Обещах си.

[OverDrive]

Здравейте, може би ме помните от други теми. Ще започна със супер кратка предистория и ще мина по същество. Преди години имах щастието да се запозная с едно от най-прекрасните момичета. Беше първата ми любов и бях много привързан към нея. След невероятна половин година всичко се уталожи и нещата тръгнаха надолу. Поехме, доста цивилизовано, в различни посоки като и до ден днешен можем да си говорим, но според мен и двамата искаме като просто познати. Та, колкото и нормално да се разделихме аз бях смазан. Надежди, планове, любов. Бях страшно наранен и го преживях малко бавно. И изведнъж се пречупих. Дойде този момент в живота ми, в който пожелах промяна. Исках да стана перфектният, ТОЙ, която всяка жена желае. Започнах да се занимавам с фитнес, започнах да се интересувам от изкуство макар и само, за да обогатя общата ми култура. Любовта ми към четенето и литературата само се засили. И от части постигнах каквото исках. Не станах перфектен, но станах желан. И това подхранване на егото ми ми беше достатъчно да запълни празнината, която тя остави. След време обаче се почуствах сам, макар и сред много хора. Нещата, които правих преди, за да се харесам ми станаха хобита и продължавам усилено да ги правя. Спря да ме интересува как ме приемат другите единственото важно нещо се превърна мнението ми за самия себе си. Винаги съм самокритичен и искам още. Но също така станах, както ме наричаха много момичета, много отдръпнат и дистанциран. Не се влюбвам, не се привързвам, не превръщам приятелката ми в центъра на света ми, а подреждам приоритетите си по различен начин. Може би това ми пречи да имам сериозна връзка при положение, че работя, уча, тренирам и се старая да отделям време за книги, филми и обогатяване. В общи линии инвестирам цялото ми време в идеята да стана по-добър за себе си. И се появи тя. Друго момиче. Цялото запознанство стана наистина невероятно ненадейно, но съм доволен, че се получи така. Тя е няколко години по-голяма от мен, но това не я притесни. Много чатове. Дневната ни заетост ни пречи да се виждаме, но наскоро успяхме да намерим време и беше... уау. Мога само да възкликна. Запознах се с нея заради красотата й, но се привързах към нея заради прекрасното й излъчване, безспирната й енергия, сладкото френско "р"... С цялата си същност тя ме вдъхновява, а това е нещо, което не съм получавал никога. Но си обещах да не бъда наранен. Въпреки че си пишем доста често, обещаваме си утре отново да си пишем, казваме си кой къде е, с кого е. Питаме се как минават дните ни. За човек, който чете и се сблъсква с хиляди думи ежедневно и още повече обожава да говори мен ме е страх от думите. Не мога да се примиря с "влюбвам се". Не, не е правилно да кажа, че не мога да се примиря, а просто на този етап е твърде рано дори да си го помисля. Знам, че тя е най-доброто, знам че не искам да оплесквам отношенията ни. Проблема е, че това е един от малкото случай, в които се боря със себе си. Всеки път когато се зарадвам за нещо свързано с нея започвам да се отдръпвам, за да не се самонавивам и да не се нараня сам. Може би темата ми ще ви се стори много егоцентрична, но това съм аз и не искам да създавам грешно впечатление нито за мен, нито за нея, за да се опитате, при доброто ви желание, да ми дадете обективен съвет. А въпроса е: дали да се впусна, дали да се оставя да бъда ранен с идеята, че мога да бъда щастлив? Благодаря на прочелите.

[VinDiesel]

Няма логика в твоето мислене, цял живот ли ще се спираш от това да бъдеш с жена? Ще умреш като овца без история ли?

Това че преди не ти се е получило, останал си разочарован е напълно нормално и се случва на всички ни, всеки е имал първата си любов през живота, в 99,5% от случаите тя завършва с раздяла.

Не се прави че си със студено сърце, това момиче може да те накара да обичаш още по-силно и да си много по-щастлив от преди.

Не изпускай шанса си, защото изпуснеш ли го, някой ден ще съжаляваш и то много.

[fifince93]

Защо би стартирал връзката си с нея с нагласата, че ще бъдеш наранен. Няма човек, който да не е преживял раздяла да не е бил изоставян, или поне аз не познавам такъв човек. Ако всеки човек след раздялата си с голямата си любов се заричаше като теб, дали нямаше всички да бъдем сами на този свят. Имаш голяма възможност пред себе си не я подминавай, това момиче може да отключи най-добрите ти качества, качества, които дори не си подозирал, че притежаваш. Една раздяла не бива да те сломява така, на всеки му е тежко, но намира сили, става и продължава и намира по-добър човек за себе си от предишния, както е в твоят случай предполагам. Самият ти искаш да изживееш емоцията свързана с това момиче, не се лишавай от нея :)

[bonfire]

Не наказвай себе си и момичето заради минали неща. Дай й/ви шанс.

