betiitu
01-07-2015, 20:22
Прочетете го цялото, наистина е много полезно и поучително :)
След няколко неуспешни опита с момчета мисля че разбрах какво искам и какво не искам от човека до мен и като цяло от живота. Като начало искам да кажа, че НИКОГА никой и нищо не е такова каквото изглежда на пръв поглед. Човек трябва да се убеди абсолютно по всички параграфи, че срещу него седи някой, на който може да се вярва, и чак тогава да споделя с него каквото и да било. Разбира се, това може да отнеме време, но по-добре така отколкото да се привържеш към някой,към когото не си струва. Как разбираме че не си струва ли? Повярвайте ми разбира се и колкото по-скоро го разберете толкова по-добре. Убедих се също, че в днешно време, има толкова болни мозъци, които дори да не те познават, се опитват да ти вгорчат живота. Това са хора без работа, които нямат личен живот или пък имат някакви психически проблеми и измислят какви ли не работи да си разнообразят ежедневието.До преди няколко дни не вярвах, че има такива хора, всъщност вярвах , но го очаквах от някой по-възрастен , отчаян от живота човек, ноо НЕ - явно младите вместо да си гледат собствения живот, те се забъркват в ситуации, от които трудно могат да излязат. Какво имам в предвид ли ? Прочетете по-надолу и ще разберете .
Всичко започна преди няколко месеца. Чисто на шега реших да си направя регистрация в сайт за запознанства и не дълго след това момче на име Стоян ми писа. Отговорих му, защото на снимките изглеждаше симпатично момче - мускулест с
татуировки, на днешно време повечето млади момичета, включително и аз се впечатляваме на подобен външен вид. Та писахме си цял ден, наговори ми много мили неща, аз наивна, и още първия ден вече бях на седмото небе. На вечерта ми поиска номера, и аз не знам с какъв акъл го дадох. Звънна ми, вдигнах, а от другата страна стоеше момиче - представи се като негова братовчедка, Стоян й дал телефона си и й казал да ме набере. Изглеждаше ми странно, но повярвах.
Въпросният Стоян се представи като барман, който през лятото работи на морето, а по принцип е боксьор от София, живял 2 години във Франция. Тази информация я разбирах постепенно. Но накратко е това.
Може би мина месец, в който не го бях чула нито веднъж, но си пишехме всеки ден. Говореше ми всякакви мили неща, бях хлътнала до уши и вярвах на оправданията, защо не ми звъни. А в същото време въпросната братовчедка ми звънеше всеки ден, не ми беше приятно да си говорим, но не исках да бъда в лоши отношения с нея заради Стоян.
След около месец ми се обади и той, по телефона звучеше много притеснителен и срамежлив, което не отговаряше на начина, по който се държеше в чата, но бях склонна да повярвам, че е той, тъй като всеки си позволява да бъде по-разкрепостен докато пише, отколкото докато говори. Звъня ми 2 вечери подред, и в двата случая "малката" беше при него и след като ми затваряше телефона ми пишеше, че не е могъл да говори много заради нея. Та за тези 3 месеца това бяха двата случая, в които чух мъжки глас по телефона. След това следваха хиляди оправдания, че не може да говори - зает е, телефонът му е в братовчедката, не се чувства добре и т. н., и аз вярвах.
Два пъти ме накара да се чуем в Скайп като и в двата случая аз си бях включила камерата и говорех, а той само пишеше - нямал микрофон и камера.. аз пак вярвах. Докато ме гледаше ми говореше, че съм най - прекрасната, че много се радва, че ме е намерил и четейки тези думи аз се разтапях и не мислех за нищо и му вярвах...
Междувременно си пращахме снимки. На първите снимки имаше една татуировка. След това ми каза, че отива да си прави още, прати ми снимки на новите му татуировки. Всичко изглеждаше достоверно. Продължаваше да ми праща снимки, не винаги когато аз поисках, но го правеше. Много важен факт е, че всяка снимка си имаше история, по-късно ще разберете защо. Например прати ми снимка, на която е с костюм, каза, че щял да ходи на вечеря, прати ми снимка, където кара кола, после още няколко, където я разглабя. Историята на тези снимки беше, че някой му е дал кола да я разбие в гората и след това да я разглоби, интересното беше, че дори беше казал и конкретни дестинации, къде отива да я кара и аз вярвах. Има и още много, но няма са ми стигне листа да ги изброя.
