HellRaiser25
12-21-2014, 22:50
Добър вечер.
На 18 години съм и вече почти два месеца имам връзка с момиче, което толкова търсех и се надявах да открия. Радвам се, че я открих, бих казал, че съм щастлив, сякаш виждам себе си в нея, разбираме се за много неща, обичаме се, тя е точното момиче за мен и го усещам.. Но всяка връзка си има своите проблеми.... Аз съм много труден и понякога гаден характер, прекалено чувствителен, прекалено много се отдавам на връзките си и правя глупави грешки. В последната ми връзка, страдах много, имах пълно доверие на момичето, накрая се оказа, че ме лъже и скъсахме.. Винаги съм бил подвеждан, излъган, предаден и вече просто не мога да се доверявам на никой и ми е страшно трудно.
А за сегашната ми връзка, момичето живее в съседния град и е на 15-20 минути път от тук, виждаме се 2 пъти в седмицата. През останалото време си пишем/говорим почти през целия ден. Свикнах да е постоянно така и ако се случи тя да спре да пише, дори за малко, настроението ми се скапва, не искам да е така, но просто не мога да се контролирам. Постоянно се съмнявам в нея, дори и да няма причина, мисля си, че на нея не и пука толкова за мен, колкото на мен за нея. Не искам да я обсебвам, а имам чувството, че го правя. Аз просто искам тя да се чувства добре и да е щастлива, града и е гаден, почти не излиза, не е като другите момичета на нейната възраст и е самотна. За това гледам да съм с нея през целия ден, да и пиша, да не я оставям. Често се случва да се сърдя за глупости и да си мисля глупости. Примерно : дразня се ако заспи и не ми каже лека нощ, дразня се като ми отговаря кратко и неясно... Мразя това качество в мен, искам да не я задушавам или обсебвам, не искам тя да страда, но не искам и аз да страдам, писнало ми е.. И тя не е лесен характер, изживяла е много, има проблеми в семейството, понякога е доста затворена в себе си и сама казва, че не знае как да си покаже любовта. Разбирам я, но пак ми е гадно като го прави, нямам и пълно доверие и се тормозя, не мога да изживея хубавите неща.. А искам да съм с нея, не искам да я губя. Понякога се изказвам така, сякаш я обвинявам за нещо, което дори не се е случило и не е направила. Не знам как да действам, не знам какво да направя, как да й имам повече доверие, да я оставя ли да "диша" малко, въпреки че я усещам, че има нужда от мен през почти целия ден.. Искам да изградя сериозна връзка с нея, знам, че тя е сериозна и се отдава на връзките си също, последната и е траела почти 2 години, а тя е била на 13 когато е започнала. Объркан съм, обвинявам себе си, че искам толкова много от нея, че се случва да се сърдя за глупости, ревнувам я, а дори няма от какво. Тя не се харесва, не харесва тялото си, характера си, постоянно се самообижда, 45 кг е, 165 см, а иска да отслабва... Това ме тормози, обичам си я такава, не искам да се променя. Знам, че е минал само месец и половина от както сме заедно и я познавам от едва 3 . Не сме се опознали чак толкова още, тепърва забелязваме плюсовете и минусите си.. Въпроса е, заслужавам ли я и тя заслужава ли мен..? Ако пък съм прекалено добър с нея и не ми пука от нищо, ще и позволя да се качи на главата ми и да си играе с мен, а това най-много го мразя и не го искам.
И двамата се тормозим за глупости и често спорим за такива, не искам да я мъча и да се сърдя за щяло и нещяло, но искам да видя, че и пука за мен, че ме иска, искам да и имам пълно доверие и да не се съмнявам в нищо, да се насладим на положителните неща от връзката... Ще мисля над всички отзиви, надявам се да са доста. Мерси.
На 18 години съм и вече почти два месеца имам връзка с момиче, което толкова търсех и се надявах да открия. Радвам се, че я открих, бих казал, че съм щастлив, сякаш виждам себе си в нея, разбираме се за много неща, обичаме се, тя е точното момиче за мен и го усещам.. Но всяка връзка си има своите проблеми.... Аз съм много труден и понякога гаден характер, прекалено чувствителен, прекалено много се отдавам на връзките си и правя глупави грешки. В последната ми връзка, страдах много, имах пълно доверие на момичето, накрая се оказа, че ме лъже и скъсахме.. Винаги съм бил подвеждан, излъган, предаден и вече просто не мога да се доверявам на никой и ми е страшно трудно.
А за сегашната ми връзка, момичето живее в съседния град и е на 15-20 минути път от тук, виждаме се 2 пъти в седмицата. През останалото време си пишем/говорим почти през целия ден. Свикнах да е постоянно така и ако се случи тя да спре да пише, дори за малко, настроението ми се скапва, не искам да е така, но просто не мога да се контролирам. Постоянно се съмнявам в нея, дори и да няма причина, мисля си, че на нея не и пука толкова за мен, колкото на мен за нея. Не искам да я обсебвам, а имам чувството, че го правя. Аз просто искам тя да се чувства добре и да е щастлива, града и е гаден, почти не излиза, не е като другите момичета на нейната възраст и е самотна. За това гледам да съм с нея през целия ден, да и пиша, да не я оставям. Често се случва да се сърдя за глупости и да си мисля глупости. Примерно : дразня се ако заспи и не ми каже лека нощ, дразня се като ми отговаря кратко и неясно... Мразя това качество в мен, искам да не я задушавам или обсебвам, не искам тя да страда, но не искам и аз да страдам, писнало ми е.. И тя не е лесен характер, изживяла е много, има проблеми в семейството, понякога е доста затворена в себе си и сама казва, че не знае как да си покаже любовта. Разбирам я, но пак ми е гадно като го прави, нямам и пълно доверие и се тормозя, не мога да изживея хубавите неща.. А искам да съм с нея, не искам да я губя. Понякога се изказвам така, сякаш я обвинявам за нещо, което дори не се е случило и не е направила. Не знам как да действам, не знам какво да направя, как да й имам повече доверие, да я оставя ли да "диша" малко, въпреки че я усещам, че има нужда от мен през почти целия ден.. Искам да изградя сериозна връзка с нея, знам, че тя е сериозна и се отдава на връзките си също, последната и е траела почти 2 години, а тя е била на 13 когато е започнала. Объркан съм, обвинявам себе си, че искам толкова много от нея, че се случва да се сърдя за глупости, ревнувам я, а дори няма от какво. Тя не се харесва, не харесва тялото си, характера си, постоянно се самообижда, 45 кг е, 165 см, а иска да отслабва... Това ме тормози, обичам си я такава, не искам да се променя. Знам, че е минал само месец и половина от както сме заедно и я познавам от едва 3 . Не сме се опознали чак толкова още, тепърва забелязваме плюсовете и минусите си.. Въпроса е, заслужавам ли я и тя заслужава ли мен..? Ако пък съм прекалено добър с нея и не ми пука от нищо, ще и позволя да се качи на главата ми и да си играе с мен, а това най-много го мразя и не го искам.
И двамата се тормозим за глупости и често спорим за такива, не искам да я мъча и да се сърдя за щяло и нещяло, но искам да видя, че и пука за мен, че ме иска, искам да и имам пълно доверие и да не се съмнявам в нищо, да се насладим на положителните неща от връзката... Ще мисля над всички отзиви, надявам се да са доста. Мерси.