[obicham_te]

Ако "влезнеш" в нова връзка с нагласата, че ще бъдеш наранен, то именно така ще стане. Забелязал ли си, че когато мислиш положително, ти се случват хубави неща, а когато негативно - все гадни.

Отговорът идва от сърцето ти, не от нашите съвети. :)

[Azoria]

С тази нагласа само си вредиш. Естествено,че щом се искате и двамата - трябва да се вземете. Няма гаранция,че няма да се нараните,но това е част от личностното израстване. Пък и да живееш изолиран от нещо, което очевидно ти е необходимо е сигурно далеч по-гадно.

[fitnesspro.bg]

Не наказвай себе си и момичето заради минали неща. Дай й/ви шанс.

+1

[LadyDi]

Ако те е страх, че ще си ожулиш коляното, вкъщи ли ще си седиш? Ще пропуснеш ли всички хубави неща, които могат да се видят навън?
Бариерата е в главата ти и ние няма как да вземем решението вместо теб. Ако смяташ, че си заслужава да се лишаваш от емоции, само за да се опазиш от нараняване, тогава го прави.
Но животът е хубав само когато е емоционален. Сега си си самодостатъчен, но в един момент ще ти писне да живееш само със себе си. Хората принципно са създадени, за да бъдат по двойки.

Между другото, не виждам защо се страхуваш, при условие, че не си бил наранен...

[pilencetoto]

Няма как цял живот да се пазиш. А и за какво? Имай малко повече доверие в хората, това, че веднъж си бил наранен, не значи, че винаги ще е така. Ами замисли ли се, че може пък ти да нараниш нея????? То пък няма да е интересно, ако няма разнообразие. Това ни учи да сме по -силни. Хвърли се в тази връзка.. пък каквото ще да става.Светът няма да се свърши. Ще оцелееш отново.

[lovelemons97]

Не мога да се примиря с "влюбвам се". А въпроса е: дали да се впусна, дали да се оставя да бъда ранен с идеята, че мога да бъда щастлив?
Защо се страхуваш да се влюбиш?Според мен щастлив е този, който чувства.Вмомента се залъгваш със своето щастие.Всеки иска да бъде обичан, но повече иска да обича.You give love a bad name.Мое мнение. :)

[RapExotic]

Причината е, че все още не си преживял старата си любов. Още ти държи влага. Сподели това с новото си момиче, за да е на ясно с това, а не да се чуди защо се държиш студено. Дай си шанс. С времето тя ще ти помогне да превъзмогнеш тези мисли и да се отпуснеш. Само че чатовете не са достатъчни. Трябва повече жив контакт.

[OverDrive]

Никога не съм казал, че сърцето ми е студено, просто при мен отнема повече време, за да се привържа. Утре сме се разбрали да се видим. Но няма да бързам с нея. Искам всичко да е както трябва. Не искам да си давам напразни надежди. Не искам да бъда разочарован. Искам да си дадем време да се опознаем.

[plama4e]

Не наказвай себе си и момичето заради минали неща. Дай й/ви шанс.

Точно и ясно казано.

[NomNomNom]

Ако не те привличаше сексуално, би ли би приятел с нея - бихте ли били най-добри приятели и били се оженил за нея, ако не - няма смисъл.

[OverDrive]

Доста прибързано е да се говори за женитба, но все пак мисля, че отговора е да. По много причини. Неща, които преди са ми се стрували недопустими сега ми се струват изключително нормални - например контролиращите въпроси - къде си, с кого си, какво ще правиш, как мина деня ти. Такива неща досега не съм допускал дори във връзките ми. Просто искам да е моето момиче. Най-красивото нещо в живота ми, най-добрият ми приятел, най-мъдрият ми съветник, най-добрият слушател. Искам да съм там за нея когато е щастлива и да опитам да я направя щастлива когато е нещастна. Според мен това отговаря на въпросите те.

[an7raks]

не превръщам приятелката ми в центъра на света ми, а подреждам приоритетите си по различен начин.

В това няма нищо лошо. Глупаво е буквално тя да става всичко за теб.

Приеми я като едно прекрасно допълнение към ТВОЯ живот и давай смело! Дори и да се разделите, тя не е всичко за теб, нали?