View Full Version : връзка от разстояние?
Здравейте,
Какво мислите за връзките от разстояние? Имали ли сте такава връзка? И имат ли такива връзки - бъдеще?
В момента съм в такава точно. Не е толкова трудно, колкото предполагах, но си е шит да си далече от човечето си. С нужните компромиси и от двете страни, нещата се получават и имат бъдеще според мен - да. Все пак обаче не бих се занимавала ако няма възможност да се съберем в най-близко бъдеще.
Съвсем преди да се събера с този човек бях тотално против, но сега е интересно, трудно, предизвикващо. Доказваш на себе си, че можеш много повече, отколкото си мислел, че можеш. Учиш се на повече търпимост и на компромиси. Таралежа в гащите реално не е чак толкова бодлив, ако и от двете страни има старание и по-редовно виждане.
Какво мислите за връзките от разстояние? Имали ли сте такава връзка? И имат ли такива връзки - бъдеще?
Не одобрявам такива връзки, защото аз лично не мисля, че бих издържала. За мен това би било агония. Като се има предвид, че тук пишат тийнейджъри, не си представям двама 16 годишни с връзка от разстояние.
Не съм имала такава връзка. Дали имат бъдеще.... много зависи от хората. Познавам такива, които успяват някак. Други, не. Много е относително, но пак хората, за които говоря не са на по 17, а на по 20+. За мен лично това е мъчение, а не връзка. Ако ще ходим някъде, то ще е заедно, иначе всичко губи смисъл.
RapExotic
02-07-2015, 15:28
Пълна загуба на време. Освен ако разтоянието не е такова, че да може да се измине максимум за 1 час.
kalpazanka
02-07-2015, 16:39
Съвсем преди да се събера с този човек бях тотално против, но сега е интересно, трудно, предизвикващо.
Никога не казвайте *никога*, щото животът е такъв, че поднася точно тези кофти ситуации, които човек категорично отхвърля.
За пореден път обстоятелствата са такива, че сме на хиляди километри. Чуваме се най-редовно, аз се прибирам, той ми гостува, някак се издържа. Ама е кофти да готвя само за един човек, кофти е събота и неделя, когато имам свободно време, да няма кого да хвана под ръка и да отпрашим нанякъде, кофти е, да се прибирам посред нощ и чаршафите да не са затоплени...
Никога не казвайте *никога*, щото животът е такъв, че поднася точно тези кофти ситуации, които човек категорично отхвърля.
За пореден път обстоятелствата са такива, че сме на хиляди километри. Чуваме се най-редовно, аз се прибирам, той ми гостува, някак се издържа. Ама е кофти да готвя само за един човек, кофти е събота и неделя, когато имам свободно време, да няма кого да хвана под ръка и да отпрашим нанякъде, кофти е, да се прибирам посред нощ и чаршафите да не са затоплени...
+10000000000
Кофти е да си болен, а да няма кой да те разтрие и да те натъпче с хапчета. Примерно. Търпи се, това казвам.
А за никога-то си абсолютно права - последните месеци са ми ебати иронията. :дд Казвам, че нещо не ме кефи и никога не бих го направила и после кво - Тора с връзка от разстояние, Тора във шибан влак и такиа раути.
VinDiesel
02-07-2015, 17:55
Аз ги избягвам, двама души не са ли заедно, някой такива връзки издържат, но си е голямо мъчение. Не го пожелавам на никой.
LoadRunner
02-07-2015, 18:04
Точно такива връзки имат бъдеще, но не и настояще. Имам приятел с приятелка от 10+ години. Тя замина да учи и работи извън Бг и се връща летата. Той почна да и изневерява поради простата причина че нея я няма дори и тя подозира но нищо не казва. Карат си я така. Може би и тя му изневерява. Аз като цяло съм за. Това е един вид застраховка за в бъдеще, защото е ясно че тия връзки няма как да се консумират пълноценно (ако някакво скайп любовно разговорче всеки ден е връзка успех).
VinDiesel
02-07-2015, 18:29
Не може би, а ми му изневерява, да не мислиш, че жена в най-хубавите си години, ще се самозадоволява????
Ако те устройва друг да ти е*е жената, успех с такава връзка.
Ако те устройва друг да ти е*е жената, успех с такава връзка.
Ако си си хванал някоя от тези, дето коленете им не са се събирали последните 20 години, може и да ти я ебе друг...