Другото интересно нещо е че през цялото време ми говореше колко много ме е харесал, колко съм уникална и заради това иска да се премести да живее при мен. Също така изтъкваше качества, които наистина притежавам и това ме накара да повярвам, че наистина е влюбен в мен колкото и абсурдно да звучи. Търсеше си апартамент в града, в който живея, а когато го питах защо не идва се оправдаваше с това, че изкарва пари за да си купи апартамент. Как да не повярваш нали.
Забравих да спомена, че първиат път, в който ми се обади, тоест един месец откакто си пишехме, ми каза, че ме обича. Първоначално онемях, но после след като не го направи на въпрос докато си пишехме, постепенно забравох този факт. Преди около седмица обаче, докато си пишехме ми го написа, не знаех как да реагирам, каза ми че не е нужно и аз да го казвам, когато съм била готова. След това за пореден път ми каза колко съм била миличка, добричка, земна,красива как съм го била омаяла, от къде ме е намерил такава, как съм знаела какво да кажа, за да го зарадвам, как съм му липсвала докато не му пиша и още и още подобни красиви приказки, които ти звучат толкова истински, че няма как да не им повярваш.
Всички около мен ми повтаряха хиляди пъти, че има нещо гнило в цялата тази работа и заради това не малко пъти съм му писала романи, в които се обяснява защо си мисля, че той бе е човекът, за когото се представя, но след това следваха хиляди оправдания, които ми изглеждаха наистина достоверни. Например - "ако не бях истински защо ще ти казвам, че ще се местя", "ако не бях истински щях ли да ти пиша по цял ден и да помня всичко, което си ми казала", "ако не бях истински щях ли да те запознавам с братовчедка си и да си дам личния номер", "като дойда ако искаш ела с 50 хиляди човека "... и още подобни думи, на които вярвах и всеки път му прощавах.
Когато се държеше странно или пък не ми пишеше с часове ми казваше, че му е лошо. Първоначално не ми казваше какво му е, но после ми каза, че имал проблеми с нервите и когато се ядоса кашля кръв и го боли сърцето.. е как да не го съжалиш.. и затова избягвах да отварям темата, че ми се струва, че ме лъже, за да не го ядосвам. А когато го направех започваше да ми се оправдава, че пак му е лошо, че трябва да го успокоя, че само аз мога да го успокоя и аз какво да правя.. предавах се и почвах да му говоря някакви глупости.
Забравих да кажа, че ми пишеше и от фейсбука на братовчедка си, защото нямало от къде, добре повярвах и на това. Също така когато ми говореше за бившата си ми разказваше истории, които също изглеждаха много достоверни и т. н. А пък когато започнах да му правя проблеми, че не ми звъни ми казваше, че го е страх да не каже някоя глупост, ще когато ми чуе гласчето, сърчицето му се било стопляло.. Как да реагирам на подобни думи? Също каза, че имало някакво момиче, на което бил звънял на ден по 2-3 пъти, тя му казала, че не може така, че бил много ревнив, че е невъзможен и никога нямало да си намери приятелка, но той открил мен и сега го било страх да не ме изгуби.. как да не повярваш и на това, нали?
Дойде момент, обаче, в който под въздействието на думите, които са ми говорили хората около мен, да се замисля и реших да му кажа, че мама ми взима телефона до момента, в който не го видя по Скайп. Оттам почна да ми говори че щял да ми се обади другата седмица. Като питах защо ми каза, че има нещо, което трябва да ми каже, а това ми го повтаряше от много време, но все моментът не бил подходящ. Казах добре и че от него зависи кога ще е следващият път, в който ще се чуем или говорим и си махнах фейсбука. След което ми стана много тежко, два дена ме спрях да плача, исках всичко да е истина, защото ако беше щях да съм много щастлива, но както се очаква - не беше истина. Реших да се разровя малко из интернет и открих цял сайт със снимки на "Стоян", който всъщност бил френски боксьор. Бях в шок и все още съм, надявам се скоро да ми мине. Пратих линка на този или на тази във фейсбук, и попитах какво трябва да е това. Броени секунди след това ме беше блокирал/а. Все още ме мъчи мисълта кой е човекът зад милите думи, най вероятно е тази 15 годишна девойка. Намерих начин да и напиша нещо, но тя не благоволи да ми отговори.
