Просто искам да споделя...

[_Whatafucknworld_]

Имах дядо...беше много добър човек, не беше безгрешен, но беше много добър. Ангел...същински ангел...Беше умен, толкова умен, колкото да поучава всички около него...съжалявам, че нямах шанс да науча повече от него...Беше чувствителен...една дума да му кажеш, помнеше я дълго...Когато бях дете, той не беше толкова особен човек за мене...понякога не го забелязвах...съжалявам, че сега и да искам, не мога да го видя...не мога да го прегърна, не мога да усетя аромата му, не мога да му се радвам...Обичаше ме много, толкова много, че никога не ме е наранявал...никога не ми е казвал нито една лоша дума...много съжалявам, че макар и рядко аз съм го наранявал, макар и да съм бил малко дете и да не съм знаел какво върша...Почнах да го разбирам с годините...и точно когато го обичах най-много, съдбата реши да ми го отнеме...не исках да вярвам, че може да си случи...беше силен мъж и никога не съм си го представял завит, студен и овяхнал...просто не исках да си го помислям...Очите му бяха отворени...тръгна си с отворени очи, точно в деня в който ни беше видял тримата заедно - тримата му внуци...сигурно е имал още дела да върши...Осъзнах наистина колко ми е скъп, едва когато той си отиде...Той беше уникален...Сега сигурно ме гледа отгоре и се възхищава на успехите ми които постигам всеки божи ден, същевременно и се възмущава на групостите които върша понякога...ех...имам си слабости, да...и то какви...Само искам да кажа, че той винаги ще живее в душата ми, в сърцето ми, в съзнанието ми и аз ВИНАГИ ЩЕ ГО ОБИЧАМ, винаги...Ох дядо...защо остави клетия си внук...и другите ти внуци и много други, така беззащитни ? Защо ни лиши от святата си любов ? Въпреки всичко,....още те обичам...

[Challenger]

Имах дядо...беше много добър човек, не беше безгрешен, но беше много добър. Ангел...същински ангел...Беше умен, толкова умен, колкото да поучава всички около него...съжалявам, че нямах шанс да науча повече от него...Беше чувствителен...една дума да му кажеш, помнеше я дълго...Когато бях дете, той не беше толкова особен човек за мене...понякога не го забелязвах...съжалявам, че сега и да искам, не мога да го видя...не мога да го прегърна, не мога да усетя аромата му, не мога да му се радвам...Обичаше ме много, толкова много, че никога не ме е наранявал...никога не ми е казвал нито една лоша дума...много съжалявам, че макар и рядко аз съм го наранявал, макар и да съм бил малко дете и да не съм знаел какво върша...Почнах да го разбирам с годините...и точно когато го обичах най-много, съдбата реши да ми го отнеме...не исках да вярвам, че може да си случи...беше силен мъж и никога не съм си го представял завит, студен и овяхнал...просто не исках да си го помислям...Очите му бяха отворени...тръгна си с отворени очи, точно в деня в който ни беше видял тримата заедно - тримата му внуци...сигурно е имал още дела да върши...Осъзнах наистина колко ми е скъп, едва когато той си отиде...Той беше уникален...Сега сигурно ме гледа отгоре и се възхищава на успехите ми които постигам всеки божи ден, същевременно и се възмущава на групостите които върша понякога...ех...имам си слабости, да...и то какви...Само искам да кажа, че той винаги ще живее в душата ми, в сърцето ми, в съзнанието ми и аз ВИНАГИ ЩЕ ГО ОБИЧАМ, винаги...Ох дядо...защо остави клетия си внук...и другите ти внуци и много други, така беззащитни ? Защо ни лиши от святата си любов ? Въпреки всичко,....още те обичам...

Не можеш да си представиш колко добре те разбирам. Да почива в мир!

[_Whatafucknworld_]

Благодаря...би ли споделил/а за случилото се ?

[VinDiesel]

Искрено съжалявам за загубата ти, дано твоят дядо почива в мир!!!

Аз дори не съм имал дядовци, защото са починали доста млади, преди да се родя.
Не съм имал възможността да ги видя на живо, да ги прегърна, да им споделя каквото и да е, да й искам съвети.
Запомни дядо си с добро, радвай се че си имал възможността да го познаваш и запази спомена за него в сърцето си!!

[_Whatafucknworld_]

Искрено съжалявам за загубата ти, дано твоят дядо почива в мир!!!

Аз дори не съм имал дядовци, защото са починали доста млади, преди да се родя.
Не съм имал възможността да ги видя на живо, да ги прегърна, да им споделя каквото и да е, да й искам съвети.
Запомни дядо си с добро, радвай се че си имал възможността да го познаваш и запази спомена за него в сърцето си!!
Благодаря! Това, което каза беше много позитивно и наистина ме мотивира! Благодаря...

[haritov]

смъртта е част от живота утре те има после те няма

остават спомените а ти го помниш по чудесен начин

запомни че когато изпиташ такива топли чувства това е той че той живее в теб по този начин ще можеш да си с него всеки ден

[bonfire]

Моите съболезнования!
Радвай се за спомените с него, пази си ги в сърцето и винаги когато ти е тежко взимай сили от там и знай, че той не би искал да се предадеш. Давай само напред - те скъпите ни хора си живеят в сърцата ни, независимо дали са с нас физически или не.

[npp]

съжалявам, но проблемът с тези неща е, че онези които докарват смъртта на света, не са оставили нито инструкции, нито възможност, за това (как) смъртта наистина (може) да бъде напълно преодоляна така щото (наистина) да има изобилен и вечен живот за всички, иначе бързаха да (о)съдят всички, и това бяха духовните беззаконници, които се подвизаваха под формата на сатанизъм, окултизъм, езотеризъм, кришнаизъм(вишнуизъм), шиваизъм, индуизъм, йога, сикхизъм, будизъм, въобще идолопоклонство, духовност, религия, дори и християнство, и т.н., духовната им дефекация беше пълна, положиха толкова усилия за да докарат неспасение и погибел, а ако бяха отделили всичките онези усилия и време за да допринасят за всеобщото спасение в истинския Господ Бог, тогава нямаше да има смърт, но изобилен живот за всички в този свят, и вечен в бъдещия