VinDiesel
02-07-2015, 18:44
10 години години да не сте постоянно заедно, само през лятото за малко... Ти в кой свят живееш? Ще седи жена с теб 10 години и ще се еб*те само лятото за 2 седмици. Спри да гледаш сапунки....
LoadRunner
02-07-2015, 18:52
не си разбрал че са от 10+ години а тя е заминала преди 2,5-3г. да кара магистратура и после почна да бачка
LoadRunner
02-07-2015, 18:55
Иначе контролът и винаги е бил на макс. Много пъти се е случвало да звъни когато сме били с други мацки или сме зарибявали, така да го кажем. Лъжите при тия връзки са на много високи нива, мога да гарантирам.
Ако знаеш, че тази връзка е временна, смисъл , че след година/две разстоянието няма да го има, май е по - възможно?
10 години години да не сте постоянно заедно, само през лятото за малко... Ти в кой свят живееш? Ще седи жена с теб 10 години и ще се еб*те само лятото за 2 седмици. Спри да гледаш сапунки....
Какъв е смисълът да си пропиляваш 10 години от живота за такова нещо? Според мен, ставаше въпрос за някакви месеци, до година - две най-много с изглед да се съберат после...
kalpazanka
02-07-2015, 19:01
10 години години да не сте постоянно заедно, само през лятото за малко... Ти в кой свят живееш? Ще седи жена с теб 10 години и ще се еб*те само лятото за 2 седмици. Спри да гледаш сапунки....
Ако са си намерили гениталиите в гората, тогава разбирам.
DarkTemplar
02-07-2015, 19:06
Зависи от човека, с когото си във връзка и дали има перспектива скоро да се съберете на едно място. Подобни връзки се получават доста трудно.
Говорим примерно, че след 1-2 години да има изглед за събиране.
LoadRunner
02-07-2015, 19:13
да уее ее , говорим че има изглед за сабиране то иначе ква връзка е. Айде още по един път се изредете да го кажете.
Жалкото е че тя си мисли че той ще иде там, ама той не си мисли да оставя българския рахат туку така:д
LoadRunner
02-07-2015, 19:17
продаде си смартфона с предна камера за нокийка да няма видеоразговори :D
VinDiesel
02-07-2015, 19:48
Ако са си намерили гениталиите в гората, тогава разбирам.
Искаш да ми кажеш, че ще седиш примерно 10 години с един човек, който е в чужбина, ще се виждате само лятото за 2 седмици и на теб ще ти стига това, така ли? Десет от най-хубавите ти години, ти ще го караш само на ръчен труд и няма да изневериш ?
kalpazanka
02-07-2015, 19:54
Аз съм в чужбина и няма как да имам нормален полов живот. Не съм умряла още.
DarkTemplar
02-07-2015, 19:55
http://store.picbg.net/pubpic/9B/BD/f754d187a9229bbd.png
"Любовта от разстояние наистина съществува, когато двама души вярват в нея."
VinDiesel
02-07-2015, 20:41
Аз съм в чужбина и няма как да имам нормален полов живот. Не съм умряла още.
Зависи от колко време си там, въпрос на време е, не да умреш разбира се.
pinkblood
02-08-2015, 00:09
Най-важното в тези връзки е доверието :) а то вече си е до хората дали ще си изневеряват . Ти когато обичаш някого и само чакаш момента , в който ще го видиш , ще го прегърнеш и ще го целунеш , ще отидеш ли да си дадеш тялото на някой друг ,само защото те сърби ? Но тук говоря за връзки от разстояние , в които хората са разделени да кажем за 3-4 месеца, примерно . И така наистина се учиш на много неща . Ако накрая сте заедно , си заслужава и то напълно . И най-сладката част е ,когато не си го виждала от толкова време и накрая ,когато го видиш го прегръщаш с всички сили ,а той те вдига и виждаш в очите му ,че наистина си му липсвала ..
kalpazanka
02-08-2015, 06:12
ще отидеш ли да си дадеш тялото на някой друг ,само защото те сърби ?
Thumbs up.
Броя секундите, преди някой да тръгне да пише как се пилеят най-хубавите години без секс.
Тежко е, трудно е, но с желание и от двете страни всичко се постига.
