Your Dream
12-22-2014, 20:48
Това е една малко по-различна история. Познавам едно момче от много отдавна. От детската градина. Всъщност, точно от там тръгва тази история. Всички знаем, че децата понякога могат да бъдат жестоки, много жестоки. И това дете беше такова към мен, нещо което преобърна отношенията ни за цял живот. Думите му тогава, толкова нараниха не само мен, но и семейството ми, че за пръв път в живота си се сблъсках с чувство което дълго време дефинирах като омраза.
Докато растяхме отношенията ни се влошаваха, ние не се понасяхме, карахме се, обиждахме се, а учехме заедно. Годините на обучение бяха ад и за нас двамата и за съучениците ни. Тогава, той направи един много мил жест, който каза че не е свързан с мен, но според общите ни приятели (о, да имаме такива) точно заради мен го е сторил. Както и да е, през всичките тези години аз просто го мразех и не се замислях и за една негова постъпка, пренебрегвайки всички подмятания, че ме харесвал, че сме били еднакви характери и т. н. , пренебрегвайки всички наши случайни срещи и как се обръщахме един след друг като деца.
Преди няколко месеца обаче, се оказах неволен свидетел на един доста тежък, за него момент. И освен че се възхитих на силата, с която преминаваше през него без да се оплаче дори веднъж, изпитах и огромното желание да го прегърна. Не беше съжаление, не изпитах жал от ситуацията, а от това че се случва на него.
Исках да го гушна и да му кажа че всичко ще се оправи. Не го сторих. Просто стояхме там, и се гледахме, а аз едва не заплаках заради него. В последствие той се оправи, но оттогава аз не съм същата. Всеки път като се засечем някъде, нещо в мен трепва, същото желание да го гушна, да го питам как е, се появява. За капак и най-добрата ми приятелка ми обяснява, как винаги е мислела че ще сме заедно някой ден.
А аз просто не знам. Колкото повече мисля, толкова повече осъзнавам че съм му простила грешките от миналото, всички груби думи, подмятания, обиди, грозни номера, и че не е било омраза, просто огорчение от моя страна. Но, не знам какво да правя. Толкова пъти ме е наранявал с думите си, че ме е страх дори да го поздравя, не знам дали той ме мрази или съм му неприятна, не знам дали няма да ми се изсмее в лицето, ако опитам да спечеля поне едни добри взаимоотношения.
И просто имам нужда от съвет, от непознати хора, които някак са успели да разберат иначе объркания ми разказ, и които да ме насочат коя е вярната посока. Да рискувам всичко, достойнство най-вече, и да видя какво изпитвам и какво ще стане, или да не опитвам изобщо? И как да потърся път към него, след повече от 20 години омраза?
Докато растяхме отношенията ни се влошаваха, ние не се понасяхме, карахме се, обиждахме се, а учехме заедно. Годините на обучение бяха ад и за нас двамата и за съучениците ни. Тогава, той направи един много мил жест, който каза че не е свързан с мен, но според общите ни приятели (о, да имаме такива) точно заради мен го е сторил. Както и да е, през всичките тези години аз просто го мразех и не се замислях и за една негова постъпка, пренебрегвайки всички подмятания, че ме харесвал, че сме били еднакви характери и т. н. , пренебрегвайки всички наши случайни срещи и как се обръщахме един след друг като деца.
Преди няколко месеца обаче, се оказах неволен свидетел на един доста тежък, за него момент. И освен че се възхитих на силата, с която преминаваше през него без да се оплаче дори веднъж, изпитах и огромното желание да го прегърна. Не беше съжаление, не изпитах жал от ситуацията, а от това че се случва на него.
Исках да го гушна и да му кажа че всичко ще се оправи. Не го сторих. Просто стояхме там, и се гледахме, а аз едва не заплаках заради него. В последствие той се оправи, но оттогава аз не съм същата. Всеки път като се засечем някъде, нещо в мен трепва, същото желание да го гушна, да го питам как е, се появява. За капак и най-добрата ми приятелка ми обяснява, как винаги е мислела че ще сме заедно някой ден.
А аз просто не знам. Колкото повече мисля, толкова повече осъзнавам че съм му простила грешките от миналото, всички груби думи, подмятания, обиди, грозни номера, и че не е било омраза, просто огорчение от моя страна. Но, не знам какво да правя. Толкова пъти ме е наранявал с думите си, че ме е страх дори да го поздравя, не знам дали той ме мрази или съм му неприятна, не знам дали няма да ми се изсмее в лицето, ако опитам да спечеля поне едни добри взаимоотношения.
И просто имам нужда от съвет, от непознати хора, които някак са успели да разберат иначе объркания ми разказ, и които да ме насочат коя е вярната посока. Да рискувам всичко, достойнство най-вече, и да видя какво изпитвам и какво ще стане, или да не опитвам изобщо? И как да потърся път към него, след повече от 20 години омраза?