guliaa
01-28-2015, 15:45
Здравейте.. не знам дали някой ще ме разбере,защото и аз не се разбирам вече. На моменти сякаш не мога без него, казвам си каквото е правил е правил, няма да разбера и няма смисъл да се тормозя излишно важното е това,че сега съм щастлива, и в другия едвам стоя и не мога да мисля за нищо друго освен това дали ми е изневерил и дали ме лъже всеки ден в очите. Излизаме и ни е много хубаво заедно, но като се прибера се чувствам ужасно. Гледа ме, държи се мило всичко е идеално, но аз съм нещастна. Имам чувството, че ме гледа в очите и лъже и аз не знам и това ме убива.Не казвам че винаги е така, но се случва на моменти когато не мога да ги игнорирам тия мисли, в повечето случаи гледам да го правя, и в един момент ми избива и не издържам.Всеки ден с тези съмнения. Разделяли сме се много пъти за 1 2 дена детска работа знам.. но последния път така ме нарани и въпреки това му простих. Исках само да е искрен с мен. Каза ми, че се целувал с друга и му простих за някой може да е глупаво за други не всеки с принципите и разбиранията си. Но когато го попитах след 2 месеца когато отново успях да му повярвам поне малко, че този път всичко ще е различно, чувствам как ме лъже. От 1 месец му говоря за това вижда как се тормозя ако го бил направил щял да ми каже та поне да не съм говорила само за това.. но е очевидно как лъже. Говорих с него казах му съвсем нормално и откровено,че даже ще се радвам ако ми каже, че го е направил,защото това всеки ден да се съмнявам ме съсипва още повече и дори да има шанс сега всичко да е добре защото сякаш след тази раздяла започнах нова връзка с този човек коренно различно е всичко и не искам да го пропиляваме. Казах му, че знам че ме обича просто тогава наистина и двамата направихме много глупости,че виждам че сега е различно и че ако ми каже дума няма да обеля за това че ще му го простя и ще си продължим спокойно връзката и че всичко може да е повече от хубаво. И идва едно "оф, не съм" даже като го казва той не си вярва как очаква аз да повярвам? Просто само рева, толкова се измъчвам,че не го знам разбирате ли.. предпочитам да го знам, да знам, станало е направил го е добре бе добре какво мога да направя ще го приема, знам че ще мога и че бих го простила но това всеки ден да се съмнявам не мога просто се съсипвам. Дразни ме това, че дори да го е направил и да знае, че бих му простила той пак няма да го направи,защото сам пред себе си не иска да приеме,че го е направил. А аз очаквам да ми каже, има ли някакъв шанс изобщо да го пречупя някак и да го накарам да го направи.. и да се държа добре и да пробвам с лошо ако е решил няма да ми каже, но как да продължа като всеки ден се питам тези неща и се съмнявам това чувство направо ме убива и разкъсва отвътре. И най-лошото е,че изобщо не ме разбира "какво толкова го мислиш" понякога наистина си мисля аз ли съм някаква побъркана или той е прекалено повърхностен. Благодаря на всеки който го е прочел и моля ви без осъдителни коментари и без това от това по-зле няма накъде.