Доколкото до изневярата - той/тя ако е решил/а да го прави с друг, ако ще и в един апартамент да живеят, винаги ще си намерят с кого, къде и как, разстоянието не е извинение. :)
paradosou
02-08-2015, 14:57
Не съм имала, обаче бих влязла в такава. Забавното е, че преди няколко години точно тук обяснявах как на такива отношения би им липсвал смисъл, защото блаблабла. Какво да кажа, хлапашки изказвания без да е вложена мисъл в тях; малко напомнят катерогичността на umri по сходни въпроси xD.
Нещо подобно би си струвало, ако усещаш, че с тоя човек наистина, в най-пълния смисъл си пасвате [не вярвам, че всеки има една единствена подходяща половинка, в случай че така изглежда]. Всъщност... кофти обосноваване. Горното важи и за 'обикновените' връзки. Абе... без да звучи морализаторски, от известно време забелязвам, че доста хора търсят оптималното - другият хем да е страхотен и да го харесват по всеки възможен начин, хем да им е близо и по възможност да няма сериозни пречки. Принципно да си с такава нагласа е супер, не и когато се прекрачи една въображаемо начертана граница обаче. Винаги някъде там ще има по-забавен, по-предизвикващ, по-привлекателен визуално... Не е загуба да се разминеш с него, ако вече си попаднал на нещо, което те прави дебилно усмихнат и те приближава до щастието. За себе си знам, че довоолно рядко ме грабва момче, та би било мега глупост да отпиша само защото се оказва на повече от 20 минути път (примерно).
В известен смисъл е мило да си част от двойка, в която е намесен факторът разстояние. Имате още една обща цел и сте си насочени към нея. Отделно всяка среща би могла да бъде много близо до определението за празник, хаха.
:)
Забавното е, че преди няколко години точно тук обяснявах как на такива отношения би им липсвал смисъл, защото блаблабла.
Познато, познато... :D
Познато, познато... :D
:lol: Хич никак!!!
N1K17Y123
02-08-2015, 22:02
Нямат бъдеще според мен. Дори по филмите не се получават. Колкото и да се обичат 2ма души рано или късно ще се разделят.
Имах, да, малко повече от година и половина, 2000км, започна, когато бях на 16. И да, говоря в минало време, защото преди 4-5 месеца се събрахме на едно място и продължаваме да сме заедно, недистанционни. :Д
Беше ли загуба на време? Категорично не. Изключително много се радвам, че преди две години взехме това решение, струваше си всеки труден момент. А чувството, когато най-накрая сте в една държава, най-накрая сте в един град и имате на разположение цялото време на света да бъдете заедно, е неописуемо.
Та, да, общо взето стана ясно, че съм твърдо за такива връзки. Имат бъдеще, когато и двамата са наясно какво ги очаква, както и когато има перспектива да се съберат на едно място. Трябва да си готов за трудности, трябва да си готов да ти липсва, да ти е тъжно понякога. Уеб камерите помагат много - да видиш любимия как се усмихва, как стои и прави някакви неща. Ей така, без да си говорите, просто, когато погледнеш, да видиш, че е там, да се усмихнеш и да продължиш да си вършиш работата. Не заменят живото присъствие, но помагат.
Сега като се сетя... летищата се бяха превърнали едновременно в най-любимите и в най-омразните ми места. Когато го чаках там, времето минаваше толкова бавно и тягостно, всяка минута закъснение се усещаше като час, всичко това заедно с пеперудите в стомаха от нетърпение. Когато го изпращах, разбира се, беше точно обратното - времето минаваше изключително бързо и никога не беше достатъчно.
Едит: Ох, сега си припомних как се случи всичко, колко естествено беше и как и двамата не виждахме друг вариант освен да сме заедно и щастливи, въпреки дистанцията. <3
Имах, да, малко повече от година и половина, 2000км, започна, когато бях на 16. И да, говоря в минало време, защото преди 4-5 месеца се събрахме на едно място и продължаваме да сме заедно, недистанционни. :Д
Беше ли загуба на време? Категорично не. Изключително много се радвам, че преди две години взехме това решение, струваше си всеки труден момент. А чувството, когато най-накрая сте в една държава, най-накрая сте в един град и имате на разположение цялото време на света да бъдете заедно, е неописуемо.
Та, да, общо взето стана ясно, че съм твърдо за такива връзки. Имат бъдеще, когато и двамата са наясно какво ги очаква, както и когато има перспектива да се съберат на едно място. Трябва да си готов за трудности, трябва да си готов да ти липсва, да ти е тъжно понякога. Уеб камерите помагат много - да видиш любимия как се усмихва, как стои и прави някакви неща. Ей така, без да си говорите, просто, когато погледнеш, да видиш, че е там, да се усмихнеш и да продължиш да си вършиш работата. Не заменят живото присъствие, но помагат.
