Въпрос към двата пола : Криете ли нещо от половинките си?

[kaRamella]

Вчера се чудех дали да направя тема и преди малко засякох тази статия
http://www.teenproblem.net/a/1-lubov_and_sex/45658-neshtata-koito-vseki-mazh-krie-ot-polovinkata-si/
Та ... реших да ви питам
Криете ли нещо от половинките ви? Някаква специална тайна,нещо от личния ви живот. Имате ли напълно личен живот или споделяте всичко ?
И разбира се - От колко време сте заедно с вашият партньор ?

[marilyn]

Заедно сме от 2 години без 2 месеца. Не крия нищо от него, още от самото начало сме честни един с друг. Разказвала съм му за предишните връзки, за всякакви неща, свързани с личния ми живот. Сега няма какво да крия от него, а и не искам.

[EvaLine]

Ние сме заедно от 4г и половина. Не мога да кажа ,че не крия нищо от него. И ние сме си споделяли всичко. И сме си били честни един със друг(поне аз) Нямала съм никави тайни от него. Но някой неща си ги запазвам за себе си,такива дреболии или с цел да си спестим излишни скандали и главоболия,дори и спор примерно.. :)

[EvaLine]

Не смятам ,че абсолютно всичко трябва да се казва на един мъж,от гледна точка на мъжете ,това сигорно се отнася и за нас жените ..!

[nepowtorima]

С приятеля ми бяхме заедно 1 година и не мога да кажа, че никой от двамата е казвал всичко.
Да вярно, че сигурно е хубаво и по-добре така, но и не смятам, че е нужно всеки да е до такава степен в живота на другия, че той да си няма личен живот(неща, които другия просто няма смисъл да присъства/знае). Но нямам предвид за неща свързани с други хора, които биха могли да засегнат връзката ви или нещо подобно..

[tori]

Реално няма как един човек да знае абсолютно всичко, все има нещо неизказано,пропуснато нарочно или по грешка. Отделно дето мисля, че ако знам наистина всичко, ще ми е безинтересно. И не говоря за опашати лъжи, изневери и огромни неща - напротив, винаги съм честна с него - а по-скоро за някакви дреболийки, които по никакъв начин не го засягат. Заедно сме от месец и малко, но в предната си връзка бях пак на същия принцип.

[102]

да
срамни буби в гащите

[LoadRunner]

Реално няма как един човек да знае абсолютно всичко, все има нещо неизказано,пропуснато нарочно или по грешка. Отделно дето мисля, че ако знам наистина всичко, ще ми е безинтересно. И не говоря за опашати лъжи, изневери и огромни неща - напротив, винаги съм честна с него - а по-скоро за някакви дреболийки, които по никакъв начин не го засягат. Заедно сме от месец и малко, но в предната си връзка бях пак на същия принцип.

Напълно съм съгласен с теб, примерно ако някой път се случи така че му кажеш че не ти се излиза но иначе ти се излиза а всъщност имаш огромна пъпка на челото, добре е да не го казваш, а просто да кажеш че те боли глава. С две ръце съм за тези лъжи.
Иначе искаш да кажеш че с този с който си заедно от 41 години сте всъщност от месец и нещо, а биеш постоянно тъпани че го обичаш и бла бла?

[DarkTemplar]

Не смятам ,че абсолютно всичко трябва да се казва на един мъж,от гледна точка на мъжете ,това сигорно се отнася и за нас жените ..!
Мда, същото е и от мъжка гледна точка. И не е толкова въпросът до пола, колкото до характера. Някои хора просто не могат да приемат едно или друго, затова трябва им се пресява част от информацията за доброто на връзката ви.


Иначе искаш да кажеш че с този с който си заедно от 41 години сте всъщност от месец и нещо, а биеш постоянно тъпани че го обичаш и бла бла?
Да не би да вземаш за чиста монета всичко, което прочетеш тук?

[tori]

Иначе искаш да кажеш че с този с който си заедно от 41 години сте всъщност от месец и нещо, а биеш постоянно тъпани че го обичаш и бла бла?
Хахах, тва за 41та години нали знаеш, че е ебавка? Оня, който си обичам, си го познавам от достатъчно време, за да знам, че го обичам и такива работи. Разводняваш темата с тия работи.

[an7raks]

Да, има неща, които не споделям, но те не я засягат по никакъв начин. Не обичам, примерно да говоря за бивши и т.н... Нито за моите, нито за нейните.
Мисля че е нормално всеки да си има лични неща, които да не е задължително да споделя с другия, освен ако те не го засягат.

[DisappointedDreamer]

Не споделям много неща, главно заради характера ми. Имам навика да се затварям в себе си, когато съм тъжна или ядосана, разочарована, и т.н. Много често тази черта на характера ми е правила проблем във връзките, които съм имала, което не е хубаво, но ми е трудно да се 'променя'. Просто споделям каквото и да е било в моменти на слабост, любов, щастие и тогава, когато го искам, а не когато не попитат.

[LoadRunner]

ссссссссстига бе
заблудихте ме честно

[tori]

ссссссссстига бе
заблудихте ме честно
:lol: Не си първия изгорял.

[lisi4ety]

Реално няма как един човек да знае абсолютно всичко, все има нещо неизказано,пропуснато нарочно или по грешка.

