anonimen311
12-23-2014, 23:38
Имахме връзка почти 3 години. Той учи в чужбина и връзката ни от самото начало беше от разстояние. Това обаче, сякаш никога не беше проблем. Обичахме се много. Поне аз него. Той е първата ми истинска любов във всяко едно отношение...първата дълга връзка, първото "Обичам те", първият....Аз на него не.
Първата ни година заедно беше най-хубава година в живота ми. И макар да беше адски тежко всеки път, когато той заминаваше, след това беше несравнимо, когато се връщаше. Брояхме дните, оставащи да се видим. И наистина беше магическо...всеки път... Усещах, че ме обича, правеше неща за мен, които никои не бе правил. Плачеше с мен, когато трябваше да заминава отново.
Бях готова за всичко на него. След година и нещо той ми предложи да отида при него. Тогава бях 12 клас и вече бях изпуснала сроковете за кандидатстване (там се кандидатства по-рано). Той ми предложи да пропусна една година и да кандидаствам. И аз го направих. Приеха ме. Бяха минали 2 години откакто сме заедно. Започнах обаче да усещам охладляване от него. Замислих се един ден, че вече не иска да прекарваме толкова време заедно. Чувствах се ужасно. Седях по цял ден у нас, потънала в мисли. Един ден не издържах и му споделих. Казах му, че ако ще продължава така ще е по-добре да се разделим. Той тогава беше в сесия и направо полудя. Но какво да направя, не можех да го сдържам повече в мен. В крайна сметка не се разделихме. Но отношението му към мен се промени изцяло. Стана друг човек. Започна да иска от мен ужасни неща. Казваше им желания, аз ги наричам фетиши. Искаше от мен какво ли не.. Опитах се да задоволя нещата, които включват двама ни. Но след всяко нещо, което изпълнявах, идваше още нещо, още по-непостижимо от моя страна. Накрая поиска да спя с друг. И той да гледа. Не го направих.
След това реши, че вече не иска да отида при него. Не можех да повярвам..след толкова време и всичко което направих за нас и за връзката ни... Въпреки всичко аз простих и се опитах да разбера. Имах предложения в 4 университета, два от които бяха в неговия град. Той ме караше да избера един от другите два, с идеята, че сега е последна година и евентуално след това той би дошъл при мен. Но това нямаше как да стане, тъй като имах финансови проблеми, за които той знаеше и единствения начин беше да живеем заедно. Което той очевидно не искаше. Разделихме се началото на това лято. Не се чувстах толкова зле. Все още не знаех какво ще правя с живота си, къде ще уча. Още не бях отхвърлила офертата от неговия университет. Имаше и друго момче, което прояви интерес към мен, аз към него също. Но всичко между нас беше платонично. Той разбра. Върна се отново в България за лятото. Една вечер се прибирах и той седеше пред нас. Искаше ме обратно. Отново ме омая с приказки. Отново искаше да отида при него и да заживеем заедно. И аз понеже го обичам, да ме пита човек защо, веднага повярвах и забравих за това, което се беше случило...за пропиляната година от живота ми...за напразните обещания..за всички ужасни неща, които искаше от мен...Защото когато някой ти предлага нещото, за което винаги си копнеел, твоята мечта..Повярвах му като малко дете. Бяхме си заедно лятото, имахме и добрите и лошите моменти.
Времето напредваше, и в крайна сметка останах в България, но отидох в друг град. Беше ме страх, че така ще е още по-трудно. Но когато той трябваше да замине, отново усетих, че всичко е както преди, отново се разплакахме...не искахме да го има повече това разстояние...И той замина. Заминах и аз. Започнах да уча в големия град. Започнах и работа почти веднага. В началото си писахме, но свободното ми време намаляваше все повече. И си писахме по-рядко. По няколко думи на ден.. И отново се появиха фетишите.