Сега като се сетя... летищата се бяха превърнали едновременно в най-любимите и в най-омразните ми места. Когато го чаках там, времето минаваше толкова бавно и тягостно, всяка минута закъснение се усещаше като час, всичко това заедно с пеперудите в стомаха от нетърпение. Когато го изпращах, разбира се, беше точно обратното - времето минаваше изключително бързо и никога не беше достатъчно.
Едит: Ох, сега си припомних как се случи всичко, колко естествено беше и как и двамата не виждахме друг вариант освен да сме заедно и щастливи, въпреки дистанцията. <3
О, колко прекрасен пост! Оправяш ми настроението ей така, без дори да е било развалено. И ме надъхваш, де - изключително много. Буквално си ме изпълни с вяра, че и ние може.
При нас обаче наболялото място са ЖП гарите, а не летищата - моя човек си предпочита влаковете, щото уж по-удобно му било. Ние сме си в България и двамата, на около 400 км живеем с влаковете. Едно време бяха 200 само, но си бяхме само приятели.
TheDeath
02-09-2015, 09:24
Зависи от човека според мен. Въпреки, че имах перспективата да се съберем отново с бившия ми, разстоянието изигра основна роля в раздялата ни. Ако не беше то, нещата щяха да са съвсем различни, предполагам. Но това е положението, някои успяват да се преборят с времето, да имат търпението да се съберат накрая, за други нещата избледняват, огънят угасва и раздялата идва.
О, колко прекрасен пост! Оправяш ми настроението ей така, без дори да е било развалено. И ме надъхваш, де - изключително много. Буквално си ме изпълни с вяра, че и ние може.
При нас обаче наболялото място са ЖП гарите, а не летищата - моя човек си предпочита влаковете, щото уж по-удобно му било. Ние сме си в България и двамата, на около 400 км живеем с влаковете. Едно време бяха 200 само, но си бяхме само приятели.
Ей, много се радвам. :)
Не подценявам трудността на ситуацията ви, но когато говорим за 400км, нещата са в още по-добра позиция. Влаковете са бюджетни, разстоянието въпреки че не е от най-малкото, е все пак в границите на една държава, ти можеш да пътуваш, той също, а и май, май перспективата при вас е съвсем скоро да се съберете (за мен 6-7-8 месеца е съвсем скоро:Д), което е чудесно и още по-обнадеждаващо, въпреки че липсата си е липса и на 100, на 200, на 400 и на 2000км, но е по-различно, когато имаш възможност да се виждате по-често от веднъж на няколко месеца месеца за по две-три седмици. :)
Днешният свят е толкова мобилен, че такива връзки са си напълно реални и постижими. Да не говорим, че реално преди години хората са изпадали в същите ситуации, обаче тогава е било по-трудно, най-вече заради липсата на възможност за качествена комуникация.
fitnesspro.bg
02-09-2015, 09:57
Най-важното в тези връзки е доверието :) а то вече си е до хората дали ще си изневеряват . Ти когато обичаш някого и само чакаш момента , в който ще го видиш , ще го прегърнеш и ще го целунеш , ще отидеш ли да си дадеш тялото на някой друг ,само защото те сърби ? Но тук говоря за връзки от разстояние , в които хората са разделени да кажем за 3-4 месеца, примерно . И така наистина се учиш на много неща . Ако накрая сте заедно , си заслужава и то напълно . И най-сладката част е ,когато не си го виждала от толкова време и накрая ,когато го видиш го прегръщаш с всички сили ,а той те вдига и виждаш в очите му ,че наистина си му липсвала ..
+1
AnarchyBoy
02-09-2015, 10:08
Бил съм в такава връзка/и/, но не свърши/ха/ добре, аз не съжалявам, доказах на себе си, че го мога. Просто така се случи, писано ни било. Не си паснахме или просто лиспата изигра лоша шега на момичетата
Ако имате изглед да се съберете след няк'во време.. (не говоря за 10 години) А както наив 1-2 години или нек'ви месеци като при Торенцето. То тогава е напълно възможно.