След тази случка се убедих, че не трябва да си правиш регистрации в сайтове за запознанства, че не трябва да се доверяваш на никой, че има много болни мозъци, които измислят абсурдни истории, за да си разнообразят ежедневието. Мисля, че тази случка ми беше един урок, може би се е случила, за да ми отвори очите и за да не бъда толкова наивна и доверчива.
Но пък от друга страна мисля, че ме накара да се замисля и от какво момче имам нужда. Чисто на външен вид момчето много ми харесва, но знам, че околните не възприемат подобни момчета много добре, въпреки че това не е от голямо значение. Разбрах, че добрите качествата, които трябва да притежава не са малко, но най-вече искам до мен мило момче, което не иска да променя нищо в мен и ме харесва такава каквато съм, в същото време искам да се чувствам защитена с него, да съм в безопасност и да знам, че никой и нищо не може да ме нарани. Искам да ме гледа така сякаш с всяка минута се влюбва все повече и повече в мен. Искам да ме подкрепя във всичко и да не ми пречи да постигна целите в живота си. От друга страна не искам да е избухлив и да се ядосва за най-малкото нещо, ревнив може да е, но в определени граници. Не мисля, че искам много, но пък и не мисля, че ще намеря точно това, което търся, защото след тази случка също се убедих, че в живота нищо не става така както си го очаквал, тъй като
аз наистина си представях бъдеше с това момче, колкото и глупаво да звучи и сега когато разбрах истината се чувствам много разочарована, но се надявам, че скоро и това, ще отшуми.
След няколко неуспешни опита с момчета мисля че разбрах какво искам и какво не искам от човека до мен и като цяло от живота. Като начало искам да кажа, че НИКОГА никой и нищо не е такова каквото изглежда на пръв поглед. Човек трябва да се убеди абсолютно по всички параграфи, че срещу него седи някой, на който може да се вярва, и чак тогава да споделя с него каквото и да било. Разбира се, това може да отнеме време, но по-добре така отколкото да се привържеш към някой,към когото не си струва. Как разбираме че не си струва ли? Повярвайте ми разбира се и колкото по-скоро го разберете толкова по-добре. Убедих се също, че в днешно време, има толкова болни мозъци, които дори да не те познават, се опитват да ти вгорчат живота. Това са хора без работа, които нямат личен живот или пък имат някакви психически проблеми и измислят какви ли не работи да си разнообразят ежедневието.До преди няколко дни не вярвах, че има такива хора, всъщност вярвах , но го очаквах от някой по-възрастен , отчаян от живота човек, ноо НЕ - явно младите вместо да си гледат собствения живот, те се забъркват в ситуации, от които трудно могат да излязат. Какво имам в предвид ли ? Прочетете по-надолу и ще разберете .
Всичко започна преди няколко месеца. Чисто на шега реших да си направя регистрация в сайт за запознанства и не дълго след това момче на име Стоян ми писа. Отговорих му, защото на снимките изглеждаше симпатично момче - мускулест с
татуировки, на днешно време повечето млади момичета, включително и аз се впечатляваме на подобен външен вид. Та писахме си цял ден, наговори ми много мили неща, аз наивна, и още първия ден вече бях на седмото небе. На вечерта ми поиска номера, и аз не знам с какъв акъл го дадох. Звънна ми, вдигнах, а от другата страна стоеше момиче - представи се като негова братовчедка, Стоян й дал телефона си и й казал да ме набере. Изглеждаше ми странно, но повярвах.