Често оставам сама в нас. Няколко пъти изпадах в много депресирани състояния и просто имах нужда да си говорим с него нормално. Споделях му, че ми е доста трудно да се справям сама с всичко и други мои проблеми. Той уж ме успокояваше, а същата вечер пак започна да ми говори за тези неща. Просто това ми дойде в повече тази вечер и реших, че вече няма смисъл да му споделям каквото и да е. И дори осъзнавах, че края е близо и честно казано ми беше все тая. Но явно така само съм си мислела. Опитвах се да излъжа себе си. Този идеализиран образ, който имах за него, не исках и все още не искам и не мога да повярвам, че се разруши. Това наиситна не е човекът, в когото се влюбих. Или може би е. Просто впследствие се е разкрил. Чудех се много и още се чудя, дали пък аз не съм го направила такъв.
Края на ноември въпросното момче от лятото, което имаше интерес към мен, имаше работа до града, в които съм сега. Беше тук за 2-3 дни и искаше да се видим. Аз се съгласих, дори си помислих, че ако пак изпитам някакво привличане към него, ще му се отдам. И без това нали приятеля ми така иска...Но за жалост привличане вече нямаше.. поне от моя страна...бях останала в хотелската му стая и прекарах там вечерта. Нищо не се случи. Нищо и не исках вече да се случва. Докато лежах там с него си мислех как искам да лежа само с един човек...и колко много го обичам този човек. Разказах след това случилото се на приятеля ми, казах му извода, до който съм достигнала...Той полудя..но за жалост не беше от ревност. Каза ми защо поне не съм направила нещо ...Просто не можех да повярвам...
Няколко дни след това той ми се обади за да се раздели с мен официално.... бях в шок..Изтри ме отвсякъде. Каза да не го търся повече. Сякаш нещо в него прищрака. И така вече месец. В началото си казах ок..няма да го търся..Бях на работа почти всеки ден..Първата седмица беше ужасно трудно, но след това дори се радвах, че ходя защото не мислех толкова за това. Не издържах обаче. Обадих се. Не можех да приема факта, че след толкова време и след всичко, ТОЙ ще е човекът, който ще се раздели с мен. Исках конкретни причини. Каза ми, че вече нямал никакви чувста към мен. В този момент просто не знаех къде се намирам. Аз го попитах как толкова бързо са се изпарили тези чувста. И това беше отговорът, който ме довърши. Каза ми, че е бил с мен от съжаление през последните 6 месеца. Просто не можех да повярвам..и никак не ми се връзваше...след като е бил с мен от съжаление защо идваше да ми се моли да се съберем?! Защо когато видя, че имам шанс да продължа без него, не ме остави тогава?!? Но проблемът беше, че точно преди да се раздели с мен, бях подала молба за напускане. За да мога да се върна за празниците и да съм с него. Хаха. От 5 дни не съм на работа. 5 ужасни дни. По цял ден мисля за това. И по цял ден съм сама в нас... Не мога да спя..нищо не мога да правя..Опитах се още на първия ми ден след работа да се свържа с него. 5 дни му писах и показвах, че съм готова за нещата които той иска. Беше ми интересно дали те са причината да се раздели с мен. Дори отново направих някои неща. И познайте какво. Той отново се подигра с мен. Отново каза да спра да го търся. Вчера го помолих да се видим поне, като пристигна и аз, защото просто искам да ми го каже в очите, че не ме обича вече, и че все пак го заслужавам да се случи на живо след толкова време, а не по телефона. Той се съгласи. И днес ми се обади да ми каже, че съжалява, но нямало как да се видим и наистина иска да спре всякакъв контакт с мен...Защо съм толкова глупава...защо въпреки всичко..този ад, през който преминавам..тези думи които ми каза и всичко, което ми направи...защо аз не мога да се откъсна от него и искам да го видя...защо..Не мога да проумея, защо трябва да се държи така с мен, като с изтривалка и да приключва всичко по възможно най-болезнения начин.