Останал съм с впечатление, че при тези връзки ако хората си съвпаднат истински, то самата връзка е много по-дълга от нормалната, защото някак страстта и еуфорията помежду ви е по-висока, виждате се супер рядко и като се видите въобще не се карате ами напротив гледате всеки един момент, всяка една секунда да е вашият миг. Това сплотява наистина много. Като цяло готини връзки, а и в днешния мобилен свят, май само секс не може да правите ако не сте в една сграда (sextinga не е много як вариант, но си е алтернатива)
Важното е просто да си наясно с това, което те очаква, всичко трябва да стане по естествен път и просто да осъзнаеш, че един секс, целувка или няк'ва проста близост на ниво повече от приятел, може да ти коства щастието, което (ако и то мисли така) ще е твое след месеци/година - ще сте заедно и прочие.
Вярвам в тези връзки, но не и за себе си. Не са за мен. Хвърлям се прекалено надълбоко, откривам се изцяло и после боли. Другите да се обичат, улегнах достатъчно за да не тичам по вятърничеви тинейджърски любови.. Искам стабилност, а не драми. (Което при такава връзка е неизбежно)
Всичко е временно и без друго.
AnarchyBoy
02-09-2015, 10:09
Naive с написаното радва много и внася малко светлина в мрака. Временно, но все пак ме усмихна.
Все така да се обичате и да си толкова щастлива. ;)
SpiritInBlack
02-09-2015, 18:06
Какво мисля за подобен тип връзки? Особени работи...
Човекът, когото уважавам може би най-много, в момента работи и трупа състояние в САЩ. Връща се много рядко, но това не е попречило на нашето приятелство ни най-малко. Кофти е когато искаме да си лафим в реално време заради часовата разлика, но правим жертви, които за момичета май и двамата не бихме :D Преди време бях мернал една такава снимка във фб - истинското приятелство не е да се виждате всеки ден, а когато се виждате един път в годината, да знаете, че нищо не се е променило.
Мнението ми за романтичните връзки е аналогично. Ако връзката е започнала като истинска, но нещо е наложило да стане такава от разстояние, може би. И то само ако има реални шансове за скорошно събиране. Макар че... ако момичето предпочете да замине надалеч, то по-скоро ще става дума за несериозни излизания заедно, а не за смислена и сериозна връзка, такава, каквато я разбирам и усещам аз. Както казва един професор, когато не може да даде категоричен отговор, зависи. Винаги и изцяло. Да започна връзка от разстояние, надали някога ще съм близко до това дори. Поне не и в смисъла, който влагам в понятието.
res5ect111
02-09-2015, 19:34
рядкост и няма смисъл докато един от двамата не се реши да се съберат.... все пак това е целта на връзката, не да е по скайп а да е физическа :)
не става по спомен само :)
или заминавай при нея, или тя да идва при тебе или си търси друга... иначе само си губиш времето
коли за скрап изкупуване на коли за скрап (http://tinstrade.com/) за гр. София и региона
fUcKsMiLe
02-09-2015, 21:12
Два пъти съм имала такава връзка. И двата пъти беше абсолютен фейл, точно заради другата страна. Няма лошо човек да има такава връзка - доверието се гради трудно, а това е най-лесния начин да докажеш, че си верен(естествено и по принцип можеш, да спомена, че някои хора не разбират).
Ако има шанс да сте заедно до макс 2 години, и понякога да се виждате преди да се съберете наистина, може и да се получи нещо хубаво, но ако не може да се виждате, аз лично не виждам смисъл.
NomNomNom
02-10-2015, 07:47
Аз пък с ръка на сърцето казвам, че през акъла не ми е минала мисъл за друг, освен него, пък от евентуален контакт с друг мъж - неприятно ми е дори да го помисля. Като ми се прави секс, ми се прави само с него.
Ей, много се радвам. :)
Не подценявам трудността на ситуацията ви, но когато говорим за 400км, нещата са в още по-добра позиция. Влаковете са бюджетни, разстоянието въпреки че не е от най-малкото, е все пак в границите на една държава, ти можеш да пътуваш, той също, а и май, май перспективата при вас е съвсем скоро да се съберете (за мен 6-7-8 месеца е съвсем скоро:Д), което е чудесно и още по-обнадеждаващо, въпреки че липсата си е липса и на 100, на 200, на 400 и на 2000км, но е по-различно, когато имаш възможност да се виждате по-често от веднъж на няколко месеца месеца за по две-три седмици. :)
Днешният свят е толкова мобилен, че такива връзки са си напълно реални и постижими. Да не говорим, че реално преди години хората са изпадали в същите ситуации, обаче тогава е било по-трудно, най-вече заради липсата на възможност за качествена комуникация.
