boy93
01-13-2015, 14:12
Аз съм от малък град от както започнах да уча в друг по-голям град след 7-ми клас станах самотен и без приятели до ден днешен-по принцип съм сериозен, срамежлив, рядко общувам с хората и така малко се промениха нещата като започнах университет-станах по-общителен говоря си с колегите, после започнах и работа, където бяха само млади хора като мен и там общувах доста с колегите и сякаш срама ми малко отмина, пък и работата ми беше свързана с клиенти, 2012 си намерих и приятелка, само, че тя е от друг град и рядко се виждахме, докато работих и бях на лекции-по 2-3 дни на 1 седмица, понякога през 2-3 седмици и така, но понеже уча задочно лекциите ми са само няколко седмици, на работа положението стана доста тежко, не можех да издържам там почивах по 2 дни в месеца и работих по 12 часа и реших да напусна и от октомври не съм на работа вече, сега не мога да си намеря работа, пари имам още, записах се и в бюрото по труда, но се чувствам супер безполезен -по цял ден стоя затворен в нас и нищо не правя, през седмица някъде ходя при приятелката ми за няколко дни, тя е ученичка все още/също няма приятели, но е по-общителна от мен/, но като се върна в нас пак същото-имам чувството, че няма да завърша университета и няма да мога да си намеря работа, защото съм затворен и никъде няма да ме искат, нищо че съм работил почти 2 години няква елементарна работа с клиенти-там се преструвах само на забавен, общителен, но всъщност съм много самотен и тази самота ме убива и се депресирам-сигурно има и други като мен, но сега нямам търпение да започна лекции поне да съм сред хора и едва ли ще работя нещо по професията, защото не мога дари курсовите проекти да си направя имам чувството, че съм затъпял, и това ,че имам приятелка също ме промени до някъде, но не сме винаги заедно-догодина завършваме и двамата и искам да заживеем заедно и да си намерим хубава работа , да имаме дете, но тези неща ми се струват толкова нереални, дори ми се струва, че започвам да писвам на приятелката ми с моето сериозно държание и постоянно да и говоря все едно съм нейн баща, а не гадже, но просто такова ми е държанието като на възрастен човек, а тя иска да се забавлява, да купонясва, а аз не и давам това аз постоянно и казвам, че пушенето е вредно, че не трябва да харчи пари за глупости, не трябва да пие прекалено алкохола е вреден, и такива разни неща, които родителите казват на децата си, както тя вика, че "философствам" само-не знам въобще дали ще ме изтърпи-момче, което не излиза никъде и само стои в тях и гледа тв и стои на компютъра+това съм и грозен и кльощав нямам никво самочувствие-не съм ходил на плаж от 2006 може би, защото се срамувам от тялото си и няма и да отида-дори лятото стоя в нас и не излизам никъде или ходя с дълги дрехи,но съм си такъв някъв тъпак, който ще си умре сам предполагам -за сега единствените близки хора са моята приятелка и родителите ми-нямам друг до себе си стоя в 1 стая по цял ден и като съм сред много хора направо се чувствам невидим, съучениците на приятелката ми се чудят как може да ходи с такъв загубеняк само я засрамвам и то е нормално, защото не се вписвам в днешното поколение, разбиранията на младите хора са различни от моите...поне като изкарвах сам пари помагах на наще финансово, плащах сметки, а сега не мога вече и се чувствам много зле от този факт-дори трябва да им искам пари за семестъра а ми е супер неудобно и е срамно млад човек като мен да не работи и да е безполезен на обществото...може би хората, които не учат, на които не им пука те ще успеят, защото са отворени, общителни и е винаги успяват, дори и без образование-и винаги съм се чудил защо така става, защо добрите хора никой не ги уважава и на никой не му пука за тях, пък и колкото добро съм правил добро не съм видял от никого...