Въпросният Стоян се представи като барман, който през лятото работи на морето, а по принцип е боксьор от София, живял 2 години във Франция. Тази информация я разбирах постепенно. Но накратко е това.
Може би мина месец, в който не го бях чула нито веднъж, но си пишехме всеки ден. Говореше ми всякакви мили неща, бях хлътнала до уши и вярвах на оправданията, защо не ми звъни. А в същото време въпросната братовчедка ми звънеше всеки ден, не ми беше приятно да си говорим, но не исках да бъда в лоши отношения с нея заради Стоян.
След около месец ми се обади и той, по телефона звучеше много притеснителен и срамежлив, което не отговаряше на начина, по който се държеше в чата, но бях склонна да повярвам, че е той, тъй като всеки си позволява да бъде по-разкрепостен докато пише, отколкото докато говори. Звъня ми 2 вечери подред, и в двата случая "малката" беше при него и след като ми затваряше телефона ми пишеше, че не е могъл да говори много заради нея. Та за тези 3 месеца това бяха двата случая, в които чух мъжки глас по телефона. След това следваха хиляди оправдания, че не може да говори - зает е, телефонът му е в братовчедката, не се чувства добре и т. н., и аз вярвах.
Два пъти ме накара да се чуем в Скайп като и в двата случая аз си бях включила камерата и говорех, а той само пишеше - нямал микрофон и камера.. аз пак вярвах. Докато ме гледаше ми говореше, че съм най - прекрасната, че много се радва, че ме е намерил и четейки тези думи аз се разтапях и не мислех за нищо и му вярвах...
Междувременно си пращахме снимки. На първите снимки имаше една татуировка. След това ми каза, че отива да си прави още, прати ми снимки на новите му татуировки. Всичко изглеждаше достоверно. Продължаваше да ми праща снимки, не винаги когато аз поисках, но го правеше. Много важен факт е, че всяка снимка си имаше история, по-късно ще разберете защо. Например прати ми снимка, на която е с костюм, каза, че щял да ходи на вечеря, прати ми снимка, където кара кола, после още няколко, където я разглабя. Историята на тези снимки беше, че някой му е дал кола да я разбие в гората и след това да я разглоби, интересното беше, че дори беше казал и конкретни дестинации, къде отива да я кара и аз вярвах. Има и още много, но няма са ми стигне листа да ги изброя.
Другото интересно нещо е че през цялото време ми говореше колко много ме е харесал, колко съм уникална и заради това иска да се премести да живее при мен. Също така изтъкваше качества, които наистина притежавам и това ме накара да повярвам, че наистина е влюбен в мен колкото и абсурдно да звучи. Търсеше си апартамент в града, в който живея, а когато го питах защо не идва се оправдаваше с това, че изкарва пари за да си купи апартамент. Как да не повярваш нали.
Забравих да спомена, че първиат път, в който ми се обади, тоест един месец откакто си пишехме, ми каза, че ме обича. Първоначално онемях, но после след като не го направи на въпрос докато си пишехме, постепенно забравох този факт. Преди около седмица обаче, докато си пишехме ми го написа, не знаех как да реагирам, каза ми че не е нужно и аз да го казвам, когато съм била готова. След това за пореден път ми каза колко съм била миличка, добричка, земна,красива как съм го била омаяла, от къде ме е намерил такава, как съм знаела какво да кажа, за да го зарадвам, как съм му липсвала докато не му пиша и още и още подобни красиви приказки, които ти звучат толкова истински, че няма как да не им повярваш.
Всички около мен ми повтаряха хиляди пъти, че има нещо гнило в цялата тази работа и заради това не малко пъти съм му писала романи, в които се обяснява защо си мисля, че той бе е човекът, за когото се представя, но след това следваха хиляди оправдания, които ми изглеждаха наистина достоверни. Например - "ако не бях истински защо ще ти казвам, че ще се местя", "ако не бях истински щях ли да ти пиша по цял ден и да помня всичко, което си ми казала", "ако не бях истински щях ли да те запознавам с братовчедка си и да си дам личния номер", "като дойда ако искаш ела с 50 хиляди човека "... и още подобни думи, на които вярвах и всеки път му прощавах.