Съжалявам, чак сега ти виждам поста. Много си права - липсата си е липса откъдето и да го гледаш. Ама пък и не е чак толкова сложно да стиснеш зъбите и да издържиш седмица-две. Откакто сме заедно, най-дългия период, в който сме били разделени, беше три седмици. Той искаше да идва и тогава, де обаче аз го спрях, защото празници, семейства, приятели... Не мога да карам някого да пали колата/влака и да ми идва нагости, щото видиш ли не мога да издържа седмица-две-три без него.
Колкото до влаковете - да, бюджетни са, особено като си с карта. Проблема при мене беше, че ме беше страх от влакове и с негова помощ успях да преодолея това. Заради тази причина и казах, че е предизвикващо и виждаш на какво си способен. Иначе още лятото по план-график ще сме заедно за работа по морето. А на мен за сега ми стига и да го виждам ухилен във скайп когато имаме възможност и да ме буди сутрин за училище, тъй че не мога да кажа, че съвсем не присъства в живота ми.
Има нещо друго, обаче, което очаквах да ми е*ава майката, а именно ревността. Очаквах съмнения, разни снимки с мацки по купони от непознати и лъжи, едно-друго. Странното е, че не се случи въобще. Вярвам му на всичко, което ми казва, а и го познавам дотолкова, че мога да разпозная кога лъже и прикрива нещо - каквото и да е. Виждам, че дава всичко от себе си, което ме мотивира да давам и аз каквото и колкото мога. Вероятно в това се корени и интереса - аз съм човек, който обича да се състезава, дори и да не печели. Бидейки в точно такава връзка, се разкрива и потенциала на всичката ми воля и желание да бъда с някого, а и не само. Цялата тая работа с връзките от разстояние е един прекрасен урок, който ти помага да опознаеш себе си наистина силно. Дори и нещата в един момент да спрат да вървят, пак не бих съжалявала, че съм се захванала.
Чета ви темата и много си мисля. Имам приятелки, които поддържат такива връзки, но става дума за България- чужбина. Те сами признават, че е много трудно и това изпитание не е за всеки. Като се има предвид, че това е тийн форум и тук има потребители и на 14 г. примерно, честно не си представям как на тия години човек може да има връзка от разстояние. Ама сега виждам, че са писали хора като Ном, която май ми е набор, както и други по-големи.
Чудя се как се справяте с това, че не можете да правите нещо заедно с гаджето? Примерно да спортувате заедно, да отидете на кино, да се разходите или да споделите някакво хоби? Аз всичко обичам да си правя с моя мъж, мога да съм с него 24/7 и не ми омръзва. Та не знам как преодолявате това, да искаш просто да прекараш време с него/нея и да не можеш?
Едната ми приятелка с такава връзка казва, че щастието просто ѝ е разграфено според моментите, в които той идва в България или тя ходи при него. Някак тъжно ми звучи... :(
girlwithblueeyes
02-10-2015, 10:55
Ако разстоянието не е оправдано за мен са пълна безмислица нищо лично .
Като цяло да Мерлин е право аз лично не мога да си представя че няма да виждам,докосвам да спортувам да ходя на разходка ежедневно с него ами вместо това да се виждаме нялколко пъти в годината еми за мен това не е пълноценна връзка .Съгласна съм че понякога се налага ,но като цяло за мен лично идеята не е добра .А и да скайпа и камерата никога не могат да заменят живия контакт ама както и да е .
NomNomNom
02-10-2015, 11:15
Чета ви темата и много си мисля. Имам приятелки, които поддържат такива връзки, но става дума за България- чужбина. Те сами признават, че е много трудно и това изпитание не е за всеки. Като се има предвид, че това е тийн форум и тук има потребители и на 14 г. примерно, честно не си представям как на тия години човек може да има връзка от разстояние. Ама сега виждам, че са писали хора като Ном, която май ми е набор, както и други по-големи.
Чудя се как се справяте с това, че не можете да правите нещо заедно с гаджето? Примерно да спортувате заедно, да отидете на кино, да се разходите или да споделите някакво хоби? Аз всичко обичам да си правя с моя мъж, мога да съм с него 24/7 и не ми омръзва. Та не знам как преодолявате това, да искаш просто да прекараш време с него/нея и да не можеш?
