liaxs
01-13-2015, 13:15
дравейте, ще ви споделя една история, ще бъда кратка и максимално ясна. Надявам се тук да открия добри съвети. Така... не знам точно от къде да започна, за да ме разберете и да не се объркате повече от мен. 2014 година, се запознах с едно момче, свято, красиво и умно на 17 години съм. Така, пишехме си дълго време, опознавахме се, излизали сме, но не сме се целували или нещо подобно(никога до сега не съм имала приятел и не съм се целувала) Не защото съм грозна и никой не ме иска... напротив-не съм изолирана от мъжкото внимание, но просто самата аз съм леко капризна и лично не вярвам на момчетата защото в повечето случаи всички говорят и претендират колко те харесват и желаят, но само на думи, действията им са винаги на последен план. Той ми сподели, че ме харесва и иска да бъде с мен, но както казах беше на ДУМИ. Аз също го харесвах не отричам, знаех си, че нищо ама нищо няма да стане между нас дори и да се получи няма да е нещо сериозно, но въпреки това се увлякох и се опитвах да му вярвам, но уви.... изведнъж спря да ми пише, спря да ми звани... Добре, ясно ми беше всичко. Преди това неговият приятел един от наи-добрите му ме харесваше, даже са се драчили заради мен. Приятелят му не веднъж ми е предлагал да се видим, само и единствено за 5 минути само за да ме види ей така.... Винаги съм отказвала, казвала съм му, че не е правилно да се виждам с него при положение, че искам да бъда с приятеля му. Разбираше ме.. но настояваше, а и (момчето което исках) беше спряло да ми обръща внимание, та аз се съгласих да изляза с него. Виждахме се няколко дена подрет, веднъж беше дошъл с цвята специално до нас, винаги го виках там където на мен ми беше удобно, винаги за всичко ми угаждаше, целуна ме просто една обикновенна целувка не беше нещо задълбочено, казваше ми, че наистина е срещтнал момичето което е търсил дълго време всички виждаха промяната в него от разбивач на сърца се превърна в глупаво момче... Даже приятелите му постоянно му званяха когато идваше да ме види дори за 5 минути.. Къде си брат? Пак ли си с нея? Остави го това момиче, знаеш, че харесва приятеля ти.. ноо не той си беше при мен и не обръщаше внимание на техните думи. Искаше връзка с мен, но аз все още бях хлътнала по другия и му казах, че няма как да стане. Той се съгласи с мен отдръпна се изцяло. Минаха месеци... и въпросното момче което аз желаех ми писа отново естествено аз глупавата се радвах, надяваики се да се получи между нас. Видяхме се, беше ми ядосан за това, че съм излизала с приятеля му думите му бяха следните( и какво тои ти купи цветя, угоди ти и ти смъкна звезди и ти веднага се влюби? ) Постоянно се заяждаше с мен, и винаги отваряше темата за него. Оправихме си отношенията, казваше ми, че желае винаги да е до мен, че наистина ме харесва, че иска да оставим всичко случило се в миналото и да се опитаме да бъдем заедно въпреки всико и всички. Той не е от моя град, но сме си близко, винаги казваше утре ще доида да те видя, утре, утре, нооо все не идваше. Всяка вечер си говорихме, цял ден коментирахме разни общи интереси, и такаа. Веднъж случаино попаднах в фб на нещо.. сприятелил се е с бившата си, даже снимката и харесал. Не е фатално не е кои знаи какво но които и да е би се издразнил на нещо подобно при положение, че не беше минало кои знаи колко време от раздялата им... Той е на 21... имал е сериозна връзка 4 години... Здрачихме се обесних му, че не ми е приятно да виждам подобни неща. Обясни ми, че е минал през този път и знае какво е, знае всичко за миналата връзка, грешките ( които не ми сподели) Думите му бяха следните: Аз щом съм се разделил с нея значи е имало защо, направил съм си извода, и няма да направя съшата грешка.. ако имах нещо общо с бившата си нямаше да се занимавам с теб... добре, повярвах му. Месец контактувахме макар и от разтояние, много неща ми сподели, както и аз. Започна да се гради почти връзката която исках.. или поне аз така си мислех. Последно ми се обади и ми каза, че ще доиде да ме види.. чаках, чаках не звънна обадих му се не вдига, писах му игнорира ме. А сега разбрах, че е с бившата си приятелка. Ест от други хора. Преодолях го. Приятелят му (момчето което правише всичко за да му дам един единствен шанс) ми писа отново.. Той съшо не си е в тук Не е в България, но винаги правеще така, че на месеца поне вендъж да ме види си идваше дори за 2, 3 дена.
Здравей как си, как я караш, намери ли си приятел... Каза, че все още ме желае, че съм му един вид слабост... Та чудя се да му дам ли шанс.. Или просто да се отръпна.. искам да му дам шанс, но сякаш има нещо което ме спира.. Вие как мислите? възпитан е и наистина е страхотен като цяло) Притеснява ме това, да не ме преиграе, не мисля, че съм подготвена за подобна ситуация, лесно ранима съм, но за сметка на това съм Много, силна.
Здравей как си, как я караш, намери ли си приятел... Каза, че все още ме желае, че съм му един вид слабост... Та чудя се да му дам ли шанс.. Или просто да се отръпна.. искам да му дам шанс, но сякаш има нещо което ме спира.. Вие как мислите? възпитан е и наистина е страхотен като цяло) Притеснява ме това, да не ме преиграе, не мисля, че съм подготвена за подобна ситуация, лесно ранима съм, но за сметка на това съм Много, силна.