дъа
умишлено не крия нищо, особено като се има предвид, че той е най-близкия ми приятел
чак е притеснително колко много неща за мен знае.. ;д
иии заедно сме от година почти

[CherinkaVersion2of2]

колкото по-малко знаят хората, толкова повече те обичат. хахахха

[therichbitch]

Зависи от дефиницията ти на "крия". Ако ме попита нещо и е сериозно, няма да скрия никога, но всеки индивид в крайна сметка е отделна биологична единица и му е заложено в природата да не споделя 100% от себе си и ресурсите си с другите индивиди. Така че- да, има неща, които не знае, но те не изкривяват представата му за мен като човек, характер и мироглед.
Освен това съм достатъчно пристрастена към "благородните" лъжи, все мънкам и дрънкам да не вземе да му стане мъчно.

[NomNomNom]

Та, да съмаризирам, знам какво може да предизвика дискомфорт у всеки който е около мен, съответно мълча на подобни теми или оказвам само подкрепа. Просто съм такава, егото ми е вкарано в кутийка, и ако случайно е наранено, си стоя и си трая сама , докато не се взема в ръце и не измисля решение, без хора да страдат.

Пример : ако чувствам , че искам да се похваля за успех на работа - не го правя. Всичко, което искам да кажа и ме кара да се чувствам добре, означава, че може да накара някой да се почувства зле. Ако ще го правя, го правя пред хора, които имат успехи на работа,и не пред такива, които скоро са започнали нова работа, или имат проблеми на текущата.

Пример : ако искам да споделя нещо ново, което съм научила - си мълча пред хора в същата среда, които не знаят толкова много, или хора, които все още се опитват да се докажат в средата и са на около моето ниво. Споделям на някой, който има много повече самочувствие от мен или на някой, който не е в моята среда изобщо - той/тя би се зарадвала за мен, дори и не разбира напълно защо съм ентусиазирана.

Пример : мълча си за щастливата връзка, пред приятелите ми, които нямат връзка от години.

Пример : мълча си за успехите на приятеля ми пред мъже, които са на около неговите години, или мъже, които нямат приятелка, която да ги обича толкова много.

А истината е грозна и отвратителна и повечето хора не я приемат - във всеки един момент може да започнат да те ядат червеите, че личността ти е продукт на гените и средата ти, т.е. ти не си ти, а си продукт на причинно-следствени връзки - мнението и чувствата ти нямат значение, и т.н., и че алтруизмът е егоизъм и е заблуда, че е по-добър или по-лош от егоизма, защото двете понятия нямат обективен смисъл.

Нормално е да е трудно, да я приемеш. Хората не са свикнали също, когато нещо им се струва вярно, първо да опитат да докажат, че е невярно и тогава да го приемат за вярно.

Хората имат очаквания и надежда, и след това се сблъскват с разочарованието.

Нивото на самоконтрол се определя от нивото и дълбочината на себепознанието, и който смята, че се познава напълно добре, греши.

Личността , ако трябва да я представя във вид в една равнина, е равнобедрен триъгълник с близка до безкрайност дължина на катетите, с един ъгъл в дъното и два в безкрайността, където в дъното имаш генетично наследство = вродени инстинкти + влияние на средата = придобити инстинкти + психичен апарат , където задоволяваш и паузираш желания, които не е добре да изпълняваш точно в момента, позовавайки се на инстинктите. Нагоре посока другите ъгли , инстинктите мигрират в осъзнати или неосъзнати следствия провокирани от стимул.

Та, с подходът на детерминизма се работи чисто и лесно, и разбира се, достигането до по-дълбого себепознание води до сълзи, сополи, драма, стрес, страх, кризи, но с цел намаляване на на разхода на енергия, в един момент нещата се приемат по-леко или изпадаш в периоди, в които не искаш да търсиш нищо ново.


Та, който и да живее с мен, трябва да е способен 1% от времето ( веднъж на няколко месеца ) да чува нещо по-въпроса, или просто да приеме без сополи реалността, в замяна давам енергия каквото може друго да е прекрасно, и очевидно всичко това можеш да го впрегнеш в предимство, стига да не се налага никой около теб да го знае.

Така всички се усмихват и са щастливи, ти също, и се чудиш пак - ок, какъв точно е механизмът на съпричастността и съчувствието, и дали до някаква степен е физически обусловено - т.е. когато разбираш някого, да отделяш определен хормон, който да провокира желанието ти да помогнеш или да затъжиш.

Нямам какво да крия, освен, че "дядо коледа" не съществува.

[TheDeath]

Има неща, които не съм му казвала, но просто не е ставало дума за това, нямам нещо, което да крия и да не искам той да разбере. Заедно сме от 9 месеца , вече почти живеем заедно. Аз знам доста за живота му, както и той за моя, но във всеки момент се присещаме да си разкажем нещо от миналото, което не сме си споделяли.Разбира се, има неща, които не бих му казала, като например подробности за интимния ми живот преди него, знае с колко мъже съм била, но не и подробности. същото е и при мен, знам за неговите похождения, но не искам детайли :)

[LadyDi]

Нищо не крия.
Има неща, които трябва да се кажат, а има и такива, които споделям, когато и ако ме попитат.
Но не крия нищо. Тайните и скритите неща не са в полза на никоя връзка. Определението за личен живот, който изисква някакъв вид тайна от половинката, ми е непонятно.

[MsLostTreasure]

Колкото и да не ми се иска, понякога крия... Но това не е защото не искам да споделям, а защото знам че ще станат разправии