Когато се държеше странно или пък не ми пишеше с часове ми казваше, че му е лошо. Първоначално не ми казваше какво му е, но после ми каза, че имал проблеми с нервите и когато се ядоса кашля кръв и го боли сърцето.. е как да не го съжалиш.. и затова избягвах да отварям темата, че ми се струва, че ме лъже, за да не го ядосвам. А когато го направех започваше да ми се оправдава, че пак му е лошо, че трябва да го успокоя, че само аз мога да го успокоя и аз какво да правя.. предавах се и почвах да му говоря някакви глупости.
Забравих да кажа, че ми пишеше и от фейсбука на братовчедка си, защото нямало от къде, добре повярвах и на това. Също така когато ми говореше за бившата си ми разказваше истории, които също изглеждаха много достоверни и т. н. А пък когато започнах да му правя проблеми, че не ми звъни ми казваше, че го е страх да не каже някоя глупост, ще когато ми чуе гласчето, сърчицето му се било стопляло.. Как да реагирам на подобни думи? Също каза, че имало някакво момиче, на което бил звънял на ден по 2-3 пъти, тя му казала, че не може така, че бил много ревнив, че е невъзможен и никога нямало да си намери приятелка, но той открил мен и сега го било страх да не ме изгуби.. как да не повярваш и на това, нали?
Дойде момент, обаче, в който под въздействието на думите, които са ми говорили хората около мен, да се замисля и реших да му кажа, че мама ми взима телефона до момента, в който не го видя по Скайп. Оттам почна да ми говори че щял да ми се обади другата седмица. Като питах защо ми каза, че има нещо, което трябва да ми каже, а това ми го повтаряше от много време, но все моментът не бил подходящ. Казах добре и че от него зависи кога ще е следващият път, в който ще се чуем или говорим и си махнах фейсбука. След което ми стана много тежко, два дена ме спрях да плача, исках всичко да е истина, защото ако беше щях да съм много щастлива, но както се очаква - не беше истина. Реших да се разровя малко из интернет и открих цял сайт със снимки на "Стоян", който всъщност бил френски боксьор. Бях в шок и все още съм, надявам се скоро да ми мине. Пратих линка на този или на тази във фейсбук, и попитах какво трябва да е това. Броени секунди след това ме беше блокирал/а. Все още ме мъчи мисълта кой е човекът зад милите думи, най вероятно е тази 15 годишна девойка. Намерих начин да и напиша нещо, но тя не благоволи да ми отговори.
След тази случка се убедих, че не трябва да си правиш регистрации в сайтове за запознанства, че не трябва да се доверяваш на никой, че има много болни мозъци, които измислят абсурдни истории, за да си разнообразят ежедневието. Мисля, че тази случка ми беше един урок, може би се е случила, за да ми отвори очите и за да не бъда толкова наивна и доверчива.
Но пък от друга страна мисля, че ме накара да се замисля и от какво момче имам нужда. Чисто на външен вид момчето много ми харесва, но знам, че околните не възприемат подобни момчета много добре, въпреки че това не е от голямо значение. Разбрах, че добрите качествата, които трябва да притежава не са малко, но най-вече искам до мен мило момче, което не иска да променя нищо в мен и ме харесва такава каквато съм, в същото време искам да се чувствам защитена с него, да съм в безопасност и да знам, че никой и нищо не може да ме нарани. Искам да ме гледа така сякаш с всяка минута се влюбва все повече и повече в мен. Искам да ме подкрепя във всичко и да не ми пречи да постигна целите в живота си. От друга страна не искам да е избухлив и да се ядосва за най-малкото нещо, ревнив може да е, но в определени граници. Не мисля, че искам много, но пък и не мисля, че ще намеря точно това, което търся, защото след тази случка също се убедих, че в живота нищо не става така както си го очаквал, тъй като
аз наистина си представях бъдеше с това момче, колкото и глупаво да звучи и сега когато разбрах истината се чувствам много разочарована, но се надявам, че скоро и това, ще отшуми.