Това е накратко (до колкото успях) моята история...благодаря на тези, които са я прочели. Исках просто да го излея, защото нямам на кого да споделя, а не можех повече да го сдържам в себе си. Желая ви весели празници.
Първата ни година заедно беше най-хубава година в живота ми. И макар да беше адски тежко всеки път, когато той заминаваше, след това беше несравнимо, когато се връщаше. Брояхме дните, оставащи да се видим. И наистина беше магическо...всеки път... Усещах, че ме обича, правеше неща за мен, които никои не бе правил. Плачеше с мен, когато трябваше да заминава отново.
Бях готова за всичко на него. След година и нещо той ми предложи да отида при него. Тогава бях 12 клас и вече бях изпуснала сроковете за кандидатстване (там се кандидатства по-рано). Той ми предложи да пропусна една година и да кандидаствам. И аз го направих. Приеха ме. Бяха минали 2 години откакто сме заедно. Започнах обаче да усещам охладляване от него. Замислих се един ден, че вече не иска да прекарваме толкова време заедно. Чувствах се ужасно. Седях по цял ден у нас, потънала в мисли. Един ден не издържах и му споделих. Казах му, че ако ще продължава така ще е по-добре да се разделим. Той тогава беше в сесия и направо полудя. Но какво да направя, не можех да го сдържам повече в мен. В крайна сметка не се разделихме. Но отношението му към мен се промени изцяло. Стана друг човек. Започна да иска от мен ужасни неща. Казваше им желания, аз ги наричам фетиши. Искаше от мен какво ли не.. Опитах се да задоволя нещата, които включват двама ни. Но след всяко нещо, което изпълнявах, идваше още нещо, още по-непостижимо от моя страна. Накрая поиска да спя с друг. И той да гледа. Не го направих.
След това реши, че вече не иска да отида при него. Не можех да повярвам..след толкова време и всичко което направих за нас и за връзката ни... Въпреки всичко аз простих и се опитах да разбера. Имах предложения в 4 университета, два от които бяха в неговия град. Той ме караше да избера един от другите два, с идеята, че сега е последна година и евентуално след това той би дошъл при мен. Но това нямаше как да стане, тъй като имах финансови проблеми, за които той знаеше и единствения начин беше да живеем заедно. Което той очевидно не искаше. Разделихме се началото на това лято. Не се чувстах толкова зле. Все още не знаех какво ще правя с живота си, къде ще уча. Още не бях отхвърлила офертата от неговия университет. Имаше и друго момче, което прояви интерес към мен, аз към него също. Но всичко между нас беше платонично. Той разбра. Върна се отново в България за лятото. Една вечер се прибирах и той седеше пред нас. Искаше ме обратно. Отново ме омая с приказки. Отново искаше да отида при него и да заживеем заедно. И аз понеже го обичам, да ме пита човек защо, веднага повярвах и забравих за това, което се беше случило...за пропиляната година от живота ми...за напразните обещания..за всички ужасни неща, които искаше от мен...Защото когато някой ти предлага нещото, за което винаги си копнеел, твоята мечта..Повярвах му като малко дете. Бяхме си заедно лятото, имахме и добрите и лошите моменти.
Времето напредваше, и в крайна сметка останах в България, но отидох в друг град. Беше ме страх, че така ще е още по-трудно. Но когато той трябваше да замине, отново усетих, че всичко е както преди, отново се разплакахме...не искахме да го има повече това разстояние...И той замина. Заминах и аз. Започнах да уча в големия град. Започнах и работа почти веднага. В началото си писахме, но свободното ми време намаляваше все повече. И си писахме по-рядко. По няколко думи на ден.. И отново се появиха фетишите.
