limpk0nk3
12-22-2014, 17:28
Имам връзка близо вече 2 години и половина, на 17 съм той е на 19. Връзката ни отначало беше най-хубавото нещо което ми се е случвало, бях влюбена до лудост в него, но когато ме заобича всичко се промени, от дразнения на скандали, не ползввах фейсбук бях загърбила всичките си приятелства,караници, удряния, обиди и началото на това лято ми прекипя оставих го, до 1 месец всичко беше перфектно имах си друг приятел, докато пак не започнах да мисля за него и се събрахме. Така от тогава пак сме заедно 1 месец беше добре излзиахме си навсякъде, при което и спахме и пак се почна "ти без мен на дискотеки няма да стъпиш" , "ако си смениш паролата късаме" , караме се всеки ден, не изпитвам удоволствие дори от целувките ни..... нямаме какво да си кажем, до преди 1 седмица обикалях за коледни подаръци не се бях чувствала толкова щастлива и почнахме да се караме всичко се развали, от друга страна той е 12ти клас и заминава. Аз съм ревнива, но го пускам навсякъде , все пак мисля че това са ни годините да се забавляваме, не сме женени, нямаме деца, но той не мисли по тоя начин, едва ли не ние сме семейство.. Нямам смелост да го оставя защото винаги ми липсва когато го нямам, не ми липсват целувките му, а това да имам човек до себе си ...
Не знам какво да правя, искам тая тръпка като го видя да ми се преобръща всичко.. Искам просто да стоя да гледам момчето до мен и да се радвам, че го имам, но с него това не става, от караници нямам желание за нищо с него. Дори от секса нямам удоволствие...
Какво да направя???????
Не знам какво да правя, искам тая тръпка като го видя да ми се преобръща всичко.. Искам просто да стоя да гледам момчето до мен и да се радвам, че го имам, но с него това не става, от караници нямам желание за нищо с него. Дори от секса нямам удоволствие...
Какво да направя???????