животът ми се преобърна ,моля за съвети

[demi1212]

на 19 години съм,момиче и чувствам ,че целият ми свят се преобърна.Ситуацията е следната,много проблеми ми се струпаха и губя надежда,че нещата ще се наредят.За начало съм 12 клас и трябва да се подготвям за кандидатсване в университетите,но аз все още не мога да се реша какво да уча,от малка искам да стана лекар,но така и 2 години не мога да се реша да запиша медицина,защото страхът ми е прекалено голям, че няма да се справя и да ме приемат.Вторият ми проблем е ,че се изпокарах с най-добрите ми приятелки,с които сме заедно от години. конфликта ни започна с това ,че те са свикнали за всичко да се съгласявам,и този път аз отказах плюс това от месец държанието ми стана малко тъпо,защото те 3-те започнаха да се отдалечават от мен и за мен никой не го беше грижа.И това им отношение ме накара да се заяждам в конкретната ситуация,при което сме много сериозно скарани в момента и на път вече да нямаме нищо общо.Едната от тях вече ми каза да не я търся.Общо взето си мисля ,че вече ги загубих но ми е гадно защото бяхме толкова години близки и те искат просто така да захвърлят всичко.Аз оставам сама ,имам още 1 приятелка с която сме си близки, но отскоро и и нямам пълно доверие.Мисля си че няма да си намеря нови приятели ,защото не съм от най-общителните хора и трудно се вписвам и ме е страх ,че те също няма да ме оценят както старите направиха и ще си остана сама и необразована и с провален живот.

[VinDiesel]

Да започнем с приятелките ти.... Значи е настъпил момента, който разбираш дали си имала всъщност до сега истински приятелки.
Моя отговор е че ти не си имала истински приятелки, те не биха те изоставили!
Всеки е минал по този път. Аз също имах много приятели, но истинските всъщност се оказаха 3ма, каквото и да стане, аз в всеки един момент от денонощието мога да разчитам на тях и обратното, те на мен.

Относно образованието ти самата трябва да решиш какво да следваш, никой не може да ти помогне тук.
Според мен истинския живот започва след като завършим гимназия, станем самостоятелни, тогава ние се сблъскваме с живота и отначало ни е много трудно.

Вече няма "мама" и "тати", да помагат с пари, и с каквото могат. Всеки е минал по този труден път, ще трябва и ти да минеш по него.

[demi1212]

Много благодаря за отговора!Окуражи ме донякъде.Силно се надявам наистина да се окажат, че са ми истински приятелки и да не ме изоставят .Съмнението ми идва от там ,че досега не сме се карали толкова сериозно,даже почти не сме се карали.За образованието не очаквам някой да реши вместо мен точно какво да уча,а по-скоро дали ако го искам силно трябва да опитам.Дано нещата по-скоро си дойдат на мястото.Мерси отново:)

[galen_plamen]

ти си много млада, ще има много неща, и хора,които ще преминат в живота ти, така, че това не е нещо фатално.

[xXxPETYAxXx]

Ако наистина искаш да станеш лекар, не трябва да губиш време в чудене дали ще се справиш или не, а да учиш за да успееш. Постарай се да запишеш специалност, която искаш и ти е интересна, а не в която лесно ще те приемат.
А за "приятелките" ти не се тревожи, не си струва. Скоро ще създадеш нови приятелства.

[RapExotic]

Приятели винаги можеш да срещнеш. В университета е много по-лесно да срещнеш хора със сходни на твоите интереси. За това не се притеснявай. А колкото за специалността - ако не си сигурна изчакай една година. Поработи нещо, помисли с какво ти се занимава и тогава кандидатствай. Не е нужно да запишеш нещо просто за да кажеш, че си студентка.