Често оставам сама в нас. Няколко пъти изпадах в много депресирани състояния и просто имах нужда да си говорим с него нормално. Споделях му, че ми е доста трудно да се справям сама с всичко и други мои проблеми. Той уж ме успокояваше, а същата вечер пак започна да ми говори за тези неща. Просто това ми дойде в повече тази вечер и реших, че вече няма смисъл да му споделям каквото и да е. И дори осъзнавах, че края е близо и честно казано ми беше все тая. Но явно така само съм си мислела. Опитвах се да излъжа себе си. Този идеализиран образ, който имах за него, не исках и все още не искам и не мога да повярвам, че се разруши. Това наиситна не е човекът, в когото се влюбих. Или може би е. Просто впследствие се е разкрил. Чудех се много и още се чудя, дали пък аз не съм го направила такъв.
Края на ноември въпросното момче от лятото, което имаше интерес към мен, имаше работа до града, в които съм сега. Беше тук за 2-3 дни и искаше да се видим. Аз се съгласих, дори си помислих, че ако пак изпитам някакво привличане към него, ще му се отдам. И без това нали приятеля ми така иска...Но за жалост привличане вече нямаше.. поне от моя страна...бях останала в хотелската му стая и прекарах там вечерта. Нищо не се случи. Нищо и не исках вече да се случва. Докато лежах там с него си мислех как искам да лежа само с един човек...и колко много го обичам този човек. Разказах след това случилото се на приятеля ми, казах му извода, до който съм достигнала...Той полудя..но за жалост не беше от ревност. Каза ми защо поне не съм направила нещо ...Просто не можех да повярвам...
Няколко дни след това той ми се обади за да се раздели с мен официално.... бях в шок..Изтри ме отвсякъде. Каза да не го търся повече. Сякаш нещо в него прищрака. И така вече месец. В началото си казах ок..няма да го търся..Бях на работа почти всеки ден..Първата седмица беше ужасно трудно, но след това дори се радвах, че ходя защото не мислех толкова за това. Не издържах обаче. Обадих се. Не можех да приема факта, че след толкова време и след всичко, ТОЙ ще е човекът, който ще се раздели с мен. Исках конкретни причини. Каза ми, че вече нямал никакви чувста към мен. В този момент просто не знаех къде се намирам. Аз го попитах как толкова бързо са се изпарили тези чувста. И това беше отговорът, който ме довърши. Каза ми, че е бил с мен от съжаление през последните 6 месеца. Просто не можех да повярвам..и никак не ми се връзваше...след като е бил с мен от съжаление защо идваше да ми се моли да се съберем?! Защо когато видя, че имам шанс да продължа без него, не ме остави тогава?!? Но проблемът беше, че точно преди да се раздели с мен, бях подала молба за напускане. За да мога да се върна за празниците и да съм с него. Хаха. От 5 дни не съм на работа. 5 ужасни дни. По цял ден мисля за това. И по цял ден съм сама в нас... Не мога да спя..нищо не мога да правя..Опитах се още на първия ми ден след работа да се свържа с него. 5 дни му писах и показвах, че съм готова за нещата които той иска. Беше ми интересно дали те са причината да се раздели с мен. Дори отново направих някои неща. И познайте какво. Той отново се подигра с мен. Отново каза да спра да го търся. Вчера го помолих да се видим поне, като пристигна и аз, защото просто искам да ми го каже в очите, че не ме обича вече, и че все пак го заслужавам да се случи на живо след толкова време, а не по телефона. Той се съгласи. И днес ми се обади да ми каже, че съжалява, но нямало как да се видим и наистина иска да спре всякакъв контакт с мен...Защо съм толкова глупава...защо въпреки всичко..този ад, през който преминавам..тези думи които ми каза и всичко, което ми направи...защо аз не мога да се откъсна от него и искам да го видя...защо..Не мога да проумея, защо трябва да се държи така с мен, като с изтривалка и да приключва всичко по възможно най-болезнения начин.
Това е накратко (до колкото успях) моята история...благодаря на тези, които са я прочели. Исках просто да го излея, защото нямам на кого да споделя, а не можех повече да го сдържам в себе си. Желая ви весели празници.