Едната ми приятелка с такава връзка казва, че щастието просто ѝ е разграфено според моментите, в които той идва в България или тя ходи при него. Някак тъжно ми звучи... :(
Мерилин, и двамата сме единаци, и сме свикнали да сме сами ( не сред много хора ) , така да се каже. Липсва ни най-много това, че когато сме изморени и не можем да си пишем, не можем да се сгушим един в друг.
Чрез писменото общуване стигаме в една дълбочина, в която не съм достигала с друг човек. Може да ме развълнува с няколко думи. Такова душевно удоволствие ми доставя, каквото и няколко оргазма не могат. Разговорите ни. Наблюденията ни. Преживяното. Опитът. Миналото.
Звуча бозаво, но този човек ме афектира дълбоко дори и само когато ми пише.
Не искам да говоря от негово име, но единствено мога да напиша, че е споделено.
А в началото наистина и дума не можеше да стане да сме заедно - запознахме се на негова командировка в София, и после си писахме дълго време, и той се дърпаше, с причини разбира се.
Но когато казахме край, и бях като убита 24 часа, той ми писа да ми каже, че не знае какво се случва с него и че след като е свикнал да общува с мен в последните 3 месеца, не може да си представи да спре.
Тези 3 месеца бяха тежки, спрях да излизам и да общувам, само тренирах, учех и ходех на работа, до никого не ми беше.
В момента може да е страшно розово и прекрасно, обаче само аз си знам каква мъка ми е било преди, когато не исках да чувам за друг човек и за друг мъж, освен него, а той не беше сигурен какво ще излезе от това.
Както казах, в момента е дъги и еднорози , от октомври насам, виждаме се веднъж на месец-месец и половина, но за по седмица минимум, понякога две - покрай коледа хем почивки, хем хоум офис.
Търся си работа при него, ходих на интервю преди 2 седмици, там няма да стане, но ще стане на някое друго място, тук няма повод за драма.
Пък тъкмо в момента си планираме почивка за втората седмица на март, гледаме някакво старинно градче около неговия град.
От нищо не мога да се оплача. Ако скоро сме заедно, ще ми се стори като чудо, притеснявам се даже, когато всичко върви толкова добре.
Обичам го. Искам само него. И мога да си позволя да обичам така, защото виждам, че той също ме обича и обожова.
И да не ме обичаше, щях да отида там да работя, да живея отделно и да ходим на срещи, докато ме заобича :Д
Не разстоянието е проблем. Проблемите са в разминаването на интересите, проблемната комуникация и липсата на любов.
@Naive, много ти се израдвах
Ном, пожелавам ти скоро да сте заедно на едно и също място. Явно при вас хубавото е, че ти можеш да заминеш при него, след като си намериш работа. На мен лично винаги ми е било странно това, че много хора се доверяват на някого, без да се познават почти. Тоест, имали са малко жив контакт, заминали са отново и разчитат на скайп/телефон, за да се опознаят. Защото все си мисля, че човек така изгражда малко или много грешна представа. Моята теза е, че докато двама души не заживеят заедно, няма как да знаят дали са един за друг. Разбира се, това е моето виждане, аз съм си скептична и недоверчива. С моя мъж лесно се влюбихме, много бързо стана всичко, но докато се отпусна на 100% и се отдам изцяло, ми трябваше време, а се виждахме всеки ден и бяхме заедно по цял ден.
Иначе, когато се запознахме с моя приятел, той имаше планове да спестява пари и да заминава за чужбина. Като цяло аз ги осуетих и сега сме решили, че заедно ще предприемем тази крачка, но поне след като се дипломирам.
След като прочетох последните два коментара, написани от две момичета (които лично на мен ми се струват адски готини (по това, което те пишат из форума)), се зачудих дали любовта не е като запалена свещ?
Какво имам предвид - дали любовта не е ограничена в своето количество, също като размера на свещта? Дали продължителността на любовта не се влияе от интензитета на връзката?
За пример: marilyn описва гореща пламенна връзка, в която намирисва на много секс, докато NomNomNom - умерена, спокойна и дълбоко емоционална връзка, в която сексът е удоволствие, но не и на всяка цена.
