Lomski_skitnik
02-09-2015, 17:22
За съжаление, в днешно време, бай-ганьовщината е навсякъде, станала е нещо нормално, нещо с което се сблъскваме всеки ден. Тя е трудно забележима в светлата част на деня, с малки изключения, но я влезте в някоя дискотека или привидно нормално, преди това, заведение след 22:00 часа.
Позовавайки се на коментар в един онлайн форум, това е „...пълна помия, пълна с кифли и селяни, чиято единствена цел в живота е да се напият и да слушат мазната, гадна чалга!“. Доста добро описание, честно казано, защото точно това и представляват въпросните места в малките часове на нощта. Вътре се пуска само чалга, може би понякога и някое сръбско парче, колкото за разнообразие, а уредбите са надути до там, че не би било учудващо да не чуете някого, който ви крещи на ухото. Хората са на видима възраст 15-20 години, въпреки че лица под 18 не се допускат. Алкохолът се лее с цели бутилки, но не бирички, а твърдия алкохол. За капак на всичко, едва ли не всеки втори, е с цигара в уста.
И за това са виновни донякъде и чалга песните, или както си е термина в музиката – чалгията. Защо? Защото във всяка песен се пее за всякакви простотии, а някои достигат и до бруталност. И не само песните, но и самите изпълнители. В едно предаване по телевизията, една поп-фолк...пардон, чалга изпълнителка, беше казала нещо, като „Защо да се срамуваме, че поп-фолка е лицето на България пред света? За мен няма нищо срамно в това...“. Да, за нея нищо срамно няма, след като с това си изкарва хляба. Но нормалния, трезвомислещ човек едва ли би искал да бъде асоцииран с песни, в които се пее нещо, от типа на „Напипай го, в ръцете твои нека си играе...“! Или пък с изпълнител, който без срам и каквито и да е скрупули се прави на жена, при положение, че е роден като мъж! Това е бруталността, за която говорех по-горе.
Друга част от байганьовщината се показва на всеки 4 години, а понякога и по-начесто. Говоря ви за изборите. Защото няма такива, които да са минали без някое скандалче за купуване на гласове, фалшиви бюлетини и прочие, които бас ловя, че се спретват от едни партии на други, с цел да им отмъкнат гласовете.
Трета част е корупцията – по всички нива. От малките фирми, та чак до министерския съвет. Девиза на тез „човеченца“, които единствено се опитват да натъпкат колкото се може повече столевки в джобовете си, с извинение за израза, явно е „Ма***та му на „Fair-play“-а!“. Дори и някой да ви прави мили очи, едва ли е такъв, какъвто се показва. „Никой тук не е точно това, което изглежда“.
Четвърта част – журналистиката и по-точно вестниците. Онез клюкарски жълтурчета, които дрънкат какво ли не, за кого ли не, само и само „да ударят кьоравото“, както казва Бай ви Ганя, „Келепир има в тия работи!“.
Всичко това е описано в книгата „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов, още в края на XIX в., или преди над 100 години! И още е актуално!
Не е ли срам това? Не е ли време най-накрая да се погледнем в огледалото, да се засрамим, и да приведем виновно глави пред лицата на хора, като Христо Ботев и Васил Левски, хора, загинали за свободата на България? Защото те едва ли биха се жертвали, ако знаеха в какво ще се превърне тя, и едва ли Паисий Хилендарски щеше да извика „О, неразумний и юроде...“, защото днес със сигурност има поради що да се срамим, да се наричаме българи...
Позовавайки се на коментар в един онлайн форум, това е „...пълна помия, пълна с кифли и селяни, чиято единствена цел в живота е да се напият и да слушат мазната, гадна чалга!“. Доста добро описание, честно казано, защото точно това и представляват въпросните места в малките часове на нощта. Вътре се пуска само чалга, може би понякога и някое сръбско парче, колкото за разнообразие, а уредбите са надути до там, че не би било учудващо да не чуете някого, който ви крещи на ухото. Хората са на видима възраст 15-20 години, въпреки че лица под 18 не се допускат. Алкохолът се лее с цели бутилки, но не бирички, а твърдия алкохол. За капак на всичко, едва ли не всеки втори, е с цигара в уста.
И за това са виновни донякъде и чалга песните, или както си е термина в музиката – чалгията. Защо? Защото във всяка песен се пее за всякакви простотии, а някои достигат и до бруталност. И не само песните, но и самите изпълнители. В едно предаване по телевизията, една поп-фолк...пардон, чалга изпълнителка, беше казала нещо, като „Защо да се срамуваме, че поп-фолка е лицето на България пред света? За мен няма нищо срамно в това...“. Да, за нея нищо срамно няма, след като с това си изкарва хляба. Но нормалния, трезвомислещ човек едва ли би искал да бъде асоцииран с песни, в които се пее нещо, от типа на „Напипай го, в ръцете твои нека си играе...“! Или пък с изпълнител, който без срам и каквито и да е скрупули се прави на жена, при положение, че е роден като мъж! Това е бруталността, за която говорех по-горе.
Друга част от байганьовщината се показва на всеки 4 години, а понякога и по-начесто. Говоря ви за изборите. Защото няма такива, които да са минали без някое скандалче за купуване на гласове, фалшиви бюлетини и прочие, които бас ловя, че се спретват от едни партии на други, с цел да им отмъкнат гласовете.
Трета част е корупцията – по всички нива. От малките фирми, та чак до министерския съвет. Девиза на тез „човеченца“, които единствено се опитват да натъпкат колкото се може повече столевки в джобовете си, с извинение за израза, явно е „Ма***та му на „Fair-play“-а!“. Дори и някой да ви прави мили очи, едва ли е такъв, какъвто се показва. „Никой тук не е точно това, което изглежда“.
Четвърта част – журналистиката и по-точно вестниците. Онез клюкарски жълтурчета, които дрънкат какво ли не, за кого ли не, само и само „да ударят кьоравото“, както казва Бай ви Ганя, „Келепир има в тия работи!“.
Всичко това е описано в книгата „Бай Ганьо“ на Алеко Константинов, още в края на XIX в., или преди над 100 години! И още е актуално!
Не е ли срам това? Не е ли време най-накрая да се погледнем в огледалото, да се засрамим, и да приведем виновно глави пред лицата на хора, като Христо Ботев и Васил Левски, хора, загинали за свободата на България? Защото те едва ли биха се жертвали, ако знаеха в какво ще се превърне тя, и едва ли Паисий Хилендарски щеше да извика „О, неразумний и юроде...“, защото днес със сигурност има поради що да се срамим, да се наричаме българи...