Cwetelinaa
12-29-2014, 22:28
Здравейте ! Като за начало искам да кажа,че за пръв път пиша във форум за чувствата си.. На 14 съм и не претендирам ,че съм голяма или нещо от сорта ! Искам да споделя историята си и ако може да ми дадете съвет ,без да ме съдите или подигравате по какъвто и да е начин :)
Занимавах се с момче почти 11 месеца. Началото беше просто писане,писах му първа /учихме в едно училище и си пътувахме с автобус заедно/. Имахме много общи теми и интереси.Той е много добродушен по характер . Изведнъж започнахме да излизаме в една компания . Защитаваше ме пред едно момче ,което явно ме мразеше доста ..Абсолютно всеки ден си пишехме и всяка събота излизахме . Много го харесвах и след време осъзнах ,че съм влюбена и реших да му призная моите чувства. Така и стана. Написах му го / знам,че е много детска постъпка,нооо. .. :D / той му отговори,че като се видим ще си говорим по темата на живо.
На другия ден бяхме на рожден ден и излязохме. Той започна пръв каза,че иска време и има чувства ,но аз ще се преместя в друго училище и след като видя как е там /нови запознанства и хора/ ще решим какво да правим.Съгласих се ,нямах друг избор.След това нон-стоп си пишехме ,говорехме ,излизахме.
Лека полека се отдръпнах от тази компания незнайно и за мен защо.Не приключих контактите си с него.Приеха ме в другото училище .
Пак започнах да излизам заедно с тяхната компания заедно. На един рожден ден излязохме навън уж да се видим и той започна да ми говори колко държал на мен и всякакви такива глупости/преди не мислех ,че са глупости/,аз също не останах по-назад :D Целувки,прегръдки и тн. Така още бая дни. Покани ме на рождения му ден , запозна ме с техните /допаднах им хихи :D/ . Пак излязохме навън и пак същото ,само че много по-дълго.Кълнеше се ,че много ме обичал,колко не можел да живее , какво съм за него . Аз бях на 7мото небе от щастие / толкова малко ми трябваше /..Както всичко си вървеше идеално ,започнах да се сърдя за нещо дребно след 1-2 седмици.През това време ми беше бая гадно ,но съм инат и не отстъпвам първа.Сдобрихме се и след 2-3 дни ми написа,че трябва да поговорим сериозно за нещо,но на живо .Веднага се досетих,че едва ли ще е на добре.
Точно на другия ден излязохме и той просто каза,че бил много объркан и не знаел какво да прави,била съм много добра ,но той бил боклук и тн. Най-странното е ,че не е имал сериозни чувства ,за него съм била само мноооого добра приятелка,с която можел да сподели всичко ,но не и връзка. Казах му ,че по-добре да ми бе казал още преди да хлътна толко много . Било му много гадно ,не можел да реже така . Наистина,не мога да го съдя за избора му ,но до вчера да ми кълне в някакви чувства,а днес ... Решихме да си "останем приятели ",въпреки че и двамата знаем - няма да се получи. Писа ми да ме види как съм,какво правя.. Сега просто ми е много гадно.. Та въпроса ми е на какво се дължи тази промяна!?! Аз ли съм виновна или той !?! Как да се държа с него ? Какво да правя?
Занимавах се с момче почти 11 месеца. Началото беше просто писане,писах му първа /учихме в едно училище и си пътувахме с автобус заедно/. Имахме много общи теми и интереси.Той е много добродушен по характер . Изведнъж започнахме да излизаме в една компания . Защитаваше ме пред едно момче ,което явно ме мразеше доста ..Абсолютно всеки ден си пишехме и всяка събота излизахме . Много го харесвах и след време осъзнах ,че съм влюбена и реших да му призная моите чувства. Така и стана. Написах му го / знам,че е много детска постъпка,нооо. .. :D / той му отговори,че като се видим ще си говорим по темата на живо.
На другия ден бяхме на рожден ден и излязохме. Той започна пръв каза,че иска време и има чувства ,но аз ще се преместя в друго училище и след като видя как е там /нови запознанства и хора/ ще решим какво да правим.Съгласих се ,нямах друг избор.След това нон-стоп си пишехме ,говорехме ,излизахме.
Лека полека се отдръпнах от тази компания незнайно и за мен защо.Не приключих контактите си с него.Приеха ме в другото училище .
Пак започнах да излизам заедно с тяхната компания заедно. На един рожден ден излязохме навън уж да се видим и той започна да ми говори колко държал на мен и всякакви такива глупости/преди не мислех ,че са глупости/,аз също не останах по-назад :D Целувки,прегръдки и тн. Така още бая дни. Покани ме на рождения му ден , запозна ме с техните /допаднах им хихи :D/ . Пак излязохме навън и пак същото ,само че много по-дълго.Кълнеше се ,че много ме обичал,колко не можел да живее , какво съм за него . Аз бях на 7мото небе от щастие / толкова малко ми трябваше /..Както всичко си вървеше идеално ,започнах да се сърдя за нещо дребно след 1-2 седмици.През това време ми беше бая гадно ,но съм инат и не отстъпвам първа.Сдобрихме се и след 2-3 дни ми написа,че трябва да поговорим сериозно за нещо,но на живо .Веднага се досетих,че едва ли ще е на добре.
Точно на другия ден излязохме и той просто каза,че бил много объркан и не знаел какво да прави,била съм много добра ,но той бил боклук и тн. Най-странното е ,че не е имал сериозни чувства ,за него съм била само мноооого добра приятелка,с която можел да сподели всичко ,но не и връзка. Казах му ,че по-добре да ми бе казал още преди да хлътна толко много . Било му много гадно ,не можел да реже така . Наистина,не мога да го съдя за избора му ,но до вчера да ми кълне в някакви чувства,а днес ... Решихме да си "останем приятели ",въпреки че и двамата знаем - няма да се получи. Писа ми да ме види как съм,какво правя.. Сега просто ми е много гадно.. Та въпроса ми е на какво се дължи тази промяна!?! Аз ли съм виновна или той !?! Как да се държа с него ? Какво да правя?