Дали пламъкът при marilyn няма да угасне след време, тъй като свещта бързо ще изгори напълно, а този във връзката на NomNomNom - да изгасне поради това, че пламъкът не е толкова ярък и по-лесно може да се загаси дори от подухващия по-слаб ветрец?
Е, времето ще покаже как ще се развият нещата.
Важното е и двете да бъдат максимално щастливи с техните парньори в живота, тъй като само един път се живее.
//сори за отклонението и офф-топика. :)
Та не знам как преодолявате това, да искаш просто да прекараш време с него/нея и да не можеш?
Едната ми приятелка с такава връзка казва, че щастието просто ѝ е разграфено според моментите, в които той идва в България или тя ходи при него. Някак тъжно ми звучи... :(
Преодоляваш всичко само щом си помислиш, че си бил „свалян“ от много хора, имал си връзки/заигравки с други хора и никога не си се чувствал толкова близък с някого. Преодоляваш го когато си помислиш, че заради никого друг не си правил тотални простотии, които иначе би видял като неоправдани, но точно в този момент би направил и по-големи. Когато се сетиш, че всичкото чакане, което си ударил по гарите и летищата те е карало да се вълнуваш като пет-годишен фърфъндак в нощта на Коледа. Знаеш, че не искаш да тренираш/говориш/правиш секс/обичаш/гушкаш друг. Не би заспала в ничии други ръце и в ничий друг врат не искаш да забиеш нос след секс/баня/по принцип.
Това за щастието си е точно така - живея на пресекулки и в очакване. Дните се броят на преди и след срещата ни.
Scarface...
02-10-2015, 13:58
аз съм твърдо ЗА връзките от разстояние , в рамките на България разбира се и между хора от 18-19 до 30 години , които могат да пътуват често. Има много плюсове - като това , че не си омръзвате бързо , има повече страст като се видите, свободен си през по-голямата част - да не се съобразяваш и т.н . въобще връзката може да е доста по-ненатоварваща ;)
Kitty Bloom
11-02-2015, 13:33
Малко попреминала тема, но не виждам смисъл да отварям нова.
Според мен връзката от разстояние е изпитание за любовта. Най-сигурния начин да се разбере дали хората си имат доверие и се обичат истински. Колкото и клиширано да звучи, когато обичаш истински, разстоянието е без значение. След по-малко от месец връзката ми преминава в тази фаза. Сигурна съм, че искам да съм с моето момче и съм готова да го чакам да се върне колкото трябва. Обаче непрекъснато си мисля как няма да го усещам до мен, да го прегръщам и целувам, да усещам парфюма му... Ще се виждаме и чуваме редовно по Скайп, но физическата близост... Разговаряхме по тази тема и той ми каза, че няма да бъде лесно, но иска да опитаме. Казва ми, че не иска да ме ограничава, а да ми даде свобода, понеже ми предстои да се срещна с много нови хора и тн... Усещам, че иска да бъдем заедно, но изпитвам и един страх, че като замине всичко ще приключи. А аз не мога да си представя живота без него. Таа, може би ще се повторя с някое предишно мнение, но такива връзки според мен са нож с две остриета. Всичко зависи до голяма степен от двамата души във връзката, дали си имат доверие един на друг и имат сили да чакат... Защото ако търпението и любовта не идват и от двете страни, няма бъдеще за такъв вид взаимоотношения.
Рано или късно пропада ( личен опит ). Даже момичето май е още само. Уговорки да дойде в София, но не стана и сметнах, че не мога да поема такава отговорност и накрая и казах да забрави за тези предложения ( тя сама се дърпаше и аз реших да я пусна и после уж почна да го мисли, само, че аз сложих края( едва ли не трябваше да седя нон стоп пред скайпа за да си пишем ). Даже ако не видиш човека в лице в лице не става и това си е. Можеш да срещнеш някой друг. Все пак твоя случай е друг ( при теб има така що годе по голям шанс, но винаги съдбата може да се намеси и да му прати друга както на теб друг ).
Kitty Bloom
11-03-2015, 18:19
Може да кажете, че съм прекалено малка и незряла за тези неща, но съм напълно сигурна, че това е човека за мен и знам, че имам търпението и силите да издържа. Надявам се да успеем да минем през това и да продължим да сме заедно. :)
http://goo.gl/forms/ylSKWjgNFc Много ви моля, мили хора, да попълнете моята анкетка, защото утре в университета доцента ще ме направи на решетка !!! Много благодаря! :))