подходящия начин да се изразя като хората. Този път почвам от друг ъгъл историята.
В момента съм с момче, с което съм щастлива. Рано е да се говори още за някои неща, тъй като сме от два месеца и половина заедно, но никога не започвам връзка с несериозни намерения. Той също. Усетих, че ме харесва, пофлиртувахме малко и се взехме. Всеки ден откривам колко е подходящ за мен. За редовните неща няма смисъл да говоря - мил, грижовен, умен, забавен, етц. Ясно е. Привлича ме в него това, че е сериозен, не е вятърничав, а знае какво иска. Моногамен е. Влюбен е в мен до уши.
Проблемът идва оттам, че първите дни на септември приключих първата си сериозна връзка, която продължи година и един месец. Голяма любов беше от моя страна, много раздаване, много чудо, но накрая нещата се провалиха заради обстоятелствата. Пътищата ни се разделиха и разумното общо решение за раздяла беше взето. Краят дойде и се разделихме с най-добри чувства един към друг.
Като сравня двамата, виждам колко коренно различни са един от друг. Бившият ми беше човек авантюрист. Общо взето винаги очаквах нещо неочаквано от него. Виждам го като някой, който никога не може да се задържи на едно място. На мен ми беше ясно още когато тръгнахме, че нещата няма да са вечни. Той имаше прекрасен характер, но хипотетично, никога нямаше да мога да бъда с него завинаги. Как да ви обясня, непредсказуем е. Нямаше да бъда напълно сигурна в него, независимо че знаех, че ме обича. От друга страна обаче, сегашният ми приятел е пълната противоположност. Изтъкнах някои от качествата му по-горе. И аз, и хората от обкръженито ми ще кажат, че с него си отиваме много повече, отколкото с бившия ми.
Проблемът е там, че в момента не знам какво чувствам. Не ме разбирайте погрешно, за тези два месеца и половина започнах да изпитвам много дълбоки чувства към него, но има нещо, което ме гложди отвътре, и не мога да разбера какво е. Знам, че избързах и се впуснах много бързо в нова връзка. Но исках да го направя не защото търсех заместител на предишния, а просто защото и аз харесах много момчето. Терзанията ми се породени от въпроса:
Нормално ли е когато съм с него да имам чувството, че съм на седмото небе от щастлие, да ми е супер влюбено, да си мисля колко е прекрасен, а като не сме заедно да не ми липсва? Какво ми става и защо съм такава. До мен имам човек, който е всичко, което трябва да притежава едно момче, за да ми хареса, а в стомаха ми не пърхат пеперуди. Не е ли сега моментът, в който трябва да не искам да пускам ръце от него, да ми се свива коремът, когато видя, че имам смс от него или когато ми звъни. Като се сетя какво изпитвах в началото на първата си връзка ми става едно такова носталгично и се чудя каква е причината сега да не го изпитвам. Само при първата любов ли е така, какво става?
Знам, че ми е влюбено, но не са ми изострени сетивата така, както са на влюбения. Искам да го прегръщам и целувам с часове, но всъщност не изпитвам НУЖДАТА да го правя. Искам да го чувам всяка вечер преди лягане, но ще заспя спокойно и без това да стане.
Къде ми е проблемът?
Весели празници!
Да вметна, че пиша темата за втори път. Някак не мога да намеря подходящия начин да се изразя като хората. Този път почвам от друг ъгъл историята.
В момента съм с момче, с което съм щастлива. Рано е да се говори още за някои неща, тъй като сме от два месеца и половина заедно, но никога не започвам връзка с несериозни намерения. Той също. Усетих, че ме харесва, пофлиртувахме малко и се взехме. Всеки ден откривам колко е подходящ за мен. За редовните неща няма смисъл да говоря - мил, грижовен, умен, забавен, етц. Ясно е. Привлича ме в него това, че е сериозен, не е вятърничав, а знае какво иска. Моногамен е. Влюбен е в мен до уши.
Проблемът идва оттам, че първите дни на септември приключих първата си сериозна връзка, която продължи година и един месец. Голяма любов беше от моя страна, много раздаване, много чудо, но накрая нещата се провалиха заради обстоятелствата. Пътищата ни се разделиха и разумното общо решение за раздяла беше взето. Краят дойде и се разделихме с най-добри чувства един към друг.
Като сравня двамата, виждам колко коренно различни са един от друг. Бившият ми беше човек авантюрист. Общо взето винаги очаквах нещо неочаквано от него. Виждам го като някой, който никога не може да се задържи на едно място. На мен ми беше ясно още когато тръгнахме, че нещата няма да са вечни. Той имаше прекрасен характер, но хипотетично, никога нямаше да мога да бъда с него завинаги. Как да ви обясня, непредсказуем е. Нямаше да бъда напълно сигурна в него, независимо че знаех, че ме обича. От друга страна обаче, сегашният ми приятел е пълната противоположност. Изтъкнах някои от качествата му по-горе. И аз, и хората от обкръженито ми ще кажат, че с него си отиваме много повече, отколкото с бившия ми.
Проблемът е там, че в момента не знам какво чувствам. Не ме разбирайте погрешно, за тези два месеца и половина започнах да изпитвам много дълбоки чувства към него, но има нещо, което ме гложди отвътре, и не мога да разбера какво е. Знам, че избързах и се впуснах много бързо в нова връзка. Но исках да го направя не защото търсех заместител на предишния, а просто защото и аз харесах много момчето. Терзанията ми се породени от въпроса:
Нормално ли е когато съм с него да имам чувството, че съм на седмото небе от щастлие, да ми е супер влюбено, да си мисля колко е прекрасен, а като не сме заедно да не ми липсва? Какво ми става и защо съм такава. До мен имам човек, който е всичко, което трябва да притежава едно момче, за да ми хареса, а в стомаха ми не пърхат пеперуди. Не е ли сега моментът, в който трябва да не искам да пускам ръце от него, да ми се свива коремът, когато видя, че имам смс от него или когато ми звъни. Като се сетя какво изпитвах в началото на първата си връзка ми става едно такова носталгично и се чудя каква е причината сега да не го изпитвам. Само при първата любов ли е така, какво става?
Знам, че ми е влюбено, но не са ми изострени сетивата така, както са на влюбения. Искам да го прегръщам и целувам с часове, но всъщност не изпитвам НУЖДАТА да го правя. Искам да го чувам всяка вечер преди лягане, но ще заспя спокойно и без това да стане.
Къде ми е проблемът?
Весели празници!