nikolll_
01-10-2015, 20:43
Здравейте! Моят проблем е относно един мъж (ако мога да го нарека така, съдейки по постъпките му май си е още момченце, но както и да е) Та така..Преди година започнах да се виждам с това момче. В началото нещата не ми изглеждаха сериозни или поне от моя страна не бяха.След известно време отидох у тях и можете да се досетите какво последва..Всъщност обаче само малко се натискахме, но нищо не се случи, защото ние с него нямахме връзка и аз се спрях и не направих нищо( само да кажа, че след като се спрях, той ми каза, че аз съм първото момиче, което му отказва..Да ви кажа честно, почувствах се кофти от случката) След това останахме в леглото и той ме прегърна и заспахме.След тази вечер дълго не ме потърси (горе долу 2 месеца). След тези 2 месеца обаче случайно се срещнахме и веднага всичко си тръгна по старому..Или поне на мен така ми изглеждаше. Започнахме да се виждаме и да си звъним..И така веднъж, когато излязохме, аз му зададох въпроса:"Какви сме ние с него"? Последва отговор от рода, не сме просто приятели..Не останах много доволна от него, разбира се. Затова го попитах директно:"Защо си няма приятелка и защо излиза с мен?" На тези въпроси обаче, учудващо за мен му се развърза езикът (ха-ха) Отговори ми, че не иска да си има приятелка, защото не иска никой да го контролира и така бил свикнал..Не му харесвало някоя да му се обади и да го пита ''Къде е?" и "С кой е?"..Какво да ви кажа..МЪЖЕ...Така след тази вечер се видяхме още 1-2 пъти в един бар.Искам само да подчертая, че през цялото време, откакто започнахме да излизаме, той не спря да ме ревнува и да ми звъни да ме пита..Кога? Къде? И с кого съм?...Така и не си обясних тази негова ревност от къде се взе, ама си беше факт. И така в порядъка на 1 месец отново не се виждахме, понеже беше период, в който пътувах доста. И след този един месец, когато един ден случайно си влязох във фейсбук..Е, познайте какво...Дон Жуан се беше обвързал..След като толкова настойчиво ми обясняваше как не иска да си има приятелка...Но уви, вече си имаше и това беше факт. Скоро дори го видях, а той ми се усмихна и ме поздрави..Е, каква наглост само (Женска логика) Забравих само да кажа, че не усетих кога се влюбих в него, но и това е факт...Жалко за мен, много е трудно да знаеш, че човека, с когото искаш да си..е с друга. Много тежко го понасям, дори спрях да ходя на места, където преди ходих само защото ме е страх, че може да ги видя заедно..Не знам дали бих го понесла.
В безизходица съм наистина...Не спирам да мисля за него. С него прекарах много хубави моменти и сега ме боли да си спомням за тях, но въпреки това заспивам и се събуждам с мисълта за него....
Моля Ви дайте ми съвет, какво да правя...Да продължа ли да се боря за него или да се откажа(въпреки, че не знам как, но знам, че ще ми е много трудно) и да продължа напред....
П.С. Историята ми е малко дълга, ще се радвам ако някой, който се намира в моето положение, ми даде съвет!
В безизходица съм наистина...Не спирам да мисля за него. С него прекарах много хубави моменти и сега ме боли да си спомням за тях, но въпреки това заспивам и се събуждам с мисълта за него....
Моля Ви дайте ми съвет, какво да правя...Да продължа ли да се боря за него или да се откажа(въпреки, че не знам как, но знам, че ще ми е много трудно) и да продължа напред....
П.С. Историята ми е малко дълга, ще се радвам ако някой, който се намира в моето положение, ми даде съвет!